Онтопик.
Тезата на Engels следва да се прецени през специфичните прояви на общите и положения.
Първо, да си зададем въпроса кое прави "средния човек" уязвим за въздействието върху повседневните му мисли, а чрез тях и върху общото съзнание. Отговор дава НЛП - невролингвистичното програмиране. Уязвимостта за такъв тип манипулация е най-голяма в състоянието на транс. Кое е това, способно да въвежда големи маси "средни хора" в повседневно състояние на транс? Аз твърдя, че това е ежедневната борба с мизерията, борбата за оцеляване. Оттук и националната специфика - обществото е докарано и поддържано в уязвимо за манипулации състояние чрез (осъзнатия) риск от бедност и социално изключване. Този риск съществува за такъв относителен дял от българското население, че е налице "инверсия на фазите". Фазовият профил на огромната част от нашите общности е рисков в този смисъл. Как влияе това на съзнанието? Представете си, че пресичате на неправилно място четири платна с интензивно движение. Клаксони, пресвяткания на фарове, псувни на шофьори, спирачки. Е, имам новина за вас - вие сте в транс. В това състояние опитен хипнотизатор или манипулатор може да ви внуши каквото си поиска, нашепвайки в ухото ви. Просто съзнанието ви, заето със задачата да ви преведе жив и цял през потока, няма свободен ресурс да възприеме, камо ли ти да защити, от внушението подсъзнанието. Още нещо, про домо суа. Регионалните дисбаланси в България водят до това щото на огромна част от нейната територия проблемът да е "в пъти, в пъти" по-остър, но ние не си даваме сметка за това, осведомени единствено за средни за страната стойности. И това е част от съпровождащото манипулацията невежество.
Второ, какво се случва по-нататък. Какво се случва в система, която решава оцеляването си, в условията на постоянен недостиг на ресурси. Ами просто е - тя се адаптира. Невежите и неуки реформатори-волунтаристи от школата ня Дянков - Горанов и особено активният Томислав Дончев, които съставляват професионалният елит на властващата простотия, вярват, че системата се адаптира чрез повишаване на ефикасността си. Е, имам новина и за тях. Това е само един от възможните критични изходи от бифуркацията. И съвсем не най-вероятният. Системата се адаптира чрез сегментация - разпада се на елементи, ревизира структурата и жертва някои от тях. Дончев мисли това като оптимизация и реформа. Невежа-волунтарист. В джудото има ефективна техника на пристягане. В единия случай се притискат дихателните пътища. В другия - кръвоносните съдове, снабдяващи мозъка с кислород. В третия, забранен в спорта, шоково - нервни центрове, които буквално изключват мозъка, чрез претоварване с нервни импулси. Нека видим какво става при "щадящия" способ на притискане на кръвоносни съдове. Как реагира тялото. Започва да изключва "консуматорите" поетапно - първо съзнанието ви спира да работи, дезориентирате се, после всичко утихва като в памук, оглушавате, после погледът ви се премрежва, накрая заспивате и ако съдията не се намеси - може и задълго. Как реагират човешките системи, местните общности. По мои дългогодишни наблюдения - чрез занижаване на стандартите. Чрез дългосрочно и целенасочено култивиране на щадяща оскъдните ресурси посредственост. Компромис след компромис - до пълна развала. На образование, на здравеопазване, на обществен ред и сигурност, на държавно управление. С времето това засяга и моралните и етичните стандарти - до степен да се толерират злоупотреби, измами, кражби, корупция - стига това да дава на общността достъп до ресурси (нищо, че се крадат три от пет от европейските пари по проекти - нали двете остават). Крадците стават герои. Че от пира им пада и под масата - за помиярите.
Трето, то е най-сложното. Неотдавна в една от книгите на Пригожин прочетох много интересна теза, която той там не бе развил. Тя е, че развитието на технологии за масова комуникация и рязкото нарастване на потоците информация, които обменяме, правят все по-трудно възникването и набирането на критична маса на движения за обществена промяна. Това развитие, според него, улеснява властта в реакцията и за защита на статуквото. В най-опростен вид - не може локално да се надигне пик, защото субстанцията е улеснена да се "разлива". Напрежението бързо се разпределя в системата, без да може да достигне критично ниво и с това да се появи зародиш на бурна самоорганизация. Не претендирам да съм точен в тази част, но, общо взето, това е идеята. Това е и моделът, по който властта решава локалните кризи, за да не им позволи да концентрират енергия за радикална глобална промяна. Замислете се. Например, дали въстанието в Четвърти революционен окръг щеше да е така мощно, ако там имаха информация, че останалите окръзи наоколо не са въстанали тъй, както те, а и московците не са на Дунава.
Накрая и основната ми критика към визионерските проекти, включително и откъм БСП. Тези проекти дават заявка за управление, например, което да пребори демографската криза. Или пък такова, което да преодолее регионалните неравенства. Или пък да преодолее въобще неравенството, бедността и социалното изключване. Добре. Но това не е по моята част. По моята част е програма за управление ВЪВ условията на демографска криза, ВЪВ условията на регионално неравенство, ВЪВ условията на неравенство, бедност и социално изключване. Така е по-честно. Защото за много от нашите сънародници тук, в страната, е само това. Те няма да доживеят излизането ни от демографската криза, няма да доживеят преодоляването на регионалното неравенство, няма да доживеят преборването въобще с неравенството, бедността и социалното изключване. Това са национални задачи, надхвърлящи мащаба на остатъка от единствения им човешки живот. Надхвърлящи и мащаба на един, два или дори пет успешни мандата на управление. "Път от сто ли започва с малка крачка" Лао дзъ. За да получиш доверие и подкрепа от хората, за да тръгнат с теб, трябва да ги убедиш, че това е пътя, да, но и да направят първите крачки по него. Особено, ако са забравили, след тежка травма, да вървят и трябва да се учат да ходят отново.
