У някои форумци има безрезервно доверие към „лидера“. Той знаел най-добре и пр.
Не приемам нито безрезервното доверие, нито самата дума „лидер“.
Причини за резерви дал господ. Този същият не един път предаде хората в Източна Украйна, например натрапвайки им „мински съглашения“, успоредно с това уреждайки избиването на водачите им, а също подхранвайки икономически много години наред нацизма в Украйна.
Този същият буквално до преди дни преизпълняваше и плана по „пандемичната“ постановка – какви ли не ограничения, следене, принудително набождане, „ученията“ на СЗО в Казан и т.н.
Този същият се скри като мишка по-миналата година, за да не проведе парада на Победата. И понеже Лукашенко тогава изми очите на бившия СССР, „лидерът“ намери начин да го ритне силно в кокалчетата.
Междувременно мерзкият му патриарх сърдечно поздравяваше (!) армията с деня на началото на ВОВ, а миряните убеждаваше, че СССР си бил заслужил страданията на войната, защото бил безбожен!
И този същият „лидер“ кипна лайната на всички с мероприятието от 29 март, последващото изтегляне на войски и предаване на симпатизантите на Русия на произвола на укронацистите.
Та не, аз не мога да имам безрезервно доверие на такъв.
Колкото до думата „лидер“, тя е само белег на мисловното ни разяждане чрез чужди думи и понятия.
Нито Ленин, нито Сталин например бяха „лидери“. Бяха каквито трябваше да бъдат.
А на български се казва водач или вожд.