Препоръчвам по темата, на четящите с разбиране, Драгомир Николов, "Тотално загробване", сп. "Икономист", бр.30.
Авторът внятно и с търпение е описал поредицата от свинщини, довели до кризата със свинете. И тази криза си има типичния български колорит - особеностите на националното безхаберие, безотговорност, алчност и глупост. Просто дойде сметката за тъпните на всички тъпанари. Сметка за всички тези "айде, сега пък", "и така става", "е, кво толкова, бе", "давай, давай", "абе кво го мислиш толкова", "майната му" - на различни места, в различни момент, потенциращи всеки един от факторите на риска. Накрая разбираш, че е неминуемо. При този хал на държавност и обществено съзнание.
Само за едно ме е яд, за загробените свине. Бадева заминаха. А можеше, и даже си трябваше, така да е:
И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.
И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.
А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.
И бесовете Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.
Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.
А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.
И като дохождат при Исуса, виждат хванатия по-преди от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.
И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.
(Марк, 5:9-16)
>:(
