Бъдещето на капитала и труда

[Engels]

Капиталът печели срещу труда в световен мащаб
Разпределението на богатството в богатите страни между 1994 г. и 2015 г., с изключение на Великобритания и Франция, е било все повече в полза на капитала за сметка на труда, сочи проучване на френското правителство.
Това се обяснява от една страна с "увеличението на интензитета на капитала (технически прогрес, автоматизация - бел. р.), а от друга страна - с умереното повишаване на реалните заплати", се казва в документа на главна дирекция на финансите във френското министерство на икономиката.
Установеното движение е диаметрално противоположно във Франция, където делът на добавената стойност на труда е нараснал с 0,6 процентни пункта за 21 години, и в Германия, където е намалял с 2,9 пункта. Точно обратното - делът, който се пада на капитала, отчита увеличение от 1,6 пункта в Германия и спад от 0,4 пункта във Франция.
Великобритания също прави изключение, с нараснал с 4,6 пункта дял, отнасящ се до труда, спрямо спад от 5,8 пункта на дела на капитала. Авторите на проучването обясняват това със слабата безработица и напрежения на пазара на труда, позволили покачване на заплатите. Делът на фискалната сфера се е увеличил с 1,2 пункта в Обединеното кралство.
В САЩ делът на капитала е нараснал с 6,4 пункта, а на заплатите се е свил с 2,7 пункта, като разликата от 3,7 пункта се дължи на данъчните облекчения.
/БТА/
https://www.investor.bg/drugi/338/a/kapitalyt-pecheli-sreshtu-truda-v-svetoven-mashtab-275514/
Това е разделителната линия.
Ако капиталът победи, отиваме към Техноментализъм с тотална роботизация и ББД.
Ако трудът победи, има надежда за Комунизъм.
Аз като песимист, от десет години смятам, че Капиталът ще победи.
Освен ако някоя по яка социална революция не промени нещата.
 
 

[Engels]

Посланикът на Франция в България Н.Пр. Ерик Льобедел коментира по bTV пък предложението на френския президент Еманюел Макрон, който настоява за сближаване на доходите в ЕС и социален щит за всеки европейски работник, който да му осигурява еднакво заплащане на едно и също работно място и минимална заплата за съюза, съобразена с всяка страна и договаряна колективно всяка година.

"Трябва да покажем, че Европа може да закриля, че може да има социално сближаване. Сега в десет от страните в ЕС няма минимална работна заплата, а в други десет тя е по-ниска от средното ниво на минималната заплата в ЕС. Трябва да осигурим постепенно сближаване в тази област", каза дипломатът. Той прогнозира, че подобно социално сближаване няма да стане "от днес за утре" и ще се плати частично от богатите в ЕС на принципа на солидарността.

[фелдкурат Ото Катц]

Енгелсе, гледай какво са публикували братята анархисти! И са ви цитирали двамата с Маркса.

Труд и капитал: отвъд класовата борба
30.01.2019

Стане ли дума за „класи“ и „класова борба“, традиционните марксисти се просълзяват. Тяхната идентичност като критици на капитализма е неразривно свързана с тези понятия. В условията, създадени в началото на XXI век от третата индустриална революция [роботронната – б. прев.], глобализацията на предприемаческата икономиката и социалния разпад, класическият облик на „пролетариата“ потъва в прах.

Колкото повече марксистките ветерани поддържат упорито идеята, че „ние все още живеем в класово общество“, толкова по-малко те могат да разберат тези условия – или по-точно противоречия – на капитализма, които се изострят повече от всякога, и че една социалноикономическа криза от нов тип разтърсва планетата. Лишена от всякакви материални основи, тяхната критика на икономиката, приказките им за „завръщането на класите“ стават все по-импотентни и социологически повърхностни. Затова те не са от полза за новите масови движения срещу капиталистическата глобализация, войната и социалната разруха.

Концептуалният апарат на радикалната критика трябва да бъде почистен от праха.

„Революционната класа“ на Маркс очевидно е индустриалният пролетариат от деветнадесети век. Обединен и организиран от самия капитал, той трябва да стане неговият гробокопач. Социалните групи, формирани от наемните работници в различните сектори на обществените и търговските услуги, инфраструктурата и пр., могат да бъдат пришити към „пролетариата“ само като допълнителни сили и то само докато той е масовото ядро на социалния живот, доминиращо над фабриките, произвеждащи капитали. Този традиционен модел на класите и на революцията може да оцелее при обръщане на цифровите съотношения вътре в „пролетариата“ само в началото на двадесети век, както смята повърхностно старият марксизъм (например при обсъждане на тезите на Бернщайн).

Служителите в обществените услуги и другите вторични сектори, които, малко по малко, се превръщат в мнозинство при капиталистическото възпроизводство, са социологически и икономически различни от стария „пролетариат“. Разходите за възпроизводството им се наслагват върху производството на индустриалната принадена стойност, както и разходите за целия техен сектор. Доколкото съотношението между двете компоненти се е променило количествено, „финансирането“ на допълнителните сектори обаче вече не може да се осигури от реалното производство на принадена стойност; то трябва да бъде симулирано чрез прогнозни очаквания за някаква бъдеща принадена стойност, която идва предимно от публичния и частния дълг, печатането на пари от държавата и „икономиката на финансовите балони“.

Разработената от Хилфердинг теория на „финансовия капитализъм“ трябва да се разбира в този контекст (без авторът да е съзнавал това). В действителност тя просто показва, че капиталът, движен от структурната необходимост и от преобладаващото цифрово тегло на обществените услуги и другите вторични сектори, генерира такава степен на социализация, каквато той сам вече не е в състояние да понесе.

С третата индустриална революция – роботронната – това противоречие се засилва. Капиталът унищожава собствената си база между чука и наковалнята: от една страна явно се разширяват секторите, които изглеждат само като разходи, изяждат „истинския“ капитал, а от друга, роботронната революция продължава да свива ядрото на индустриалния капитал до невиждани нива. Маргинализацията на индустриалния пролетариат протича успоредно с една фундаментална криза на капитализма от нов тип.

Вероятно формално можем да трансформираме вторичните публични сектори в търговски капитал, като ги приватизираме, но тъй като това с нищо не променя техния икономически характер на производни, те ще бъдат демонтирани или дори разрушени. Капиталът е неспособен да се поддържа в подобна ситуация, всички форми са изчерпани и той няма друг изход, освен да разгради обществото. Резултатът е социология на кризата с маси безработни и получаващи „доход за интегриране“, псевдонезависими работници „на парче“, мизерстващи „дребни предприемачи“, самотни майки и пр., без да говорим за изпадането на третия свят в една примитивна икономика на натурално стопанство и грабежи.
В тази криза се проявява истинското лице на конкуренцията, залегнала в същността на самия капитал. Конкурентната борба противопоставя не само труд срещу капитал и капитал срещу капитал, но също така икономически сектори, блокове и обекти едни срещу други, нации едни срещу други, мъж срещу жена, човек срещу човек, дори дете срещу дете.

Класовата борба се превръща в неразделна част от тази система на повсеместно боричкане, напълно неспособна да ни изведе отвъд капитализма. За да се конкурират, работниците трябва да действат в същите общи рамки. По принцип капиталът и трудът са просто различни елементи в едно и също социално вещество – трудът представлява жив капитал, а капиталът – мъртъв труд. При новата криза обаче дори отвлеченото понятие „труд“ –производствената основа на капитала – се стопява. Идеята за „класовата борба“ губи своя безплътен ореол. Новите движения вече нямат същностна опора, живо битие в „мястото им в процеса на производство“. Оттук нататък те могат да се самоопределят само със своите ясни искания – да предотвратят социалния разпад, продиктуван от фалшивите повели на капитализма. В бъдеще тези движения ще търсят общото и рационално използване на производителните сили в съответствие с техните нужди, а не според абсурдните критерии на капиталистическата логика. Те могат да бъдат обединени единствено от целите за освобождение и равенство, а не от трескавата суматоха на самоизяждащия се капитал. Това, което практиката открива експериментално, теорията ще трябва да формулира концептуално. Само тогава новите движения ще могат да станат радикално антикапиталистически по нов начин, т. е. отвъд старата класова борба.

Роберт Курц[/b]

[Engels]

По принцип капиталът и трудът са просто различни елементи в едно и също социално вещество – трудът представлява жив капитал, а капиталът – мъртъв труд.

Трудът и досега е проблем на икономиката като наука.
В стария форум сме обсъждали този проблем:

Преди почти 150 години К. Маркс е предвидил, че с превръщането на науката в непосредствена производствена сила, хората ще бъдат изместени вън от производството и ще има всички необходими условия за комунизъм.
Но Маркс се оказа непоправим оптимист, който смята че историята се развива само по едно, прогресивно направление.
Всъщност човешкото общество като всички сложни системи се променя по законите на нелинейната динамика.
Периодите на прогнозируемо развитие се сменят от периоди на неустойчивост.
Предвидената от Маркс технологична революция в производството, се случва в ситуация, крайно далеч от комунистическите перспективи.
Още в края на миналия век в автоматизиран електромонтажен завод на Фанук в Япония са работили 70 работника и 130 индустриални робота.
За месец са произвеждали 18000 електромотора. По количество на заетите работници това е 10 пъти по малко отколкото в обикновено производство без автоматизация. Какво означава това икономически?
Икономически това означава, че делът на живия труд е намален 10 пъти, и следователно, делът на заплатата на работника в стойността на един мотор също намаля 10 пъти. Но това не значи, че стойността на мотора се е намалила 10 пъти. Делът на миналия, овеществен в новото оборудване на завода труд относително се е увеличил. Новото оборудване означава заплати за труда на учените, конструкторите и работниците които са разработили и произвели това оборудване. И се получава така че делът на физическия труд в готовия мотор значително намаля за сметка на умствения труд.
По такъв начин в резултат на технологичната революция в производството, делът на живия труд в стойността на продукта рязко намаля и се съкращава до нищожно малка величина в сравнение с миналия овеществен труд.
Едно оборудване може да бъде амортизирано за 5 години. А реално да работи 10. Следователно 5 години то ще работи "безплатно"
А много съоръжения като мостове, пътища, канали и други построени преди 100 и повече години отдавна работят "безплатно" ако не смятаме разходите за ремонт и експлоатация. Но както се казва нищо не е вечно, всичко се износва и става негодно.
Всичко ли? Всъщност не всичко!
Може да престане да съществува кораб или локомотив. Но не може да изчезне идеята за кораба или локомотива. Идеята е безсмъртна.
В това е разликата между материалното и идеалното. Материалното е преходящо, идеалното вечно.
Материалното производство има и своята идеална страна, това е науката, натрупания опит, технологиите и т.н.
Тази страна почти никога не се отчита от икономическата наука. Първи внимание на тази страна на общественото производство е обърнал Маркс.
Главното икономическо следствие е че трудът на работниците престава да бъде мерило за стойността на продукта предвид неговия все по малък дял в стойността продукта. А трудът на учените, изследователите и конструкторите от миналото, а и днешно време никога не е бил мерило, а и по природа интелектуалният труд не може да бъде мерило за стойност на продукта.
Така става разбираемо твърдението на Маркс, че богатството на бъдещето общество ще се определя не от работното, а от свободното време.
Не безделието с което сме свикнали да асоциираме свободното време, а времето за свободно равитие и интелектуален труд.
Богатството на съвременното общесто нараства и ще нараства във все по голяма степен от интелектуалния труд.
По мнението дори на предпазливите експерти, в близките 20 години до 45% от работните места в сферата на умствения труд, и над 60% при физическия труд ще бъдат заети от роботи и различни автоматизирани системи.
С други думи и в без това задълбочаващото се неравенство възниква проблема с маса излишни хора. Допълнителен проблем ще бъде и загубата на стимул за пренасяне на производствата в третия свят. Дори днес роботите произведени в САЩ и Япония се откупват за малко повече от 2 години и са вече по евтини от китайските работници. Напълно е очевидно че ръстът на неравенството ще увеличи социалното напрежение и противоречия.
Традиционните пазарни социални държави ще се превръщат все повече в държави - корпорации.
Все повече държавни функции ще бъдат приватизирани. Дори и сега 70% от дейността на американското разузнаване се изпълнява от частни подизпълнители.
Крупните частни военни компании по огнева мощ и бойни възможности дори днес превъзхождат десетки държави.
Светът е навлязъл в извънаредно опасна, рискована фаза на екстремална динамика. За тази фаза е характерна ситуацията, когато технико-технологичните възможности надделяват над сдържащите ги социално-културни механизми.
В такива периоди, както показва човешката история, значително нарастват вероятностите за войни.

[Engels]

Методология: По ту сторону позитивизма, постмодернизма и экономического империализма. Маркс re-loaded..
прелюдия Социальная теория марксизма: в чем были правы и в чем ошибались Карл Маркс и его последователи
   глава 1 Реактуализация марксизма: российские дискуссии
   глава 2 Реактуализация марксизма: старые вопросы и старые ответы остаются в определенной мере актуальными
   глава 3 Реактуализация марксизма: новые ответы на новые вопросы
Возрождение методологии предисловие к I—му тому
часть 1 Обновление диалектики: альтернативы позитивизму и постмодернизму в методологии ХХ века
   глава 1 Диалектика: в поисках ответов на вызовы глобальных трансформаций ХХ века
   глава 2 Диалектика как адекватный метод исследования сложных социальных систем: к критике позитивизма и прагматизма
   глава 3 Практика и Истина: диалектика как метод снятия наваждений в мире превратных форм
   р.s. Альтернативы деконструкции: блеск и нищета постмодернизма
часть 2 Социальная философия марксизма: перезагрузка
   глава 1 Теория способа производства: классика и не только
   глава 2 Инварианты всемирной истории: Отчуждение. Человек. Культура
   глава 3 Социальная философия марксизма: снятие «цивилизационного подхода»?
   р.s. Социальная философия марксизма: понять Россию умом
часть 3 Методология политической экономии: реактуализация классики
   глава 1 Экономика как развитие исторически—конкретных экономических систем: структура и «периодическая система» элементов (к вопросу о структуризации и типологизации экономических систем)
   глава 2 Economics как прошлое: к критике «экономического империализма»
   глава 3 «Рыночноцентрическая» экономическая теория устарела
   р.s. «Экономический империализм» и «политическая экономика»: причины и пределы экспансии
По ту сторону отчуждения: социальное творчество и свобода послесловие к I тому
   глава 1 В поисках «формулы» свободы
   глава 2 Ассоциированное социальное творчество как сущность процесса социального освобождения
   глава 3 Социальные революции: контрапункты социального освобождения, культуры и отчуждения
   р.s. Футуризм как снятие консерватизма: в поисках альтернатив мультикультурализму
Количество страниц: 621
https://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=5694336

[Engels]

Глобальная гегемония капитала и её пределы. "Капитал" re-loaded.
прелюдия Контексты
   глава 1 Предыстория гегемонии корпоративного капитала как контекст: история эволюции «позднего капитализма» как логика его самоотрицания
   глава 2 Закат «царства необходимости» как контекст: некоторые эмпирические свидетельства и методология исследования
   глава 3 Генезис креатосферы как контекст: изменения производительных сил накануне скачка «по ту сторону материального производства»
часть 1 Товар и деньги: инволюция
   глава 1 Рынок как результат глобальной гегемонии корпоративного капитала
   глава 2 Виртуальные деньги
   глава 3 Новое бытие всеобщей формулы капитала: фиктивный финансовый капитал
   р.s. Трудовая теория стоимости как будущее
часть 2 Гегемония капитала: сущность и пределы
   глава 1 Глобальный капитал: содержание и структура отношений эксплуатации
   глава 2 Контрапункты воспроизводства глобального капитала
   глава 3 Экономические основы социальной структуры позднего капитализма
   р.s. Человек и социум как функции капитала и как его предел: к критике теорий «человеческого» и «социального» капитала
часть 3 Глобализация гегемонии: социопространственные противоречия «заката» экономической формации и позднего капитализма
   глава 1 Капитал как глобальное явление, или Политэкономия глобализации
   глава 2 Глобализация: социо—политическое, социо—пространственное и социо—культурное измерения
   глава 3 Тотальная гегемония корпоративного капитала как катализатор глобальных проблем человечества
р.s. Российский капитализм юрского периода (вместо заключения ко 2—му тому)
   глава 1 Эмпирические, методологические и теоретические предпосылки исследования
   глава 2 Система производственных отношений постсоветской экономики
   глава 3 «По ту сторону» капитализма юрского периода
Количество страниц: 887

Показана новая природа:
товара — продукта тотального рынка, все более превращающегося в продажу симулякров;
денег — результата гегемонии виртуального фиктивного финансового капитала;
глобального капитала, выстроившего систему всестороннего отчуждения и подчинения не только мирового Труда, но и Человека, его свободного времени и творческого потенциала;
капиталистического накопления, включающего как присвоение через экспроприацию, так и социальные ограничения рынка и капитала;
глобальной гегемонии, ведущей к формированию протоимперий, и альтерглобализма;
https://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=5698654

[otvrat]

Лишена от всякакви материални основи, тяхната критика на икономиката, приказките им за „завръщането на класите“ стават все по-импотентни и социологически повърхностни.

Глупости! Класите никога не са си отивали. Докато едни работят за други - ще има класи. Без значение дали работещите получават по един самосвал пари за работата си. Самият факт, че с труда си осигуряват печалба на други, а другите не могат да богатеят без тях, ги поставя в различно социално положение. Да, сега с услугите има друг вид наемен труд, но няма значение, че той формирал принадена стойност "чрез прогнозни очаквания за някаква бъдеща принадена стойност, която идва предимно от публичния и частния дълг, печатането на пари от държавата и „икономиката на финансовите балони“. Банковите чиновници не маат с чукове в цеха, но без тях банката не може да трупа печалби. Най-обикновеното писмо, с което банката печели 20 лева, е написано от наемен работник, а не от собственика на банката. И ако иска да печели повече, трябва да отваря нови клонове и да наема нови чиновници. 
В целия този чаршаф има и някои верни неща, но те доказват само едно - че Маркс е бил прав, когато е казал, че капитализмът сам ще отрече себе си. И той отдавна се самоотрече. Епохата, в която живеем вече не е капиталистическа.

[Nor1]

Не става въпрос нито за работа, нито за пари. Става въпрос за власт. Винаги е било за власт. Работата и парите са само инструменти за властта. Знанията също. Както и културата (дано не ме прочете моят приятел Буратино).

[Maximus II]

Има само две класи, класата на създаващите блага, и класата на паразитите, живееща на гърба на създаващите. На пример, циганите живеещи от социални помощи у нас и Сорос са от класата на паразитите, и никак не е случайно, че Сорос ги спонсорира и протежира всякак. 

[Nor1]

Циганите и другите подобни на тях дребни паразити са несъзнателни инструменти на Паразитите.

[otvrat]

На пример, циганите живеещи от социални помощи у нас и Сорос са от класата на паразитите,

Не бъркайте класа с прослойка. Има само три класи, а прослойки може да има бол.

[Engels]

В очакване сме на няколко мегатренда, на големи еволюционни стъпки, които ще променят изцяло концепцията за реалността такава, каквато я познаваме.
Кои са тези трендове?
Роботизация, автоматизация и изкуствен интелект. Бъдеще на професиите
Според прогнози на „Макинзи“ през 2022 г. около 47% от професиите ще преминат към частична или цялостна автоматизация или роботизация. За 2025 г. процентът нараства до 52 %, за да стигне очаквано ниво от 70% през 2035 г. Съществуват противоположни дори взаимоизключващи се прогнози. От една страна, технологичните оптимисти заявяват, че много работни места и професии ще изчезнат, но това ще даде шанс да се появят нови, които са по - творчески и по-иновативни, способни да разгърнат нов, неразкрит досега човешки потенциал.
В този аспект обаче се пропуска, че машинното обучение (един от подходите за създаване на изкуствен интелект) напредва доста бързо и ще се усъвършенства за извършването на все по – сложни дейности. Прогнозите сочат, че не само професии с монотонни и повтарящи се функции, но и такива, които обработват данни, като счетоводители, журналисти, телевизионни говорители, правни съветници, лекари за диагностициране на елементарни заболявания постепенно ще бъдат изместени от машините.
https://www.investor.bg/analizi/85/a/gotova-li-e-bylgariia-za-predizvikatelstvata-na-nastoiashteto-i-bydeshteto-279377/

[Engels]

В книгата “Hommo Deus” израелският изследовател Ювал Харири говори, че човечеството преминава към „икономика на дехуманизацията“. Ако досега тя е на знанието, то в бъдеще ще бъде на машините и на изкуствения интелект и ще трябва да се търсят алтернативни източници за доходи.

[kаily]

В книгата “Hommo Deus” израелският изследовател Ювал Харири говори, че човечеството преминава към „икономика на дехуманизацията“. Ако досега тя е на знанието, то в бъдеще ще бъде на машините и на изкуствения интелект и ще трябва да се търсят алтернативни източници за доходи.

Голям идиотизъм. За какво са му доходи, зомбиран човек бръщолеви за бъдещето.

[Engels]

Всяка държава трябва незабавно да реформира образователните си системи отвъд тясното специализиране и профилиране, които да създават нагласи за интердисциплинарно сътрудничество и редовна преквалификация. Моделът на социалните и здравни системи също по принуда ще трябва да бъде преосмислен. Въпрос на глобален консенсус е новият тип производства да бъдат облагани с данъци, защото те на практика почти няма да струват, а ще изместят все повече човешки труд. Те ще имат капацитета да работят денонощно, за тях няма да са необходими възнаграждения, социални и здравни осигуровки, а само първоначална инвестиция за закупуване на оборудването. Ако обаче липсва наднационално споразумение по тези въпроси, то ще се преповтаря феноменът на търсене на данъчни убежища, които ще генерират неравенства от нов тип.

Това докато не им опре до задниците, няма да си мръднат пръста.
Което определено обещава голям икономически цирк.
 

[Maximus II]

Изкуственият интелект  - новата дъвка за светло бъдеще! Изкуственият интелект не може да бъде контролиран изцяло, при обучението си се опитва да излиза от границите на хуманното, той е само имитация. А имитацията е сигурен признак на сатанинското, ако по ви харесва - на дехуманизацията.

Quo vadis Domine?

 

[buratinob]

Имаше една история с първият самообучаващ се компютър на ..............., подобие на ИИ.
След по-малко от седмица е изключен защото започва да става нацист.

[Nor1]

имитацията е сигурен признак на сатанинското

:way_to_go-1308:
Злото не може да твори, а само имитира и повтаря.
Може би това е причината всички действия на англосаксите в последните години да са толкова лишени от въображение.

[Giuseppe]

Мнооого са далеч от създаване на ИИ още. То така да се нарече някоя железария която ти вика "здрасти", като минеш покрай купчината желязо, винаги може да мине нъмбъра, но само пред незапознати хорица.
Ако въобще някога се достигне до ИИ.
Оказа се, че човекът е доста по сложно животно, отколкото СА си представяли и самите учени.
п.с.Не говоря за мутрю и цвъ.

[Engels]

Как ще изглежда работата през 2035 г.?
Единственият отговор на многото предизвикателства е новият социален договор между работници, компании и държава.
Готови ли сме? Уви, не.
Това са четирите стълба на бъдещата работа. Мисля, че е справедливо да се каже, че всеки от нашите сценарии предлага визия на положителна промяна, но и също така на несигурност и неопределеност до известна степен. Общностите ще се променят, както и начинът на живот. Социалната сигурност за работниците и техните семейства ще бъде тествана до предела си.
Къде са политиците в този процес - тези, които имат задачата да наблюдават законите и инструментите, които тази сигурност предоставя. Уви, тях ги няма. Те са извън процеса.
https://www.investor.bg/analizi/91/a/kak-shte-izglejda-rabotata-prez-2035-g-281930

[Engels]

"20% от глобалното съдържание вече се създава от машини. Развиват се нанотехнологиите, блокчейн технологията, криптовалутите. До две години всички мобилни устройства се очаква да имат биометрична технология“. Това обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров пред младежкия форум „Бъдещето на труда и младите хора“.
Той акцентира върху факта, че 65% от днешните първокласници ще работят професии, които към момента още не са създадени, а в следващите години роботите ще заменят хората. По думите му най-застрашени от машините и изкуствения интелект са квалифицираните работници.
Той посочи още, че до 2020 ботове с изкуствен интелект ще захранват 85% от всички действия за обслужване на клиенти. Китай, САЩ и Канада вече имат изградени стратегии за развитие на изкуствен интелект и са лидери в глобалната надпревара.
https://www.economy.bg/humancapital/view/35170/65%25-ot-pyrvoklasnicite-shte-rabotyat-profesii-koito-v-momenta-gi-nyama

[Nor1]

"65% от днешните първокласници ще работят професии, които към момента още не са създадени"

По-вероятно е да работят професии, които днес са останали само в джунглите и пустините.

[kаily]

Сигурно 80% от професиите сега са обслужващи. А 2020 е след няколко месеца.

[micky]

Сигурно 80% от професиите сега са обслужващи. А 2020 е след няколко месеца.

Какво ще има през 2020?

[Nor1]

Какво ще има през 2020?

Феерии. Кой носил новите дрешки - носил.
 :beer-405:

[kаily]

Сигурно 80% от професиите сега са обслужващи. А 2020 е след няколко месеца.

Какво ще има през 2020?

По-горе пише. Чети.

[micky]

Четох. Там пише глупости (не 100%) и точно това не променя въпроса.

[Engels]

Когато говорим за изкуствен интелект трябва да имаме предвид, че той ще има поне три проявления. Първото е на т.нар. „тесен“ или „слаб“ изкуствен интелект. Нарича се така, защото е създаден да адресира ограничени, единични задачи. Голяма част от сега функциониращите системи на изкуствен интелект са именно такъв изкуствен интелект, който изпълнява ясно дефинирана задача/и. Това е технология, която позволява на високофункционални системи да преповтарят, а дори да надминават човешките способности по отношение на възложените им задачи. Такива са Watson, Siri, Cortana. Те имат определена степен на интелигентност в дадено поле, но без пълнотата, сложността и асоциациите при разсъждение, на които човек е способен. Второто проявление ще бъде на силния, генерален изкуствен интелект, който ще разбира, ще има познавателни способности и самосъзнание, които го правят неразличим от човек, въпреки че скоростта и способността за обработка на информация ще бъде доста по-бърза.
Подобен изкуствен интелект би правил систематични обобщения, би разсъждавал и би се учил от опита си. Той би имал разбиране с преживяване на заобикалящата го среда, също като хората, но с много по-бързи реакционни способности.
Това подсказва, че подобна система би станала по-силна в областите на знанието, когнитивните способности, скоростта на обработка, поради възможностите за експоненциално развитие. Така би се появил специфичен нов вид от нови същности. Третото проявление би било на супер изкуствения интелект, който многократно ще превъзхожда човека и би било трудно да бъде прогнозирано неговото поведение и описана неговата „природа“. Разбира се, трябва да уточним, че последните две могат никога да не се случат, затова и някои анализатори по-скоро го категоризират като технологичен балон и неосъществим проект.
Всички технологии, както и изкуственият интелект, създават много възможности, но и съдържат рискове в себе си. Разчитането на генома ни позволява да развиваме превантивна медицина срещу заболявания като рак, Алцхаймер и Паркинсон, но и превръща в реалност т.нар. „дизайн бебета“ с определен ръст, цвят на очите и косата, умствени заложби и пр.
В бъдеще няма да има нужда подрастващите да могат да пишат ръкописно, да изучават езици или да композират музика, защото компютърните програми ще могат симултанно да превеждат, записват говора или да сътворяват различни мелодии по зададена команда. Това ще улеснява множество дейности, но и ще доведе до закърняване на познавателните умения. В много сфери политика, бизнес, социални системи механизмите за вземане на решения ще бъдат делегирани на алгоритми с изкуствен интелект вследствие на стремежа към свръхобективност, но това ще рефлектира върху статуса на човешката независимост и прекомерното отдаване на човешки суверенитет.
Много области ще се дехуманизират (ще изгубят „хуманното си съдържание) заради роботизацията и автоматизацията. Ако не се предложи алтернативен източник на доходи като универсалния базов доход, много хора, загубили работата си, трудно биха се адаптирали към новите реалности. Навлизането на виртуалната и смесена реалност ще даде възможност да се правят симулативни хирургически операции, тренировъчни полети, посещение на туристически обекти или лечение на психотравми, но и ще отчужди още повече хората един от друг, ще ги откъсва от „реалната“ реалност.
Първоначално хората ще бъдат заменени в монотонни, еднотипни професии с повтарящи се функции, сред които са: доставчици, готвачи на бърза храна, счетоводители, офис мениджъри. По-късно роботизацията и изкуственият интелект ще навлязат в по-сложните професии. Заблуда е да се смята, че застрашени ще бъдат само работните места на хора с ниска квалификация. Вече съществува „лекар“ изкуствен интелект, юридически консултант, директорски борд за рисков капитал, тоест дейности, присъщи на високообразовани хора, при които сред най-важните функции са вземаните решения.
Наскоро издателството Springer издаде първата книга, написана от изкуствен интелект. Разбира се, тя е информационна за литиево-йонните батерии, но това е само началото. В сферата на изкуството вече има музикални произведения и картини, също сътворени от изкуствен интелект. Тоест, не можем да твърдим, че дори творческите области ще са напълно свободна зона за технологиите.
https://www.investor.bg/imenata-na-biznesa/107/a/m-todorova-neobhodima-e-strategiia-za-podobriavaneto-na-kachestvoto-na-jivota-282545

[Nor1]

Не. Човечеството може да бъде убито не от изкуствен интелект, а от лудостта на кастата на "богоизбраните".

[Engels]

“Предимствата пораждат предимства”, това е изводът на серия от изследвания, публикувани от учени от Станфордския университет и Университета на Вирджиния, пише Куентин Фотръл за MarketWatch.
Според изследванията хората с относително висок социален статус са по-уверени и другите са по-склонни да им вярват.
 „Социалният статус оформя вярата на хората в техните способности, което от своя страна има важни последици за запазването на социалната йерархия”, изтъкват водещите автори на изследванията, професорите Питър Белми от Вирджиния и Маргарет Нийл от Станфорд.
Другите приемат, че хората с висок статус са по-уверени от тях, което затвърждава социалното неравенство и им дава предимство дори и да са по-некомпетентни.
Това обяснява защо хората, които работят за престижни компании, обикновено са от елитни образователни институции, а тези от по-долните ешелони е вероятно да си останат там.
Белми и Нийл са тествали тези идеи чрез четири изследвания с общо над 150 хил. участници. В интервютата за работа те откриват, че хората с по-висок статус са по-уверени. Тази им увереност ги прави да изглеждат по-компетентни, т.е. по вероятно е да получат работата.
Изследване на Лондонското училище по икономика открива различия между традиционните професии като право, медицина и финанси, които са доминирани от децата на висши мениждъри и професионалисти, и по-техническите професии като инженерство и ИТ, които набират хора от всички слоеве на обществото.
Това изследване показва, че има класов таван за служителите с работнически произход. „Дори когато такива служители успешно заемат позиции с висок статус, заплащането им е със 17% по-малко от представителите на привилегированата класа.”
В сбирка от лични есета относно пресечната точка между раса и класа Самюъл Смит пише: „Университетите много напомнят на елитни клубове, в които се влиза по заслуги, но не всички членове са приемани като равни”.
Икономисти смятат, че такава структура на класовата система запазва богатството в ръцете на малцина. Според базираната във Великобритания House of Commons Library най-богатият 1% от хората ще контролира близо две трети от парите в света до 2030 г., управлявайки активи за 305 трлн. долара спрямо 140 трлн. днес.
Разликата в неравенството между Западна Европа и САЩ е огромна, показа доклад от миналата година на Световната лаборатория по неравенството – изследователски проект в над 70 страни, организиран от Парижкото училище по икономика в съавторство с френския икономист Тома Пикети.
Според доклада средната класа се свива в глобален мащаб. Съществува пропаст по отношение на възможностите и богатството, особено що се касае до висшето образование. В САЩ само 20-30% от децата с родители от долния децил по доходи отиват в колеж. За децата на родители от горния децил процентът е 90.
https://www.investor.bg/analizi/91/a/kak-predimstvata-na-bogatite-se-multiplicirat-282638/

Изглежда Техноментализмът ще измести класическия капитализъм по бързо отколкото очаквах. Предполагах че ще се случи след около 50 години, но сегашният капитализъм определено няма да издържи повече от 30 години.

[хикса]

Бе то и през Средновековието благородниците са имали предимство да стават офицери и адмирали, а Католическата църква е взимала всякакви момчета, които са показвали талант и интелект, тогава църквата е доминирала аристокрацията, ама в крайна сметка в следващата епоха могъществото е идвало от силните армии и от мореплавателите. Малко е праволинейно това, по-важно е накъде са насочени усилията, не какъв е подборът.

[otvrat]

но сегашният капитализъм определено няма да издържи повече от 30 години.

To, отдавна няма капитализъм. Поне от един век. В момента сме в заключителната фаза на империализма. Още няма официално име, но индикативно му викат посткапитализъм.

[Engels]

Бе то и през Средновековието благородниците са имали предимство да стават офицери и адмирали, а Католическата църква е взимала всякакви момчета, които са показвали талант и интелект, тогава църквата е доминирала аристокрацията, ама в крайна сметка в следващата епоха могъществото е идвало от силните армии и от мореплавателите. Малко е праволинейно това, по-важно е накъде са насочени усилията, не какъв е подборът.

Усилията поне засега тласкат развитието към техноментализъм.
80-90% прекариат, 1-2% елит, останалите ще са техноменталната класа която няма да е повече от 20%. Тази класа ще произвежда всички материални блага.
Засега не се вижда нищо което да промени тази тенденция.
Освен ако в бъдеще нещата не се променят внезапно с революция, което поне в обозримо бъдеще е малко вероятно.

[Engels]

Неравенството в САЩ е поучително за Великобритания
Стагниращите заплати, глобализацията и автоматизацията задълбочават и без това дълбоките разделения. Глобализацията и автоматизацията са безспорно сред мощните сили, които задълбочават разделенията в богатите държави. Тези разделения обаче са въпрос не на неумолими исторически сили, а на политика, както се случи в САЩ. Трябва да знаем повече за механизмите. Трябва да отчитаме ролята на анти-работническите политики, на закона и на упадъка на профсъюзите. Трабва да разгледаме поведението на корпорациите, тяхната склонност към аутсорсинг и отслабването на антитръстовите мерки. Има мнго работа за вършене.

Ако сте пропуснали тази статия:
https://www.investor.bg/analizi/91/a/neravenstvoto-v-sasht-e-pouchitelno-za-velikobritaniia-282267

[kаily]

Човекът е образ и подобие божие. Що казвам това. Щото у човека дремят такива сили, че а се събудят, а се променя всичко. Затова оня 1% държи останалите 99% да си имат занимавки, демек да се изтощават да ходят на работа, за да нямат време да си откриват могъществото. Отдавна няма нужда да се работи по толкова часове от толкова много хора, но се създават работни места за местене на едни папки оттук там и оттам тук, за да се държи населението заето.

[хикса]

Човекът е образ и подобие божие. Що казвам това. Щото у човека дремят такива сили, че а се събудят, а се променя всичко. Затова оня 1% държи останалите 99% да си имат занимавки, демек да се изтощават да ходят на работа, за да нямат време да си откриват могъществото. Отдавна няма нужда да се работи по толкова часове от толкова много хора, но се създават работни места за местене на едни папки оттук там и оттам тук, за да се държи населението заето.

Добре де, ама кой е тоя велик човек, който организира местенето на милиарди папки от милиони хора всеки ден?

[Nor1]

Не е един човек и не е велик. Световна мафия е. И го казвам сериозно, не за подигравка.

[Engels]

Три основни инструмента бяха използвани от големите централни банки по време на последната глобална рецесия – намаляване на основните лихви (в някои случаи до отрицателни), използване на бъдещи насоки за управление на ставките и инфлационните очаквания, и масирани покупки на финансови активи. Нито един от тези инструменти не се оказа магическа пръчка – Федералният резерв, ЕЦБ и Японската централна банка не успяха да генерират достатъчно инфлация от 2018 г. насам, за да постигнат целевото ѝ ниво.
От друга страна, TLTROs са нестандартен монетарен инструмент, който може да се окаже решаващ при следващата голяма рецесия. ЕЦБ осъществи две операции на TLTROs към европейските банки през 2016 и 2017 г., като наскоро обяви и трета фаза на кредитиране, чиито детайли се очаква да бъдат оповестени на срещата на банката на 6 юни.
По време на първите два кръга банките можеха да заемат средства от ЕЦБ при депозитната ѝ ставка от -0,4%, стига да отпуснат парите като заеми в реалната икономика. Това беше ефективна субсидия за банките. Макар че кредитира банките на депозитната ставка, ЕЦБ можеше да избере всяка друга. Силата на TLTROs е в потенциала да се използва втора ставка. „По тази причина те са най-значимата монетарна иновация след финансовата криза”, заяви наскоро Ерик Лонерган, фонд мениджър в M&G Investments.
Повечето централни банки влияят върху депозитните ставки, като приемат необходимия баланс между интересите на спестителите и заемателите. TLTROs обаче потенциално въвеждат заемна ставка. Това означава, че депозитната ставка може да бъде повишена, за да облагодетелства спестителите, а заемната да бъде понижена в полза на заемополучателите. Така се създава ясен стимул независимо от икономическия модел, отбелязва Лонерган.
Как това може да работи на практика? При следващия икономически спад, след като вече са намалили лихвите, централните банки могат да предложат TLTROs на търговските банки при ставка от -2% да речем, съобразена с тези банки, които кредитират реалната икономика. Търговските банки, от своя страна, могат да отпускат заеми на домакинствата и бизнеса при ставка от -0,5%, печелейки 1,5%.
Заемите при отрицателни лихви несъмнено ще намерят своите получатели в частния сектор.
https://www.investor.bg/analizi/91/a/koe-e-istinskoto-nasledstvo-na-mario-dragi-283145/

[Nor1]

TLTROs са нестандартен монетарен инструмент

Колкото повече и по-увъртяни "инструменти" си измислят Лихварите, толкова по-голям батак става за нормалните хора. Те затова ги и измислят Лихварите - за измами и грабеж.

[buratinob]

Банкстерите са много изобретателни.
Лихвата може да е -1%, обаче таксите по проучване, отпускане, застраховане, администриране и закриване на кредитите са голямо перо.
Нашите банки от това живеят, както и държавната администрация, малки по размер, но многобройни такси.

[Maximus II]

Бъдещето на капитала - ще е като миналото, капитализмът е достигнал своите физически граници.

Един факт говори много за капитализма - от средата на 16-ти век, до средата на 19-ти  е имало рязък спад в потреблението на месо, в западна Европа, нивото  е възстановено около 1850 г. Нещо подобно виждаме и сега - на запад и у нас месото е тотално фалшиво, напомпано е с вода, соя и химикали, едва ли има 5-10% истинско месо в продаваното.

За какъв ръст говорим?

[buratinob]

За какъв ръст говорим?

Ей не се научихте!
Пише се с "П".
Пръст.
Кой от трите Вие си знаете.

[Maximus II]

 :finger: Този, нали?  :giggle-3307:

Расте само измамата!

[micky]

:finger: Този, нали?  :giggle-3307:

Расте само измамата!

Расте, но не старее!

[kаily]

И защо е имало спад през вековете на потреблението на месо? Мног интересно.

[Nor1]

Защото населението се е увеличавало, а земята - не.

[otvrat]

Защото населението се е увеличавало, а земята - не.

Религия, сиромашия и скъперничество. Според нашето, гръцко православие, например, като изключим двата големи поста и няколко малки, месо може да се яде само един път в неделята. Като ги сметнеш, в годината я има, я няма 30-тина дни, в които можеш да блажиш. За сиромашията е ясно : себе си не можеш да изхраниш, та камо ли хайвани. А по нашите географски ширини, коленето на животни за ядене се е смятало за връх на разсипията и безотговорността. Можеш да имаш хиляди овце, но колиш само едно-две агнета в годината. За крави и дума не може да става. Остава една свиня за сланина, с която трябва да изкараш цяла година.

[Maximus II]

Защото това е началото на натрупване на капитала, приключва заграбването на общинските земи от аристокрацията, а реформацията премахва и последните морални задръжки пред лихварството и обособяването на финансовия капитал.

[otvrat]

реформацията премахва и последните морални задръжки пред лихварството и обособяването на финансовия капитал.

Финансовият се появява късно. При империализма. Първо е бил търговски капитал. Постепенно се обособява като търговско-банков, а с включването на аристокрацията в производствените отношения и като промишлен капитал. А сливането на промишления и банковия капитал образува финансовия капитал, който наблюдаваме днес. Днес вече няма нито промишлен, нито банков капитал. Те са абсолютно слети в едно - финансов капитал.

[Nor1]

Финансовият се появява късно

Късно - друг път. Още преди кръстоносните походи западната мутроаристокрация е вземала заеми от евреи-лихвари.

[otvrat]

Още преди кръстоносните походи западната мутроаристокрация е вземала заеми от евреи-лихвари.

Да, ама това не е финансов капитал. Това е квазибанков, търговско-банков. Финансов капитал е обединението на банковия с индустриалния капитал. Марх. Преди да се слеят са били напълно отделни. Сега са като свински черва.

[Engels]

Репутацията на икономистите, точно както дължината на полите, е подвластна на модата, пише Рана Форухар за Financial Times.
През последните десет години Джон Мейнард Кейнс получи ново признание, а Хаймън Мински в момента се радва на популярност. Мисля, че е време Джон Кенет Галбрейт да получи своята слава.
Концепцията за „компенсиращата сила” на покойния либерален икономист, изложена в книгата му от 1952 г. „Американски капитализъм”, е критика на гледната точка, че пазарът знае най-добре, която доминира американската политическа икономия от времето на Роналд Рейгън. Няма по-добър момент от сегашния да я препрочетем.
Въпреки много дискутирания възход на младите „социалисти” (не мисля, че са такива), американците все още приемат идеята, че частния сектор винаги разпределя ресурсите по по-ефективен начин от обществения. Това е мит, който отмира трудно, дори на фона на скандалите във фирмените бордове, експлозията на непродуктивен корпоративен дълг и обърнатата крива на доходността на ДЦК, която вещае рецесия в САЩ.
Политиците от всички партии са съгласни, че за да създадем реален и траен растеж, имаме нужда от свястна инфраструктура, модерна образователна система и здравна реформа. Частният сектор обаче разполага с малко стимули, за да се заеме с тези неща. Изграждането на пътища и управлението на публични училища и болници просто не е толкова печелившо, колкото построяването на луксозни апартаменти или финансовите спекулации.
Както Галбрейт би се съгласил, пазарите също така не са в състояние да се справят с по-широките икономически и социални ефекти от климатичните промени и неравенството в доходите. Очевиден пример е растящият студентски дълг, който се превърна в пречка за цялостния икономически растеж. Пазарните цени не могат да обхванат всички разходи, които тези проблеми създават.
Галбрейт би се съгласил и че корпорациите могат да бъдат точно толкова бюрократични и нефункционални (ако не и повече), колкото и правителствата. Неговата книга от 1967 г. „Новата индустриална държава” изследва това как големите компании са движени повече от нуждата да оцелеят като организации, отколкото от сигналите на търсенето и предлагането. Той предвиди, че с подема на такива организации ще намалеят иновациите и предприемачеството. Точно това се случи, когато икономиката започна да бъде доминирана от компании суперзвезди.
Погледнете някои от затруднените гиганти – от GE до Kraft Heinz и Boeing – и ще видите това, което Галбрейт предвиди. В безкрайното преследване на печалбата много компании просто местят пари от единия джоб в другия, с цел краткосрочни счетоводни резултати, без да правят истински иновации.
Живеем в свят, в който пазарите не могат да приемат дори минимално вдигане на лихвите без да се понижат, и в който спестените чрез данъчните облекчения средства не се насочиха към капиталови инвестиции, а към обратни изкупувания на акции, които пък бяха подпомогнати и от дълговите емисии при въпросните ниски лихви.
Може ли някои наистина да твърди, че пазарите насочват ресурсите ефективно? Не казвам, че имаме нужда от централно планиране. Галбрейт веднъж го каза добре: „Аз съм прагматик. Където пазарите работят добре, аз съм за тях. Където правителството е необходимо, аз съм за това. Не подкрепям пълната приватизация или пък абсолютната държавна собственост. Аз подкрепям това, което работи в конкретния случай”. Политиците от двете страни на политическия спектър трябва да се вслушат в тези думи.
Ние обичаме прости и въздействащи изявления като наблюдението на Рейгън, че „правителството не е решение на проблема, а е самият проблем”. Аргументът за добрия частен и лошия държавен сектор обаче просто не е верен. Как може по друг начин да си обясним възходa на Китай? Той не само показа, че правителственото планиране и икономическата конкурентност могат да вървят ръка за ръка, но и че при сегашните технологично базирани сътресения и неравенства, подкрепата на обществения сектор може да е необходима, за да процъфтява частния.
Време е политическите консерватори, икономическите неолиберали и главните изпълнителни директори да приемат всичко това. Безкрайно съм обезсърчена да чувам от толкова много американски корпоративни лидери оплаквания, че правителствата не могат да свършат нищо, след като те самите плащат на скъпи счетоводители, за да избегнат колкото се може повече данъци.
Време е да признаем, че непрекъснатите данъчни съкращения не вкараха повече пари в реалната икономика, въпреки честите некоректни твърдения на бизнеса, че те ще доведат до траен растеж над средния. Вместо това те доведоха до дупки по магистралите и до несигурни мостове.
Нека да опитаме нещо ново. Нека спрем да приемаме, че пазарът винаги е прав. Нека да плащаме данъците си, да модернизираме социалните си системи, да регулираме подобаващо пазарите, да прилагаме антитръстовото законодателство, за да защитим цялостната икономическа екосистема, а не само най-големите компании.
Нека преоткрием социалния договор. Това не е социализъм, а по-умен капитализъм. Мнозинството може би още не вярва в това, но Галбрейт често е цитиран да казва, че „в икономиката мнозинството винаги греши”.
https://www.investor.bg/analizi/91/a/ne-socializym-a-po-umen-kapitalizym-283406

[хикса]

Защото населението се е увеличавало, а земята - не.

Религия, сиромашия и скъперничество. Според нашето, гръцко православие, например, като изключим двата големи поста и няколко малки, месо може да се яде само един път в неделята. Като ги сметнеш, в годината я има, я няма 30-тина дни, в които можеш да блажиш. За сиромашията е ясно : себе си не можеш да изхраниш, та камо ли хайвани. А по нашите географски ширини, коленето на животни за ядене се е смятало за връх на разсипията и безотговорността. Можеш да имаш хиляди овце, но колиш само едно-две агнета в годината. За крави и дума не може да става. Остава една свиня за сланина, с която трябва да изкараш цяла година.

Според нашето, гръцко православие, се пости в сряда и петък, един ден в неделята се блажи, останалите 4 спи ли се? А ако имаш хиляди овце, които раждап два пъти хиляди агнета и половината, хиляди, са мъжки, като заколиш едно-две, с другите кучетата ли си храниш? Па и женските, ако ги оставиш всичките, догодина ще имаш 4 по хиляди агнета и 2 по хиляди овце. Верно, и кучетата ще се наложи да увеличиш...

[хикса]

реформацията премахва и последните морални задръжки пред лихварството и обособяването на финансовия капитал.

Финансовият се появява късно. При империализма. Първо е бил търговски капитал. Постепенно се обособява като търговско-банков, а с включването на аристокрацията в производствените отношения и като промишлен капитал. А сливането на промишления и банковия капитал образува финансовия капитал, който наблюдаваме днес. Днес вече няма нито промишлен, нито банков капитал. Те са абсолютно слети в едно - финансов капитал.

А тамплиерите са гледали в бъдещето, освен че са били най-големите банкери, са държали и най-голямата индустрия в Европа, производството на светини от Светите земи.

[Nor1]

Точно заради тамплиерите бях споменал, че от западните владетели харесвам Филип Хубави.
И той е гледал в бъдещето.

[otvrat]

Според нашето, гръцко православие, се пости в сряда и петък, един ден в неделята се блажи, останалите 4 спи ли се?

Не знам, ти кажи. Щом сам викаш, че в само в неделята се блажи. Досежно хилядите мъжки агнета : малцина са имали хиляди овце и пак не са ги клали за ядене. Това е "стока", тя носи пари, с нея се плаща данък. А за обикновения селянин, с пет-шест овце, е табу да коли за храна. За храна се коли свинята и некой-друг петел. Явно не си живял на село и тази психология ти е непонятна.

А тамплиерите са гледали в бъдещето, освен че са били най-големите банкери, са държали и най-голямата индустрия в Европа, производството на светини от Светите земи.

Тамплиерите могат да минат за банкери, според съвременните разбирания. Макар и преди тях да е имало "банкери". Но чак пък "индустрия".... Манифактурата или търговийката не е промишленост.

[хикса]

Точно заради тамплиерите бях споменал, че от западните владетели харесвам Филип Хубави.
И той е гледал в бъдещето.

Той е изпреварил с векове Маркс, Кейнс и донякъде, явно и Гълбрайт. :aplause:

[Nor1]

Точно заради тамплиерите бях споменал, че от западните владетели харесвам Филип Хубави.
И той е гледал в бъдещето.

Той е изпреварил с векове Маркс, Кейнс и донякъде, явно и Гълбрайт. :aplause:

Предтеча на др. Сталин 

[Engels]

Намаляващата сила на синдикатите и глобализацията често бяха обвинявани за снижаването на жизнения стандарт на милиони американци, но в крайна сметка те може да не са причинили толкова вреди, пише Джефри Барташ за MarketWatch.
Според ново изследване на McKinsey Global Institute най-големите виновници са цикличността в икономиката и приоритетът в инвестициите към високотехнологични активи като софтуера и роботите.
Делът на работниците в целия доход, създаден от икономиката на САЩ, се свива от десетилетия. От 65,4% от БВП малко след Втората световна война до дъно от 56,7% в края на 2016 г.
Спадът е особено остър от началото на века и се отразява сериозно на тези, които работят, за да си изкарват прехраната. Средният американски работник би печелил с 3 хил. долара повече годишно, ако делът на трудовите доходи в икономиката се бе запазил на нивото от 1998 г., показва изследването.
Тенденцията не е валидна само за САЩ. По-егалитарната Европа изпитва същия феномен. Делът на работниците в националния доход в Германия и Франция спадна до половинвековно дъно точно преди финансовата криза от 2008 г. Същата тенденция се наблюдава и в развиващите се икономики, макар и с по-нисък темп.
В масмедиите вината се стоварва върху глобализацията. Аргументът е, че компаниите изнасят производства в страни с по-ниски заплати като Китай, което оказват натиск върху американските работници да приемат по-ниски надници, за да задържат фирмите.
Изследването на McKinsey открива, че глобализацията и упадъкът на профсъюзите играят само малка роля – едва една десета от намалението в дела на работниците от националния доход в САЩ се дължи на тях.
Повечето отрасли в съвременната щатска икономика – като търговията на дребно, здравеопазването и развлеченията – не са много изложени на конкуренцията от държави с по-ниски заплати. Човек, който се нуждае от финансов съвет или медицинска помощ няма да отиде при китайски брокер или бразилски доктор.
Друга важна причина за намаления дял на трудовите доходи е пренасочването на традиционните инвестиции в оборудване и сгради към високотехнологични продукти като софтуер, данни, процеси и други нематериални активи. McKinsey отдава една четвърт от намалението в дела на трудовите доходи от БВП на „растящата амортизация”.
Иначе казано тези високотехнологични активи се износват по-бързо или имат по-кратък живот, поради което е необходим повече капитал при производството им. В резултат на това по-малко доход се насочва към работниците.
Възходът на фирмите „суперзвезди” също насочва повече доход към капитала за сметка на труда. Компании като Apple, Google и Microsoft генерират огромни печалби чрез задушаването на определени пазари в резултат на иновациите, силната патентна защита или липсата на конкуренция.
Нещо повече, пробивите в технологиите, които тези компании осъществяват, им позовляват по-лесно и евтино да използват автоматизацията и роботите за сметка на хората.
„Ако трудът има по-малка роля в производството, неговият дял в общия доход може да намалее”, отбелязват от McKinsey.
Монетата обаче има и друга страна. Възприемането на подобрени технологии е по-вероятно да е положително за работниците, тъй като ще им позволи да са по-производителни. В бъдеще това може да доведе до по-високи заплати.
 „Управляващите може да фокусират вниманието си към ръста в производителността, за да се справят със стагнацията на заплатите”, заключава изследването.
Какво друго могат да направят правителствата освен да осигурят конкурентно поле, което ограничава влиянието на „суперзвездите”, както и да обучават работниците, когато бързите промени в икономическата структура правят трудна адаптацията им.”
https://www.investor.bg/analizi/91/a/koi-e-vinoven-za-namaliavashtiia-dial-na-trudovite-dohodi-v-bvp-283175

Определено се движим към техноментална икономика.
По високи доходи за техноменталната класа и намалящ дял на прекариата в целия доход. Добре дошли в техноменталния капитализъм, не се притеснявайте, това е само началото.
 

[Nor1]

Компании като Apple, Google и Microsoft генерират огромни печалби чрез задушаването на определени пазари в резултат на иновациите, силната патентна защита или липсата на конкуренция.
Нещо повече, пробивите в технологиите, които тези компании осъществяват

Определено се движим към техноментална икономика 

Не. Движим се към спукване на балона на компаниите, свръхпрехвалени и свръхоценени, а несъздаващи нищо истинско. Само безсмислени и безполезни виртуални боклуци.