Морал в разказаната история няма.
Аха. Аз пък помислих, че това е поредната "поучителна история" и се чудех каква поука да си извлека.
Може би съм станал твърде мнителен за тези има-няма 30 години, през които кога прикрито, кога съвсем директно се сипят обвинения как България била 'прокудила' два милиона. Щото аз под 'България' разбирам нас, тези, които останахме тук да си изкарваме хляба и да реализираме себе си и мечтите си.
Ами ... Правилната поука си си извлякъл. Наистина България прокуди тези стотици хиляди или дори милиони свои чада. Защото не спази "договора" си с тях.
Двама лекари, с по две специалности всеки, отличници на езикова гимназия, съученици, отличници на медицинския факултет на един от най-престижните медицински вузове на страната, с две деца. В празен апартамент, спящи на дюшеци на земята, с по една лютеница и ехото в хладилника, тук. Там ... Там с къща в Бретан, апартамент в Париж, обикалят Европа, меценати на изкуството, притежават художествена галерия, децата им завършили свестни училища, студенти, скоро и те лекари. Тук ... Баща им, лекар, висока квалификация в управление на здравеопазването от ниво СЗО, 30 години ръководител на болница, награждаван, почетен гражданин на града си, не краде, саката си ги купува до пенсия от магазини втора употреба, пенсиониран да не пречи, на краденето. Тук ... Отличник на математическа гимназия, отличник като частен ученик на езикова, награждаван от олимпиади, подигравки от съученици - нърд, щото, инциденти с местни хулиганчета. Там ... Там отличник на Калтек. Награда за най-добър млад учен. Един милион долара награда - субсидия за научни изследвания. Докторска степен. Лаборатория. Двадесет и пет патента в областта на нанотехнологиите, микрофлуидите, борбата с рака и др. Преподавател във Военноморското училище. Професор. Жена. Две деца. Не знаят български. Баба им научи английски, за да им се радва. Тук ... Баща му, създател на специализация в университета, един от водещите учени в областта си, административен ръководител на университета, създал и развил филиали, обучили стотици, хиляди, учители, закон Панев, оплювки, провалена по политически причини професура. Тук ... отличничка на езиковата гимназия, награди от конкурси, бяла врана, изолирана, по причина завист, от съученици, злобно подигравана заради външния си вид - наднорменото си тегло. Там ... Юрист, обмен по Еразмус в най-добрия университет по Европейско право, най-престижната стипендия на "ин"-а и, баристър в Обединеното кралство. Тук ... Тук не и признават образованието, преподавател в езикова школа - сертификационен курс за юридически английски, инкогнито студент по право - по-добре да не знаят, отново. Там ... Там и признават образованието - докторант на трудов договор в един от най-престижните университети на Германия. Дисертация по сравнително европейско конституционно право и правна лингвистика.
Та, за "договора". Този договор аз наричам синдром на Пепеляшка. Когато всички около теб - мама, тате, баба, дядо, чичо, леля, вуйчо, вуйна, скъпи мили учители - са те възпитали с грижа и обич и са ти втълпили, че ако си добър, почтен, ученолюбив, трудолюбив и упорит в труда си и знанието, то един ден всичко ще е наред, ще има място и за теб, под слънцето, според приноса, дарбите и труда ти. И ти започваш да вярваш, че Пепеляшка сега, някога ще си принцеса. Уви. Тук ... дебеловрати нискочели уроди и мекеретата им гавази сключиха нов обществен договор - "аз съм прост, вие сте прости - ще се разберем" и издигнаха простотията в култ, изповядван от сонм дашни калинки. Невежеството, некадърността, посредствеността властват необезпокоени десетилетия. Кой е тоз луд, който ще пожертва единствения си живот, постигнатото с толкова труд и лишения, за да е ... тук. Не там. Кой е този извратеняк, който ще предпочете пред уважението, подкрепата, зачитането на професионализма, знанията, уменията, опита, лоялността, морала и етиката там тукашната завист, злоба, тъпота и безпросветно невежество. Кой? Някой луд, навярно.
Да, правилно си разбрал - тук адът това са другите. Неотменно.