В Русе , Търново и Казанлък се говореше на книжовен български език . След 1968г обаче започнаха да прииждат от околните села в Русе да учат в гимназиите и техникумите , както и възрастни да работят в града и стана бъркотията . Западно от Русе говорят на "ва" - "Айди ва" , "Стига ва" , "ко праиш ва" ; Източно от Русе селяните говорят на "ба" , а южно - на "уа" - селата Тръстеник , Обретеник , Батишница и съответно "одюуми"(ходихме) , видяуми"(видяхме) , бяуме(бяхме). Западно от Русе - одюуфми , видяуфми , бяуфми .
Тези деца , които идваха от селата и дори от по-далеч , като мен и започваха да учат от първи клас в града , за година две се освобождаваха от диалекта си .
Аз започнах първи клас в Русе с врачански диалект , но за година "влязох у пътя" ! :)