Обикновено глобализацията е обвинявана за намаляващия дял на труда и за последващото недоволство сред работническата класа, а напоследък и сред избирателите от средната класа. Но скорошен доклад за американския трудов пазар на McKinsey Global Institute (MGI) открива, че глобализацията е едва петата поред причина за намаляващия дял на труда в националния доход от началото на 21 век.
Според изследването основната причина за намаляващия дял на труда е, че суперциклите в области като суровините и недвижимостите са направили тези сектори, в които капиталът доминира над труда, по-голяма част от икономиката.
Втората причина – увеличената важност на нематериалните активи в икономиката – ни казва много повече за недоволството на работниците и гласоподавателите. Нематериалните активи, като компютри и софтуер, се амортизират много по-бързо от материалните, като машини и фабрики.
По-краткият жизнен цикъл и постоянно спадащите цени на новите технологии, както и положителният им ефект за производителността, означават, че повече пари се насочват към инвестирането в тях, отколкото към труда. Този факт, заедно с потискането на доходите от автоматизацията, отговарят за 38% от намаляването на дела на труда в икономиката, според изследването на MGI. Тук местната картина в отделните държави започва да има значение.
Както повечето от нас знаят, автоматизацията и ускореното заместване на капитала заради технологичните промени засегнаха непропорционално традиционните индустриални области – това е една от причините Доналд Тръмп да стане президент. В бъдеще тези процеси ще облагодетелстват радикално няколко региона – според друго изследване на MGI, което предстои да бъде публикувано на 11 юли, едва 25 града могат да отговарят за 60% от новосъздадениете раборни места до 2030 г., като не всички ще са тези, които си мислите.
Вече десет години „важността на евтиния труд намалява спрямо значимостта на сигналите от страна на търсенето”, казва председателят на MGI Джеймс Маниика. Данните на MGI показват, че по-малко от 20% от търгуваните днес стоки се насочват от страни с ниско заплащане към такива с високо. Това отчасти се дължи на факта, че Китай и други развиващи се икономики потребяват повече от това, което самите те произвеждат, като изграждат свои собствени вътрешни вериги на доставки – процес, който се ускорява от търговското напрежение.
Западните компании от своя страна желаят да установят производствата си по-близо до своите клиенти – тенденция, станала възможна заради „just-in-time” културата и новите технологии, включително 3D-принтирането и изкуствения интелект. С набирането на скорост от социалните медии, потребителите не искат да чакат седмици, за да получат продукт, който се рекламира днес в Instagram.
Подобна е ситуацията и в "Мерклин", известна сред любителите на железопътни модели, съобщи "Дойче веле". Фирмата е лидер на пазара. През 2007 г. тя закри един от двата си германски завода поради финансови трудности и премести производството си отчасти в Унгария и отчасти в Китай. Това не спаси фирмата от фалит през 2009 г., за зла участ точно когато трябваше да отбележи 150-ата годишнина от създаването си. Новите собственици обаче успяха да спасят производството. Техният оздравителен план не предвиждаше по-нататъшно прехвърляне на мощности в Китай. Точно обратното - предвиждаше пълното им връщане в Европа, в основния германски завод в Гьопинген. Вярно, че фирмата беше принудена да уволни около 400 работници, т.е. близо 1/3 от общия персонал. Техните функции вече се изпълняват от промишлени роботи. "Тук използваме съвременни промишлени роботи и стругове с цифрово управление, които съединихме успешно с роботите", казва техническият директор Волфрад Бехле. В резултат днес един и същи обем дейности в германския завод се изпълняват от десет пъти по-малко работници, отколкото преди в Китай.
Междувременно, хората над 50-годишна възраст са в най-голям риск от загуба на работа поради изоставащи умения. Човек лесно може да си представи как тези тенденции изострят културните войни, възрастовите стълкновения и политическия популизъм, който вече е надвиснал.
Решението – политиката да се измести към подкрепа на инвестициите в човешки капитал, точно както правим с други капиталови инвестиции. САЩ трябва да променят данъчния си кодекс, за да позволят на компаниите да отписват инвестициите си в работници, по същия начин, по който отписват тези в машини. Ако продължим да субсидираме софтуера без да подкрепяме хората, то бъдещето изглежда мрачно.
https://www.investor.bg/analizi/91/a/namaliavashtiiat-dial-na-truda-v-ikonomikata-potiska-iznosa-na-rabotni-mesta-284873/