Всъщност, тогава на времето в стария форум, пропуснах да обясня защо толкова се интересувам от тази "болест". Просто и аз съм наследствено обременен, баща ми почина на 56 години от инфаркт. На чичо ми му се размина ранната смърт, понеже по стриктно спазваше лекарските предписания и най вече намали излишните килограми. Дядо ми, техния баща също почина от диабетични усложнения.
Спорът в стария форум беше, може ли да се лекува инсулинонезависимия диабет?
И понеже за мен диабетът не е точно болест, а генетично предразположение за развитие на тази болест, от нас зависи дали ще се развие като болест или ще си остане генетично предразположение.
Ако приемем самото генетично предразположение за болест, то тогава диабетът е болест и при това нелечима. По тази логика генетичното предразположение към затлъстяване също е болест и при това нелечима.
Но в Бухенвалд е нямало нито диабетици, а още по малко затлъстели.
Никога не съм използвал лекарства срещу диабета, ползвам само бухенвалдския метод. Тоест голямо физическо натоварване, съчетано с дозиран полуглад (300 - 600 ккал дневно). На тези които имат проблем с инсулинонезависимия диабет, но нямат воля да станат "бухенвалдски манекени" и предпочитат хапчетата, искам да обърна внимание на следното.
При избор на лекарства да избягват тези които предизвикват отделяне на повече инсулин, а да се ориентират към тези лекарства, които увеличават чувствителността на клетките към инсулина.
Важно е и кога си започнал битката с диабета.
Както при затлъстяването, едно е от 100кг. да отслабнеш до 80кг. и съвсем друго е от 200кг. да слезеш на 80кг.