Останах с впечатлението, че покрай акцента, който buratinob постави, дискусията отиде в посока 80-20. Затова...
Но да се върнем към "Черния лебед" и "Краля Дракон". На Другото място, веднъж или два пъти, уви, имах повод да коментирам. Лоши поводи. Наводненията и жертвите, които дадохме. Въпросът е колко от определените като "черни лебеди" събития, всъщност, са "крале дракони" или пък "сиви лебеди", според компромисната дефиниция на Талеб. Колко от тях, все пак, е било възможно и дори е трябвало да предвидим. Въпросът е важен и нетривиален. Опира до държавната политика за защита от бедствия и аварии, оценката на риска, управляването на рисковете, превенцията и ресурсното и осигуряване. Твърдях тогава, твърдя и сега, че трябва да актуализираме подходите си и методите си за оценка на риска. Талеб би казал, че са прекалено "пробабилистични". Сорнет, навярно, че е анализът ни не е точен или се ограничава до повтаряемото поведение на системата (атрактора), без да отчете възможността, заради нейната сложност и кооперативния ефект на натрупани флуктуации, да излезе от него. Така и ние, работейки с вероятности и исторически данни, основно, пропускаме да внесем в анализа приноса на, да речем, климатичните промени, доведени от глобалното затопляне. Екстремните събития по света би трябвало да повлияят разбирането ни и оценката ни за екстремност и у нас. По възможност - преди следващият "крал дракон" да ни налети, макар под името "черен лебед".