И още нещо, от мрежата, по темата за неравенството, малко спорно, малко тенденциозно, но...
Каква е реалната линия на бедност в България и колко хора я прехвърлят
Правителството определи линия на бедност за 2018г за 321лв месечно на член от домакинство. Тази линия на бедност се измерва по
методика публикувана в Държавен вестник с постановление №345, бр. 106 от 2006г. и изменяно всяка година след това. Този „Праг на бедност“ не може да бъде определен като адекватен.
Днес правителството измерва линията на бедност единствено с дневния енергиен прием на член от домакинството. Граница за това са 2700ккал дневно.
Тази линия на бедност е направена по изключително гъвкав метод и може да бъде интерпретирана по много начини.
Така например, доход който осигурява възможността да се изпива чаша олио дневно осигурява възможност човек да не се определя като беден.
Така всеки човек, който може да си купи 8 бутилки олио всеки месец може да се каже, че не е беден.
....
Каква трябва да бъде методиката за определяне на истинската линия на бедност?
Ейбрахам Маслоу е американски психолог, който по време на Втората Световна война описва най-важните нужди на хората с теорията му представена като „Пирамидата на потребностите на Маслоу“ Тази пирамида показва основните потребности, на хората. Човек не може да премине на следващ ред от потребности, преди да е задоволил всички предходни.
Нива от пирамидата на Ейбрахам Маслоу:
1. Физиологични: храна, вода, сън, здраве, полови контакти.
2. Екзистенциални: подслон, безопасност, обезпеченост.
3. Социални: социални връзки, общуване, привързаност, загриженост за другите и внимание към себе си.
4. Престижни: самоуважение, уважение от страна на другите, признание, постигане на успех и висока оценка, развитие в работата.
5. Духовни: познание, себереализиране.
Не всички от тези потребности зависят от финансовото състояние на гражданите на една държава, но някои от тях е невъзможно да се задоволят без един доходно-имуществен минимум.
Какво трябва да покрива този минимум?
1. Храна: Качествена храна, която не предизвиква метаболитен синдром, диабет, рак, хормонален дисбаланс и други.
2. Здраве: Здравна осигуровка и застраховка, която да покрива дори скъпоструващи лечения (някои лечения надвишават суми от 300 000лв)
3. Подслон: Сухо място с уютна температура, без пестене на енергия. Минимум 25кв.м. жилищно пространство, без общите части, коридори и тераси.
4. Свободно време: Минималният доход да се добива с не повече от 40 часа труд седмично.
5. Образование: Възможност индивидът да получи адекватно за качествата си образование.
6. Лично оборудване: Техника за връзка с други хора, интернет и комуникация.
На пръв поглед това изглеждат нужди, които голяма част от българите биха могли да задоволят. Истината обаче е друга.
Храна, с качеството на тази, която българите потребяваха допреди 20 години днес се продава на много високи цени.
Разходите за такъв тип хранителни продукти са най-малко два пъти по-високи от скъпите храни по хранителните вериги. Голяма част от тези продукти са представяни като Био, но дори този сертификат не дава гаранция за качеството на продукта.
Алтернативен метод за добиване на качествена храна са дребните селски производства, директно от семейни ферми или др, но при тези стоки проверките от РЗИ не гарантират безопасността на продуктите.
Здравното осигуряване в България през последните 10 години много се отдалечава от възможността на гражданите да се лекуват. В страната вече не може да се получат здравни услуги без пациентът да доплаща.
Голям проблем за обезпечаването е това, че здравната каса не поема голяма част от скъпоструващите лечения, както и дентални лечения и много др.
Единственият начин човек да има сигурност, че ще получи здравни услуги е застраховка, която да поеме дори много висои разходи, както за лечение, така и за възстановяване.
Каква трябва да бъде стойността на Линията на бедност през 2018г в България?
За да бъде покрит този минимум в днешно време е нужно да се осигури индивидуален доход от 3000лв.
На фона на потребнотите, правителството от ГЕРБ представя данни, с които българите не биха могли да водят нормален начин на живот. Именно заради това в последните години се наблюдават все повече заболявания свързани с храната, която хората консумират, извършват се дарителски набирания на средства за скъпи лечения, както се наблюдават милиони семейства, които губят жилищата си заради натрупани дългове.
Една от причините за това е данъчната система в България, която се различава драстично от тези в развитите държави.
