За съжаление ЗИП е прав, силата на Русия е във войната, ако успее да убеди руснаците да минат на военни релси, Путин спокойно може да продължи войната поне още 10 години. След 5-6 години ЕС ще грохне, а след 10 години и САЩ. През това време Путин ще си направи и тръбопроводите към Китай и Индия.
Преди много години ви бях пуснал прогнозата на един много добър руски анализатор за технологичното развитие на човечеството и евентуалните последствия, ще е полезно да я прочетете пак.
По всичко личи, че прогнозата му се изпълнява едно към едно.
Преди почти 150 години К. Маркс е предвидил, че с превръщането на науката в непосредствена производствена сила, хората ще бъдат изместени вън от производството и ще има всички необходими условия за комунизъм.
Но Маркс се оказа непоправим оптимист, който смята че историята се развива само по едно, прогресивно направление.
Всъщност човешкото общество като всички сложни системи се променя по законите на нелинейната динамика.
Периодите на прогнозируемо развитие се сменят от периоди на неустойчивост.
Предвидената от Маркс технологична революция в производството, се случва в ситуация, крайно далеч от комунистическите перспективи.
Още в края на миналия век в автоматизиран електромонтажен завод на Фанук в Япония са работили 70 работника и 130 индустриални робота.
За месец са произвеждали 18000 електромотора. По количество на заетите работници това е 10 пъти по малко отколкото в обикновено производство без автоматизация. Какво означава това икономически?
Икономически това означава, че делът на живия труд е намален 10 пъти, и следователно, делът на заплатата на работника в стойността на един мотор също намаля 10 пъти. Но това не значи, че стойността на мотора се е намалила 10 пъти. Делът на миналия, овеществен в новото оборудване на завода труд относително се е увеличил. Новото оборудване означава заплати за труда на учените, конструкторите и работниците които са разработили и произвели това оборудване. И се получава така че делът на физическия труд в готовия мотор значително намаля за сметка на умствения труд.
По такъв начин в резултат на технологичната революция в производството, делът на живия труд в стойността на продукта рязко намаля и се съкращава до нищожно малка величина в сравнение с миналия овеществен труд.
Едно оборудване може да бъде амортизирано за 5 години. А реално да работи 10. Следователно 5 години то ще работи "безплатно"
А много съоръжения като мостове, пътища, канали и други построени преди 100 и повече години отдавна работят "безплатно" ако не смятаме разходите за ремонт и експлоатация. Но както се казва нищо не е вечно, всичко се износва и става негодно.
Всичко ли? Всъщност не всичко!
Може да престане да съществува кораб или локомотив. Но не може да изчезне идеята за кораба или локомотива. Идеята е безсмъртна.
В това е разликата между материалното и идеалното. Материалното е преходящо, идеалното вечно.
Материалното производство има и своята идеална страна, това е науката, натрупания опит, технологиите и т.н.
Тази страна почти никога не се отчита от икономическата наука. Първи внимание на тази страна на общественото производство е обърнал Маркс.
Главното икономическо следствие е че трудът на работниците престава да бъде мерило за стойността на продукта предвид неговия все по малък дял в стойността продукта. А трудът на учените, изследователите и конструкторите от миналото, а и днешно време никога не е бил мерило, а и по природа интелектуалният труд не може да бъде мерило за стойност на продукта.
Така става разбираемо твърдението на Маркс, че богатството на бъдещето общество ще се определя не от работното, а от свободното време.
Не безделието с което сме свикнали да асоциираме свободното време, а времето за свободно равитие и интелектуален труд.
Богатството на съвременното общесто нараства и ще нараства във все по голяма степен от интелектуалния труд.
По мнението дори на предпазливите експерти, в близките 20 години до 45% от работните места в сферата на умствения труд, и над 60% при физическия труд ще бъдат заети от роботи и различни автоматизирани системи.
С други думи и в без това задълбочаващото се неравенство възниква проблема с маса излишни хора. Допълнителен проблем ще бъде и загубата на стимул за пренасяне на производствата в третия свят. Дори днес роботите произведени в САЩ и Япония се откупват за малко повече от 2 години и са вече по евтини от китайските работници. Напълно е очевидно че ръстът на неравенството ще увеличи социалното напрежение и противоречия.
Традиционните пазарни социални държави ще се превръщат все повече в държави - корпорации.
Все повече държавни функции ще бъдат приватизирани. Дори и сега 70% от дейността на американското разузнаване се изпълнява от частни подизпълнители.
Крупните частни военни компании по огнева мощ и бойни възможности дори днес превъзхождат десетки държави.
Светът е навлязъл в извънаредно опасна, рискована фаза на екстремална динамика. За тази фаза е характерна ситуацията, когато технико-технологичните възможности надделяват над сдържащите ги социално-културни механизми.
В такива периоди, както показва човешката история, значително нарастват вероятностите за войни.
