Коя Москва? За Абрамович ли става дума, за Греф ли, за Набиулина, за Гинцбург или за Путин-Песков-Лавров-etc?
Спазвам хигиена от известно време и не си позволявам да си мърся клавиатурата с теб, но ще направя изключение.
Става дума за тези-
Аз пък ще се направя, че не забелязвам злобата в „мнението“ ти и ще обърна внимание само на неговата дълбока неуместност. Написаното от Смирненски стихотворение е посветено на актуални за времето на поета събития, които са го възторгвали. Нищо подобно не се случва сега и няма как стихотоворението да се пришива на каквото и да е когато и да е. Бликащият от стиховете светъл възторг от революцията няма нищо общо с чувството на признателност и смирение пред паметта на загиналите през ВОВ на Съветския съюз, което символизира снимката. И да подчертая още веднъж: днешната „Москва“, т.е. хората на върха в Русия, имат диаметрално противоположни идеали (ако при тях може да се говори за идеали) на героите от стихотворението на Смирненски. Човек трябва да осъзнава тези неща.
Абе ...!
Ти ли връзваш Смирненски с Набиулина, Путин, Песков, Лавров? Ти бе, ти - прочети се по горе!
И ти се отговаря - не, не с тези, дето си ги пляснал се свързва Смирненски, а с онова, което не вехне и не се забравя - и ти се дава кое, в сдъвкан вид - снимката на детето и неговата признателност, корените на което са закопани още в 1917 и преминават през 1945, та и до сега!
Но простия няма как да вдене, че е прост, няма и смисъл да му се обяснява, трябва само да му се каже, за да го знае!
А сетне той се сърди, че даже и налита на бой. И трябва тогава и да го набиеш.
И да ходи хем набит, хем прост.
И не - не са тези хората, с които се свързва Москва или Русия. Точно както не са тези хора - простия Киро и тъпата мутра, с които се свързва България и т.н.
Хората са това малко момченце с цветето в ръка, онази бабичка от аватара на секуко, тези, които днес поднесоха цветя, онези, които ти произведоха гащите, да не ти личи голият задник и други такива.
Но каквото и да направят и/или произведат тези хора, за такива като теб винаги ще е нищо, точно каквото нищо си сам по себе си.
А от нищият, поне в този ден, ако не произлезеше нищо, все щеше да е нещо.
Уви, трудно се променя онова, дето Господ е сътворил.
А може би и не трябва.