Идеята ми принце е, че при добра фортификация /а явно я има в тези укрепени райони/ с артилерия е необходимо пряко попадение, нещо, което може би се получава, но с изстрелване на много, много снаряди.
Докато с това чудо и на 50-100 м. да падне, радиусът на изчезване на кислорода и задушаване на живата сила е достатъчен, освен ударната вълна във всички посоки.
Проникване - навсякъде, няма къде да се скрият.
Дали се получава точно така - не знам, така пише.
п.с. верно, че от гледане на филми по учен не се става, но имаше логика - не си спомням вече в кой точно американски филм беше - някаква американска част я беше закъсала в окопите си, щото виетнамците бяха доста повече и ги атакуваха през полето.
Командира на тази част поиска бомбардировки с целеуказване - позициите му.
След килима, все пак бяха останали доста живи, макар и позатрупани кравари, докато из полето - никой.
Ся, предполагам холивудски пиниз , но звучи и логично.
Същото и тук - докато са в окопа, ефективността на снаряда е ограничена, но изчезването на въздуха е ефективно, изглежда и в кучи гъз.