Не е проблемът в превода, а в понятията ляво и дясно, които използва авторът.
Координатнатната система не е само абсциса (хоризонтал - ляво , дясно), но и ордината (вертикал - консерватизъм , либерализъм).
По хоризонталата трябва да имаме - ляво-социализъм, дясно-демокрация.
Но тъй като всички партии са взели на въоръжение либерализма и марксизма, а това най добре се вижда в САЩ, където в Демократическата партия са набутани и социалисти, ляв либерализъм(Б.Сандърс), и демократи, десен либерализъм(Клинтън), и крайно леви спонсорирани от Сорос.
Ивсички тези условно можем да ги обобщим в неолиберали.
И тук стигаме до фразата „Няма ляво, няма дясно. Има само горе и долу.„
Либерали и консерватори.
Но и неоконите(Буш, Чейни, Ръмсфелд) имат на въоръжение също либерализъм, плюс марксизъм.
Т.е. момента борбата за овладяване на господството на вече глобализираният свят върви по условната вертикала неоконсерватори и неолиберали.
Която борба върви по цял свят, и във всяко кътче на планетата.
Русия според договореностите от Малта няма право на държавна идеология.
Което е заложено в Конституцията и, написана от екипът на Рейгън 92ра година.
Държавна идеология би издигнала, само когато придобие независимост.
Нещо, което тя не бърза да прави, а дава възможност на боричкащите се кланове и групировки, стоящи зад неокони и неолиберали да се разберат „по мъжки„ помежду си.
Борбата е сериозна, и не всички резерви са хвърлени в боя..
Когато неолибералите задействат и тях, тогава може да се тръгне в атака.
„Плюсът е, че няма либерален проект, но левият либерализъм, троцкизмът и еврокомунизмът винаги са били опасни. Поради това, че използват държавнически идеи, а резултатът е антинационален и глобалистичен„
Моето мнение е, че изтеглянето в консервативното пространство на ЕР, неминуемо ще доведе „левият либерализъм, троцкизмът и еврокомунизмът„ да изкарат резервите, и дадат своят последен бой.
И разгромяването им ще го извършат десните консерватори, а не левият консерватизъм.
И Сталин ще бъде отмъстен.