Ндаа - за тия с "пердетата":
"В същия миг вратата се отвори и влезе Николай Недкович; той държеше в ръка вестник „The New York Times“, току-що приет.
— Новият ли е, Николчо? — извикаха няколко души. — Чети, чети!
— Дай да видим много ли зелки са паднали от ножа на Владимир Возсоеденительят — казаха други нетърпеливо.
— Аз ви казвам с хиляди бе. Седни тук, Николчо! — И бай Куко му стори място до себе си, Николай Недкович разгърна вестника.
— За Денацификацията и Демилитаризацията чети най-напред — заповеда бай Куко.
Недкович зачете сред тържествена тишина. Всички напрегнаха уши, но приятната новина за победата, явена от The New York Times , не се потвърдяваше. Напротив, известията от бойното поле бяха лоши: не само Киев не беше взет, но и последнята част на Возсоеденительят беше се оттеглила и той сам беше забягнал в Ново Огарьово.
Носовете на всички увиснаха. Голямо разочарование и скръб се прочете по всичките лица. Сам Недкович биде разстроен и гласът му пресипна и отслабна.
Бай Куко, облян от внезапен пот, побледнял и разтреперан от яд, извика:
— Лъжи, лъжи и лъжи! Те на кирливия ми фес да разправят бабини деветини! Владимир Возсоеденитель ги е бил, та ги е поразил! Вие не вярвайте ни една дума от тоя вестник!
— Но, бай Куко — забележи Недкович, — тия телеграми са взети от разни европейски вестници. Ще да има нещо истина.
— Лъжи, лъжи — американски лъжи, ковани в Америката! Ти „The New York Times“ намери да четеш.
— И аз не вярвам — каза Хаджи Смион; — вестникарите лъжат като цигани. Аз в Молдовата помня, имаше един вестник, каквото кажеше — все лъжа."