В Навечерието

[Асол]

Иде наш празник, който винаги е обясняван със сухите факти в желанието си да оборим новите историчари. А има и друг тип "факти" емоционални, които може би са по-близо до истината

„Мили ми родители, завинаги се прощавам с вас. Повече няма да ме видите. Вчера почина Дмитрий. Всичко е свършено за мене. Днес заминавам с неговото тяло за Зара. Ще го погреба и какво ще стане с мен, не зная. Но аз нямам друга родина освен родината на Д. Там се готви въстание, готвят се за война; аз ще стана милосердна сестра; ще се грижа за болни, ранени. Не зная какво ще стане с мене, но аз и след смъртта на Д. ще остана вярна на паметта му, на делото на целия му живот. Аз научих български и сръбски. Вероятно няма да понеса всичко това — толкова по-добре. Аз съм на края на бездната и трябва да падна. Съдбата ни свърза ненапразно: кой знае, може би аз го убих; сега е негов ред да ме повлече след себе си. Аз търсех щастие — а ще намеря може би смърт. Изглежда, така е трябвало; изглежда, имало е вина… Но смъртта всичко прикрива и примирява, нали? Простете ми всички огорчения, които ви причиних: това не зависеше от мене. А да се върна в Русия — защо? Какво ще правя в Русия?

[Асол]

Генерал от кавалерията Йосиф Владимирович Гурко (1828-1901), командир на Предния отряд на Руската армия, превзел градовете Търново, Казанлък, Стара Загора, Враца, Орхание, Етрополе, София, Пазарджик, Пловдив, Одрин и др.


Панорамна фотография - офицери, войници, лекари и милосърдни сестри от 66-ти пехотен Бутирски полк с командир полковник Михаил Троянович фон Мевес, в състава на 14-и армейски корпус от Източния отряд, заснета преди преминаването на Дунав около Галац (собственоръчно сглобена от фотографа), юни 1877 г.


Началник-щаба на българското опълчение подполковник граф Фьодор Едуардович Келлер, награден с орден “Св. Георги” IV степен след боя при Шейново, заснет в Котел, 1878 г.


Портрет на полковник (бъдещ генерал) граф Фьодор Едуардович Келлер (1850-1904), началник на щаба на българското опълчение по време на Руско-Турската война, началник на Българската земска войска след Освобождението и участник в комисията за определяне на границите на Княжество България

[Асол]

Фотография с надпис: “Музею Царя Освоб. Александра в Плевенъ хорунжий Ал. Карелов 1878–1912 г. На памят казаку Ивану Игнатову от хорунжего Александра Карелова мне здес 21 года ровно ден и часа 1878 г. 23 августа г. Рущукъ”


Портрет на д-р Яков Петкович, главен лекар на Източния отряд (Варна)


Портрет на поручик Трофимов от 55-ти пехотен Подолски полк, част от 8-и армейски корпус, който извършва десанта през Дунава при Зимнич - Свищов и овладява свищовските височини, юни 1877 г.

[Асол]

Преминаването на река Дунав - станция на походния телеграф на руската армия, разположена на остров при румънския град Зимнич (Зимница) срещу Свищов, юни 1877 г.


Войници от инженерните части работят с понтонни съоръжения в близост до мястото на преминаването на руските войски на река Дунав, в дъното се вижда завършения понтонен мост, 1877 г.

Понтонният мост на река Дунав за преминаването на руската войска в района на Систово (Свищов), заснет откъм българския бряг, 1877 г.

[Асол]

ДЯДО ИВАН В КАЗАШКИ КАФТАН
Валерий Латинин

превод: Дафинка Станева

/„Дядо Иван” е образен израз на българите за руските войни, участници в Руско-турската война /1877-1878 г./, най-вече на казаците с бради. В. Л./.

За Руско-турската война /1877-1878 г./, наречена в Русия и в редица славянски страни “Освободителна”, са написани много исторически изследвания, публицистични статии, спомени на очевидци. Преди всичко от знаменития баталист, участник в похода на Балканите - Василий Василиевич Верешчагин, а също и от други художници: А. Боголюбов, Н. Дмитриев - Оренбургски, П. Ковалевски, А. Кившенко, Г. Манизер и други. Верещагин дори пише книгата със спомени „Скобелев”.

Но в повечето от писмените и рисуваните свидетелства от това време и в работите на историците от XX век се отделя много малко място на участието на казаците от Дон, Кубан и Терек в Освободителната война. Епизодичното упоменаване за тях навежда на мисълта за незначителната роля на казачеството в състава на руската армия и за неговата второстепенна роля в бойните действия. Но в действителност това не е така.

По-пълна и обективна информация за казашките части и подразделения на Кавказкия и Балканския театър дават спомените на казашките автори: Л. Г.Богаевски “Из отдавна отминалото”; М. И. Греков “По долините и височините на България” (спомени на бившия командир на 30-ти Донски казашки полк, с приложение записките на генерал-майор М. Д. Скобелев за есаул А. Грузинов); Н И. Краснов “Мобилизацията на привилегированите казаци в турската война (1877-1878 г)”, очерците на П. Н. Краснов „Картини от миналото на Тихия Дон”.

От тези източници става ясно, че царското правителство на Руската империя привлича за участие във войната не само някои отделни казашки полкове и артилерийски батареи от първи ред, т.е. разгърнати за носене на службата, но и части от втори и дори от трети ред /от запаса/. В бойните действия на Кавказ и на Балканите участва практически цялото мъжко население в призивна възраст от Донската, Кубанската и Терекската казашка войска, а също и по два полка от Астраханската и Оренбургската казашка войска, както и 1 полк уралци.

Нерядко бащи и деца се оказват заедно на местата на бойните действия. А тъй като възрастното поколение казаци освен мустаци, има и бради, българите кръщават тези с брадите „Дядо Ивановци”.

Казаците съставляват 90 процента от руската кавалерия на Кавказкия фронт и много по-малко - на Балканите. Само Дон изважда на служба 53 полка и 24 батареи, повече от половината от тях (29 полка и 14 батареи) са насочени към Балканите и вземат участие в големите сражения и бойни операции.

Пьотър Н. Краснов пише за забележителните дела на донските казаци още в първите дни след обявяване на войната. Така донският полк под ръководството на полковник Струков преминава с езда почти сто версти за денонощие към Барбошкия мост на река Серет в долния Дунав и го превзема, което е неочаквано за турците. Русчукският отряд на руските войски, оглавяван от престолонаследника, Августейшия атаман на казашките войски Александър Александрович Романов (бъдещият император Александър III), в средата на юни 1877 г. форсира Дунав в района на Галац и блокира турската групировка (около 100 хиляди човека) в „четириъгълника” на крепостите: Русчук - Шумен - Варна - Силистра. За успешните си бойни действия Атаманският лейбгвардейски полк бил изравнен по права със “старата” гвардия.

Нагоре по течението на Дунав се прехвърлят други казашки полкове в състава на главните сили. Пет донски заедно с 3 драгунски полка, шест български дружини, стрелкова бригада, 5 артилерийски батареи, 2 сотни кубанци и 1 сотня уралци влизат в Предния отряд на генерал-адютанта И.В.Гурко. Те завземат старата столица на България Велико Търново, град Казанлък, атакуват турските укрепления на Шипченския проход.

Казаците постоянно са в авангарда, в боевата охрана, правят внезапни нападения на територията на неприятеля, правят разузнаване, преследват врага. А когато обстановката позволява, се спешават и щурмуват крепостите и редутите. Личният състав на 23-ти и 30-ти донски полк се отличава в атаката от север на Шипченския проход, при неговото превземане и задържане.

Турция хвърля за възвръщането на Шипка 30-хилядната армия на Сюлейман паша, а на Плевен - приближаващата се от запад още по-многочислена армия на Осман паша. Настъпва най-драматичният период на войната. Необходимо е било на всяка цена да не се допусне съединяването на турската армия.

На Шипка заедно с личния състав на Орловския и Брянския полк, с българските опълченци, храбро се сражават две кубански пластунски сотни. Когато започват да привършват боеприпасите на защитниците на прохода, на помощ им идват казаците от 23 донски полк на Н.Я.Бакланов. На своите коне те пренасят войнишкия батальон от 4-та стрелкова бригада.Казаците и стрелците помагат да се отбие атаката на турците и позволяват да се доближи до прохода част от корпуса на генерал Радецки. Войската на Сюлейман паша отстъпва. Шипка устоява.

С цената на много жертви руската войска затваря армията на Осман паша в Плевен. Да се превземе с щурм града не става, но и да се пробие обсадата от страна на турците - също.
В сражението край Плевен на 18 юли 1877 година донските казаци отбиват атаката на турския отряд, който ги превъзхожда по численост осем пъти. По време на обсадата на Плевен те нееднократно приемат схватки с турската кавалерия и пехота като почти винаги ги довеждат до бягство.Само около Плевен падат убити и са ранени повече от 14 хиляди руски войници и офицери. На 28 ноември турският гарнизон в Плевен след неуспешен опит да пробие блокадата, се предава.

За приноса на казаците в боевете при Плевен красноречиво говори фактът, че след овладяването на града само в Донската войска 44 хиляди човека получават различни награди.
Руската армия без бавене се придвижва по зимния Балкан без валенки и полушубки, както през друго време суворовите войници са преминавали през Алпите, за да не позволят на противника да се опомни и да съсредоточи нови сили. Отрядите на Скобелев и Святополк-Мирски разгромяват армията на Вейсел паша, обсаждащ Шипка. Отрядът на генерал Гурко освобождава София и се насочва към Истанбул.

През 1878 г. казаците заедно с други части от отряда на ген. Гурко атакуват остатъците от армията на Сюлейман паша около Пловдив, форсирайки река Марица. А ген. Скобелев изпраща летящия авангард на подполковник А. П. Струков с Първи Донски, драгунски и улански полкове в тила на оттеглящия се противник. Този отряд превзема Одрин и след това влиза в предградието на Истанбул Сан Стефано, където е подписан мирният договор.

От Кубанската казашка войска в състава на Дунавската армия доблестно воюват 2-ри Кубански конен полк под командването на сина на атамана на Черноморската казашка войска Яков Герасимович Кухаренко - Степан Кухаренко; лейбгвардейците от 1-ви и 2-ри ескадрон на собствения на Н. И. В. конвой (в чиито редове е другия син на Я. Г. Кухаренко - Николай, награден за бойни заслуги с орден „Свети Станислав”, III степен); две сотни от 7-ми пластунски пеши батальон. Заедно с тях на Дунав се сражават терекските казаци: Владикавказкия конен полк; лейбгвардейският Терекски казашки ескадрон и 4 сотни от Терската милиция.

Останалите кубанци и терекци, мобилизирани във войната, се отличават на Кавказкия фронт.
За подвизите в руско-турската война са наградени с Георгиевски щандарти шест полка от Донската казашка войска, осем полка от Кубанската казашка войска и осем полка - от Терекската казашка войска. Георгиевски сребърни тръби получават артилерийски донски, кубански и терекски батареи. Много казашки полкове и батареи са отличени със знаци за отличие на шапките. Голяма част от станичниците стават кавалери на различни ордени и медали.

С доклада авторът - председател на казашката секция в Съюза на писателите на Русия - взема участие в Международната научна конференция „Русия - България. Връзки във времето,”, проведена в Плевен на 10. 09. 2013 г. по повод 135 г. от Освобождението на България.

https://www.youtube.com/watch?v=iCrAXG4Y7wk

[Асол]

Два разказа на никога не разказвана история или поне аз никога не съм го чувала официално, да не говорим да се учи в училище

Наричат боевете при Елена „Малката Шипка", защото те са с огромно значение за изхода на войната. В резултат на тях са били осуетени опитите на турските войски да окажат помощ на  обсадения в Плевен Осман Паша. Факт е, че по онова време руското командване подценява подготвеността на  турската армия да премине през Балкана. На 5 декември 30-хилядният корпус  на Сюлейман паша излиза през Хаинбоаз в Елена, подсилен от 10-хилядната армия на Неджиб паша. Срещу  тях се изправят едва 5000 руски войници и български доброволци от четите на Панайот Хитов. Генерал- майор Павел Домбровски, който ръководи бойните действия, се оказва блестящ военен стратег. Това сочат документите от онова време и военните карти.

В боевете край Марян загиват трагично 68 драгуни, клани и изтласкани в реката, от 20-метрова пропаст от черкезите. Отпор в тази местност дават едва 300 руски воини, като българите сетне заравят техните кости. В еленската епопея участват войници на 13-ти Донски казашки полк, 13-ти Орденски полк, 34-ти Севски пехотен полк, 36-ти Орловски пехотен полк, 13-ти Хусарски Гвардейски полк, 20-та конна батарея. Днес костите на загиналите лежат, заровени под мемориала Казашки кръст, като от година там има издигнат и параклис.

В развоя на Руско-турската война от 1877-1878 г. изглежда се очертават две главни направления през Балкана в посока юг-север. Безспорно най-величава е епопеята на Шипка с прохода Казанлък-Габрово (Шипченският проход) и успоредният му Хаинбоаз. Трети по важност изглежда става проходът Твърдица-Елена-Златарица, също с крайна цел Търново, където е разположен главният щаб на ген. Гурко. Такава обстановка се очертава, след като Стара Загора е опожарена и руските войски са принудени да се оттеглят от Южна България.
Войските на ген. Гурко се настаняват в старата столица Търново на 25 юни 1877 г. Руското командване оценява точно, че направлението Твърдица-Елена-Златарица е важно за отбраната на Търново и още на 28 юни в Златарица тържествено, с хоругви и камбанен звън посрещат 8-ми Астрахански и 9-и Казански полк. В град Елена влиза на 4 юли 13-и Драгунски полк, като по този начин руските сили затварят прохода от юг през Елена с доста солиден гарнизон от 1400 бойци, както и изхода на север при Златарица – с по-малобройни сили. Този факт обаче определя по-нататъшната съдба на селището, което в шестте месеца пребиваване на руските корпуси цели четири пъти преминава ту в турски, ту в руски ръце!

 Резултат с изображение за Класното училище в Златарица

Класното училище в Златарица, в което е бил настанен предният боен щаб на ген. Гурко

Това направление обаче се оценява сериозно от ген. Гурко, като освен отбранителните съоръжения пред Търново около Капиново-Миндя-Драгижево в самата Златарица за шестте месеца са редувани 4 големи военни съединения: 8-ми армейски корпус с 4 пехотни полка, конна батарея и артилерийска бригада, плюс части от две кавалерийски дивизии. Подобен е и съставът на другите армейски корпуси.
Командващи са известни генерали – ген. Радецки, който в последните часове на битката за Шипка „пристига със гръм“ и с по двама казаци на кон – така се обръща победата на Шипка. При Златарица и Елена действат още ген. Драгомиров, ген. Ернрот – свързан с България и след Освобождението, княз А. Дондуков-Корсаков, княз Голицин, полк. А.А. Пушкин, полк. Лермонтов и др.

Обсадата на град Елена

Резултат с изображение за освобождението на Елена

Паметник на загиналите руски офицери и войници  при защитата на град Елена.

Вероятно фактът, че град Елена е бил в ръцете на руски войски, а по протежение на целия проход на златаришката река Бързица се е разположил Сюлейман паша с фронтовата си линия (в руските източници това е назовано Югоизточния фронт), вероятно този факт е бил трън в очите на Сюлейман паша. След като на 11 август 1877 г. Шипка окончателно минава в руски ръце, проходът и съседният Хаинбоаз се контролират от руските войски. Така става твърде актуално направлението Сливен-Твърдица -Елена-Златарица (където е минавал стар римски път), за да се търси помощ за обсадения Плевен.
Сюлейман паша хитро избира фронтовата си линия все по десния бряг на река Бързица, по която върви път по ждрелото й. Фронтът се простира от билото на Балкана покрай Елена, през Бебровската нахия, край Чатал дере (дн. Разсоха на росненската река – десен приток на Бързица), Дурна дере (дн. Росно), чак до Джулюница и Козлубик (дн. Сливовица) – там трите слели се реки Бързица, Росненска и капинската Веселина, се вливат в Янтра. Така между войските на пашата и руските части на Гурко се оказват две важни водни прегради – реките.
Ала градът Елена е в руски ръце (гарнизонът е около 1400 воини), макар че Сюлеймановите части са окупирали височините от двете страни на Бързица – това е Долният боаз. Главно артилерия от дългобойни оръдия, с които в хода на боевете турската армия се въоръжава (производство на концерна „Круп“), е дислоцирана върху хълмовете около Златарица. По десния бряг на реката върху височината Кандиловец се оказват четири отделения с по четири оръдия – те стават много актуален деец в артилерийския бой върху рида Попово бърдо на 23-24 ноември (в някои дати има неточности поради означаването по стар и нов стил).
На 21-22 ноември започва обсада на град Елена – според английски кореспонденции (Англия има дори по 3-4 кореспонденти – на вестниците „Таймс“, „Дейли телеграф“, „Дейли нюз“ и др. само в тези точки(!). Срещу руските солдати са изправени около 6000 турски низами, за руските жертви се съобщава цифрата 140, но турските – пишат в Лондон – наброявали „4 пъти повече“ – сиреч около 600. Излиза, че процентът на загубите и от двете страни е около 10%. Това изчисление е важно, тъй като съпоставката с артилерийското „приключение“ на хълма Попово бърдо показва ужасяващата цифра от около 40% жертви от руската полусотня (а тя се е състояла от 50-60 конници).
След двудневната обсада Елена пада в турски ръце, следват грабежи и опожаряване на богатото градче, като главни действащи лица са башибозуците от бебровската нахия. Руските офицери от главния щаб на Гурко в Търново пишат в спомените си, че са наблюдавали дори от старата столица облаци дим в небето на Елена. Така всъщност Сюлейман паша губи три много важни дни – забавя се изобщо да преследва отстъпващите руснаци, които дори дават отпор при Йовковци – там днес е язовирът, който водоснабдява областния град. С бърз марш руските части пристигат на отбранителната линия пред Търново, обърната към Златарица, откъдето се е очаквал турски удар. Това не става, а може би е основният аргумент на турския съд след Освобождението, когато седмина генерали – турски паши – осъждат Сюлейман на 15 години затвор!
Новината за падането на Елена пристига чак в Анадола, където наши заточеници я научават именно от английски вестници. Местното население празнува, а един началник на лагер пита наш заточеник, който говорел добре арабски: Къде е Елена? – В България – отговорили му. – В империята ли е? – В империята. – Е, че какво са спечелили, какво толкоз се радват…

Именно: Какво толкоз се радват!

Само че все пак стават някои важни събития на този фронт.
На 24 ноември една конна полусотня тръгва от Търново покрай Миндя на поредна разузнавателна акция в посока на Златарица. Трябва да се премине студената и пълноводна през ноември река Веселина през единствения по-удобен, по-плитък бързей – Страшки брод.
Ноемврийският ден е не само студен – донесения от предните части към фронта при Златарица са, че нощните температури са спаднали до минус 15 градуса: „На войниците бяха раздадени зимни дрехи и ботуши“ – гласи донесението. Пътищата са или кални, или замръзнали, полусотнята се забавя на хълма Попово бърдо, където в лозята има летни постройки (колиби). Там именно началствата решават да пренощуват, тъй като при това насреща няма никакъв противник. Някои солдати заемат част от колибите, други кладат огньове, защото са били сигурни в навиците на турската войска: нощем бой не се води!
Изглежда, че не така са мислели артилеристите от Кандиловец и Могилата – там се оказват 16 плюс още 4 модерни оръдия – вероятно с инструктори офицери от Австро-Унгария. Почти сигурно те са факторите, за да започне артилерийска стрелба за изпитания в нощни условия на новите круповски оръдия. А те са дългоцевни (не като допотопните топчета с къси тела, които стрелят с по едно гюлле, па се тъпчат откъм дулото и се палят през дупчица на оръдието). Новите оръдия са освен всичко доста точни, огньовете по Попово бърдо им помагат, ала най-важното е, че тези оръдия вече стрелят със снаряди, пълнят се с модерни стоманени затвори отзад, а всеки изстрелян снаряд се взривява още веднъж при съприкосновение с обекта си. Така се нанасят големи загуби в жива сила на противника.

В резултат – 13 ранени и 7 убити

При всичко изглежда, че е настъпила паника сред изненаданите солдати – няма видим противник, не може да се отбраняват очи в очи и гърди в гърди, а смъртта коси наоколо в тъмната нощ.
Убитите са изоставени на бърдото, дори не са им прибрани документите, та златаришки селяни по-късно погребват героите и прибират документите им. Това позволява на построения по-късно паметник да се изпишат точно имената и чиновете на убитите руски солдати.

На 28 ноември 1877 г. пристига вест за падането на Плевен.
Това нанася голям удар върху основната цел на Сюлейман паша – да удари обсадителите на Плевен в гръб и да освободи своите в града. А планът на Сюлейман, обявен на 6 ноември 1877 г., предвижда именно през Долния боаз – Елена, Златарица, към Търново – да се излезе в тила на Шипченската позиция, та да се разкъса обсадата и на Плевен.
Събитията обаче изпреварват плана, той не се реализира, въпреки че продължават доста активни сблъсъци между двете армии. На 24 ноември за пореден път селяните от Златарица са зарадвани от освободители – ген. Малахов и полк. Красовски си връщат властта над селището, макар и с цената на убити – майор Емалаки и офицери от Якутския, Пермския и Вятския полк. На 26 ноември в Златарица има многолюден молебен в памет на загиналите.

Резултат с изображение за Класното училище в Златарица
Но след вестта за падането на Плевен планът на Сюлейман се обезсмисля, поради което и натискът на турската армия тук отслабва. Започва прочистване на районите от банди – башибозук, черкезки конници (известни като едни от най-свирепите поробители), останки от турски войски по целия римски път от Златарица до Беброво. Редовната турска войска отстъпва след 1 декември, макар и с локални боеве. Така на 1 декември части по стария път за Нови пазар през Тузлука отстъпват към Шумен и към Козлубик (Сливовица), по-късно на 16 декември се завързват боеве при Чатал дере (Разсоха) и Дурна дере (Росно). В боя при Чатал дере например е убит 1 руснак, ранени са 6, но турците дават 77 жертви. Явно обаче настъпва спокойствие: на 28 декември в Златарица офицерите от Якутския полк празнуват в сградата на класното училище

Посрещане на новата 1878 година

както и сбогуване със златарчани. Остава отряд от 300 доброволци за поддържане на реда в Златарица и околните села.
До 3 януари всички руски части напускат Златарица и се присъединяват към колоните на ген. Гурко, които вече атакуват негостоприемната зимна планина през Арабаконак.
Свързано изображение

Автор: Стефан Брезински

http://www.duma.bg/node/7626

[otvrat]

Това нанася голям удар върху основната цел на Сюлейман паша – да удари обсадителите на Плевен в гръб и да освободи своите в града. А планът на Сюлейман, обявен на 6 ноември 1877 г., предвижда именно през Долния боаз – Елена, Златарица, към Търново – да се излезе в тила на Шипченската позиция, та да се разкъса обсадата и на Плевен.

Всъщност Сюлейман, поради огромното си его, прецаква сам работата. И предизвиква разгрома на Турция. Утвърденият турски план е бил Сюлейман да премине Балкана през Твърдишкия проход, да изчака около Търново войските от "Четириъгълника" и обединен с тях да удари руските войски при Плевен. Ясно е, че на тази обединена огромна турска армия руснаците е нямало да устоят. Изглежда руснаците са имали информация за генералния турски план и руски отряди са завардили именно източните проходи. Там са очаквали Сюлейман, а не при Шипка. Но след като разбива Столетов при Стара Загора, Сюлейман своеволно  нарушава плана и вместо да тръгне към Твърдица, решава да мине през Шипка и да обере лаврите като освободител на Плевен. Резултатът го знаем, а за това Сюлейман е съден и заточен некъде по Мала Азия.

[SgtTroy]

Това нанася голям удар върху основната цел на Сюлейман паша – да удари обсадителите на Плевен в гръб и да освободи своите в града. А планът на Сюлейман, обявен на 6 ноември 1877 г., предвижда именно през Долния боаз – Елена, Златарица, към Търново – да се излезе в тила на Шипченската позиция, та да се разкъса обсадата и на Плевен.

Всъщност Сюлейман, поради огромното си его, прецаква сам работата. И предизвиква разгрома на Турция. Утвърденият турски план е бил Сюлейман да премине Балкана през Твърдишкия проход, да изчака около Търново войските от "Четириъгълника" и обединен с тях да удари руските войски при Плевен. Ясно е, че на тази обединена огромна турска армия руснаците е нямало да устоят. Изглежда руснаците са имали информация за генералния турски план и руски отряди са завардили именно източните проходи. Там са очаквали Сюлейман, а не при Шипка. Но след като разбива Столетов при Стара Загора, Сюлейман своеволно  нарушава плана и вместо да тръгне към Твърдица, решава да мине през Шипка и да обере лаврите като освободител на Плевен. Резултатът го знаем, а за това Сюлейман е съден и заточен некъде по Мала Азия.

Аре са, факти...
Емоцията, емоцията е важна!   :image008:

П И не разбирам кви са тия българизми "В навечерието". Пише се "Накануне"

[Асол]

Аре са, факти...
Емоцията, емоцията е важна!

Всъщност и двамата с Отврат посочваме факти, а подобен на твоя коментар може да направи само пълен лаик по темата (не е много обяснимо, щото при добро желание можеш да си набавиш инфото. само в тази тема над 90%  от публикуваното са проверими архивни данни. е, ти едва ли си бил по тези места). Да ти призная, не съм учудена

Апропо, Сардж, знаеш ли колко човека са били в четата на Панайот Хитов при Елена?

[otvrat]

Емоцията, емоцията е важна!

А, ква емоция! Само уточняваме за Сюлейманчо.

[otvrat]

Един малко известен факт е, че в армията на Сюлейман е имало много поляци. Те са участвали активно във военните действия против руската армия.

[Асол]

Това е много известен факт, Отврат, за който си знае историята :D

Не знам дали вече забеляза, но аз съвсем умишлено вадя неща, които са практически непознати за населението като цяло

[SgtTroy]

Аре са, факти...
Емоцията, емоцията е важна!

Всъщност и двамата с Отврат посочваме факти, а подобен на твоя коментар може да направи само пълен лаик по темата (не е много обяснимо, щото при добро желание можеш да си набавиш инфото. само в тази тема над 90%  от публикуваното са проверими архивни данни. е, ти едва ли си бил по тези места). Да ти призная, не съм учудена

Апропо, Сардж, знаеш ли колко човека са били в четата на Панайот Хитов при Елена?

Срам, не срам, не знам. Не че някога съм бил особено силен по история.
Разбирам идеята за почит, преклонение и благодарност на 3 март за събития, които са се случили преди повече от 140 години. Но, като всеки скептик, не разбирам как и на какво това помага днес.
Ако е да ни сближи повече с руснаците - дали те самите го искат, дали Русия през 2019 е СССР от 1969; дали ние сме тези от преди 40-50 години, дали светът е същият?
Ако е да ни вдъхне национална гордост и самочувстие - ми дали не е по-добре първо да се справим с нещата, от които има защо да се срамуваме в настоящето, преди да обърнем поглед към славното минало?

[Асол]

Но, като всеки скептик, не разбирам как и на какво това помага днес.
Ако е да ни сближи повече с руснаците - дали те самите го искат, дали Русия през 2019 е СССР от 1969; дали ние сме тези от преди 40-50 години, дали светът е същият?
Ако е да ни вдъхне национална гордост и самочувстие - ми дали не е по-добре първо да се справим с нещата, от които има защо да се срамуваме в настоящето, преди да обърнем поглед към славното минало?

Помага:
1. Като си помниш миналото и си в състояние да мислиш самостоятелно, може и да не повтаряш простотията си, която да води до фатални последици за теб самия. А и неблагодарниците никой не ги харесва, дори новите приятели
2. Светът си е съвсем същия, само дето е напреднал технологично
3. Точно тези събития (Руско-турската освободителна война) не са особен повод за повдигане на родното самочувствие, а по-скоро такъв за дълбок размисъл колко точно струваш. В подкрепа на последното и в отговор на въпроса, който ти зададох - в четата са били 30 души. А в  българското опълчение над 70% от състава му са били бесарабски българи

[otvrat]

Но, като всеки скептик, не разбирам как и на какво това помага днес.

Това помага за установяване на историческата истина. Която не е особено лицеприятна за нас. Ако не беше Руско-турската война, България нямаше да стане свободна държава. Следващата евентуална гара за нас можеше да бъде чак след Първата световна война - подобно на Албания.

[SgtTroy]

Но, като всеки скептик, не разбирам как и на какво това помага днес.

Това помага за установяване на историческата истина. Която не е особено лицеприятна за нас. Ако не беше Руско-турската война, България нямаше да стане свободна държава. Следващата евентуална гара за нас можеше да бъде чак след Първата световна война - подобно на Албания.

Ами добре, това е повече от ясно, не виждам някой да твърди, че сме се освободили сам сами или благодарение на тригодишния тогава Чърчил. Освободили сме се благодарение на Русия и ако не бяха руснаците, не знам дали и на следващата гара щяхме да слезем...
Каква цел може да е била в основата на това освобождение е отворена за интерпретации тема, аз съм малце скептичен, че една сутрин императорът се събудил просълзен и си казал как може нашите славянски братя българите да живеят под робство, да ги освободим немедлено!

[Асол]

аз съм малце скептичен, че една сутрин императорът се събудил просълзен и си казал как може нашите славянски братя българите да живеят под робство, да ги освободим немедлено!

Малко просълзяване/малък щрих за достъп до императорското сърце и отговор на въпроса ти защо "В Навечерието"

Родена е на 6 февруари (25 януари стар стил) 1838 г. в гр. Лубни, Руска империя в семейството на потомствения руски дворянин генерал-лейтенант Пьотър Варпаховски. Принадлежи към елитния слой на руското общество. През 1856 г. се омъжва за барон Иполит Вревски, който умира в Кавказката война при щурма на аула Китури на 20 август 1858 г.

По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. постъпва в Действащата армия като доброволка. Започва участието си от 19 юни 1877 г. като медицинска сестра в 45-та военно-полева болница в гр. Яш (Румъния). Прехвърлена е във военните лазарети, обслужващи частите на Западния отряд при втората и третата атака на Плевен. Преместена е в 48-та военна болница в гр. Бяла, обл. Русе, на 12/20 ноември 1877 г. Заболява от остра форма на петнист тиф. Тук умира на 24 януари (5 януари стар стил) 1878 г.

Юлия Вревска е близка на френския писател Виктор Юго и руския писател Иван Тургенев, който ѝ посвещава стихотворението в проза „Памяти Ю. П. Вревской“ (1878).

За тригодишния Чърчил не е нужно да се притесняваш, достолепните му предци тогава са имали точно същите грижи, колкото него на по-късен етап

[micky]

Каква цел може да е била в основата на това освобождение е отворена за интерпретации тема, аз съм малце скептичен, че една сутрин императорът се събудил просълзен и си казал как може нашите славянски братя българите да живеят под робство, да ги освободим немедлено!

Скоро беше - американският император го събуди щерка му Иванка с потресаващи кадри от нета показващи зверствата на "животното" Асад.
Строгият, но справедлив американски император още същия ден почна мята брадви и секири в Сирия.
Колко му се получи е въпрос на интерпретация.
Както и дали сравнението е удачно...

[otvrat]

Каква цел може да е била в основата на това освобождение е отворена за интерпретации тема, аз съм малце скептичен, че една сутрин императорът се събудил просълзен и си казал как може нашите славянски братя българите да живеят под робство, да ги освободим немедлено!

Не една, много цели са били. Но те не променят фактите. А те са, че императорът не е искал да воюва с Турция, защото Русия не е била готова, а и по други причини, но силното руско обществено мнение, подкрепено от голяма част на двора е надделяло. Ентусиазмът у простите руски граждани, че ще освобождават свои братя е бил огромен. Естествено, че не бива да се залита нито в едната, нито в другата крайност, но не бива и да се лъже, че искали да ни направят Задунайска губерния и т.д. Точно обратното : Русия е имала интерес от силна, приятелска България, чрез която - а не лично - да контролира Проливите.

[SgtTroy]

Каква цел може да е била в основата на това освобождение е отворена за интерпретации тема, аз съм малце скептичен, че една сутрин императорът се събудил просълзен и си казал как може нашите славянски братя българите да живеят под робство, да ги освободим немедлено!

Не една, много цели са били. Но те не променят фактите. А те са, че императорът не е искал да воюва с Турция, защото Русия не е била готова, а и по други причини, но силното руско обществено мнение, подкрепено от голяма част на двора е надделяло. Ентусиазмът у простите руски граждани, че ще освобождават свои братя е бил огромен. Естествено, че не бива да се залита нито в едната, нито в другата крайност, но не бива и да се лъже, че искали да ни направят Задунайска губерния и т.д. Точно обратното : Русия е имала интерес от силна, приятелска България, чрез която - а не лично - да контролира Проливите.

Ами за тази синергия от прагматизъм и емоция говорех по-рано, когато Асол акцентира предимно върху емоцията.
3 март е светла дата и т.н., но не е резултат от алтруизма на втората половина на 19 век.

[Асол]

Нищо подобно не съм акцентирала и смятам, че това е съвсем видно от всичките ми постинги по темата. Да, встъплението ми е емоционално. Но, то има твърде много общо с всички факти

Факт -  - няма подобен аналог в световната история. България е извоювана с цената на военни действия от друга държава(незначителен собствен принос!), създадена от "агресора" като държава от портиера до армията, независимостта й е платена с пари от "агресора", който си е тръгнал и я е оставил да се дави сама. Което последната със завидна упоритост и с малки паузи прави вече 141 години!

[SgtTroy]

Нищо подобно не съм акцентирала и смятам, че това е съвсем видно от всичките ми постинги по темата. Да, встъплението ми е емоционално. Но, то има твърде много общо с всички факти

"А има и друг тип "факти" емоционални, които може би са по-близо до истината"

[Асол]

А! Извинявай, че не уточних, че иронизирам. Допусках, че при четенето на текстовете и при разглеждането на картинките, това щеше да стане ясно

Освен това, ако трябва да съдя по признанията ти - подобна тема ще е много полезна за теб. Не разбирам защо те дразни

[Banshee]

Може ли и аз като един анти-Соломон да се обадя, че според мен и двамата не сте прави? Фактите си остават, само интерпретацията се променя в зависимост от сегашния момент. Ако съдим по сегашния момент, алтруизмаът е нещо абсурдно и зад него трябва да се търси нещо друго. Но за руските доброволци, участвали във войната, той си е бил естествен, тогава е имало много такива хора. Юлия Вревска, придворна дама, зарязва всичко, за да стане милосърдна сестра във войната, да стане свидетел на ужаси и да умре от тиф в България. От алтруизъм или както и да го наречем сега нещо, което не разбираме напълно.

[otvrat]

"агресора", който си е тръгнал и я е оставил да се дави сама.

Всъщност си е тръгнал изключително обиден, защото България буквално се е изплюла в лицето на освободителя си и го е компрометирала пред цяла Европа. Анексията на Източна Румелия и самопровъзгласената независимост освен че са груби нарушения на решенията на Берлинския конгрес, но по стар англосаксонски обичай са еднозначно вменени като вина на Русия.

[SgtTroy]

А! Извинявай, че не уточних, че иронизирам. Допусках, че при четенето на текстовете и при разглеждането на картинките, това щеше да стане ясно

все едно, не гледайте толко 1878, гледайте 2019 - как се отнасяте към руснаците, как те се отнасят към вас, бихте ли поканили руснаци в дома си, бихте ли им отишли на гости, правите ли бизнес с русия, както и те с вас, политически как са нещата, има ли допирни точки, може ли да е по-различно при друго правителство, какво има в програмите на партиите относно русия и т.н.
останалото е бош лаф.

а за алтруизма на доброволците съм съгласен. което не означава непременно алтруизъм и на главнокомандващите.

П Не ви ли се струва странно, че през 2019 има в пъти, в пъти повече руски бизнес във враждебен англосаксонски остров, отколкото у нас, м?

[Bacho Кольо]

Факт, без емоции.
Поредната руско-турска война* от 1877 - 1878 г. е войната в която участват най-много доброволци, в сравнение с всички войни, водени в Европа през 19 в.

*кой знае защо, наречена "Освободителна". Но аз не турих тоя епитет, щото някой може да рече, че той е емоционално украсен.

[Bacho Кольо]

Не ви ли се струва странно, че през 2019 има в пъти, в пъти повече руски бизнес във враждебен англосаксонски остров, отколкото у нас, м?

В тази забележка има само едно нещо, наистина странно - бездънната и нелепост!

[Асол]

ледайте 2019 - как се отнасяте към руснаците, как те се отнасят към вас, бихте ли поканили руснаци в дома си, бихте ли им отишли на гости, правите ли бизнес с русия, както и те с вас, политически как са нещата, има ли допирни точки, може ли да е по-различно при друго правителство, какво има в програмите на партиите относно русия и т.н.
останалото е бош лаф.

Отнасям се чудесно с тях, някои мои близки и бизнес правят с тях, каня ги на гости, канят ни гости и независимо от всичко, което се пише и дрънка безотговорно от най-високи и не толкова високи такива трибуни - нямаш проблем в Русия да кажеш, че си българин. Точно никакъв.И се чувстваш като у дома си там, както и те тук.
Има, обаче, други интересни неща свързани с Освободителната ни война. Мой близък познат (15 години по-млад) ми разказа с огорчение, че те не са учили за нея и бил потресен, когато в Самара се натъкнал на българи, които го информирали за "самарското знаме". Та, той останал като гръмнат, щото прапрадядо му е бил в частите на Домбровски* и  скоропостижно се е наложило да рови по семейните си книжа за повече информация. Това го казвам и за да отбележа, че независимо какво се втълпява по родния телевизор, особено по-младите руснаци не държат да им се покланяме като освободители, въпреки че имат немалко основания за това
* - надявам се да не ме питаш, кой е той!

[otvrat]

което не означава непременно алтруизъм и на главнокомандващите.

А защо главнокомандващите трябва да примиргат от любов към православните поданици - както сме били по-известни на света по онова време - на Турската империя? Дали българските буржоазни правителства вкараха България в три национални катастрофи само от чиста любов към милион българи в Македония?

[Banshee]

България е извоювана с цената на военни действия от друга държава(незначителен собствен принос!),

Според мен това за "незначителния собствен принос" е тънкият момент, който оправдава тогавашните "русофоби", които са били част от този принос - Стамболов, Димитър Петков, Захари Стоянов, за които Освобождението не е било някакъв внезапен подарък от съдбата и милостивия руски император, а са работили за него. Жалко, че сега са оставени в съзнанието на потомците си като тъпо оръжие в сегашната хибридна война.

[Асол]

които са били част от този принос - Стамболов, Димитър Петков, Захари Стоянов, за които Освобождението не е било някакъв внезапен подарък от съдбата и милостивия руски

Без съмнение избягалият ръководител на въстанически окръг, така и не вдигнал въстанието и впоследствие въртял далавери по сръбско(последното по времето на войната) и другият хубавец описател на подвига на другите(изнизал се по време на въстанието и съдба неизвестна по времето на войната също като горния "партиотарин") имат голЕм принос - дума да няма! Правилно, за Стамболов и Джендо става дума. И не само става дума, ами това са и фактите! Всъщност, темата не е за тях, щото те нямат никакво участие в нея, освен в последващата неблагодарност и простотия - и те, и като и повечето българи са без принос и участие, но със завидни дози наглост!
Виж, ако искаш да изразиш почитта си към Панайот Хитов или Петко Войвода, например - тук е мястото...и не само тук и приносът

[Bacho Кольо]

Много ще се изненадам, ако разбера, че в руските учебници по история за средното училище не се споменава за Руско-Турската война от 1877-78. Тя е най-победоносната за Русия от всички,  водени дотогава с Турция. Победоносна както на Балканския , така и на Кавказкия театър на военните действия. Благодарение на нея Руската империя става наистина черноморска държава.
Това са факти.

А сега , малко емоция: Излишно е да казвам, че в Москва има стотици паметници на исторически лица и събития. Но според мен най-възвействащ е паметникът в чест  на героите на Плевен.https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%BC_%D0%9F%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D1%8B

[otvrat]

които са били част от този принос - Стамболов, Димитър Петков, Захари Стоянов, за които Освобождението не е било някакъв внезапен подарък от съдбата и милостивия руски император

Точно обратното! Именно от неосъществения революционер Стамболов и други подобни нему "поборници" тръгва българската русофобия. Тя е израз на дълбок малоценен комплекс и осъзнаването, че свободата ти е подарена. Захари е едно изключение сред тях, но той просто е следвал сляпо своя душеприказчик.

[Banshee]

последващата неблагодарност и простотия - и те, и като и повечето българи са без принос и участие, но със завидни дози наглост!

Е, споделям какво аз забелязвам от това, което съм чела - "последващата неблагодарност и простотия" идват по-късно, но веднага след Освобождението проблемът е в престараващите се с благодарността си нотабили, които не могат да приемат, че България може да е самостоятелна държава, както самата Русия иска, а трябва да останем някакъв апендикс на Империята, щото те са свикнали да са императорски- султански поданици.
Петко Каравелов е много интересна личност, не искам да звуча хулителски, но той е образец за човек без заслуги в освободителното движение, затова пък лежащ на славата и авторитета на брат си. 

[Асол]

Аз съм се придържала към фактите, Банши! Фактите за Стамболов и Захари Стоянов. Макар и преплетени с емоции (отношението ми към тях), вярвам, че Сержанта ще ги оцени

Петко Каравелов наистина е лежал на авторитета на брат си и на произхода на жена си, но все пак става дума за нечии авторитети. Горните двама не ми е много ясно на какво са лежали. А, да ....на авторитета на алъш-вериша

[Banshee]

Аз съм се придържала към фактите, Банши!

Аз още повече.

[otvrat]

че България може да е самостоятелна държава, както самата Русия иска,

Русия иска, но не може. Берлинският конгрес я задължава да изгради българската държава и да стане неин попечител. Русия отговаря за своето отроче пред Великите сили. Не случайно Бисмарк раздразнено заявява, че "не може да мисли за България повече, отколкото руския император".

[Асол]

Не се придържаш към факти, а си лепнала едно клише, което дори един съвременен недоучил даскал по история ще обори с лекота

Бачи, повече наблягат на Кавказкия, а не на Балканския фронт (за информация - тази война 1877-1878 се води на два фронта, за който и това не знае )

[Banshee]

Последно не разбрах от няколкото ни разговора на тази тема, ти чела ли си Записките на Захари Стоянов или не, защото не го одобряваш? :)

[Асол]

Последно ти отговарям, защото не съм отворила тази тема да си говоря за нашенските русофоби. Да, чела съм му записките. Не одобрявам това, че е използвал много чужд труд, заслуги за опазване на документи и куп други неща, които няма да обяснявам тук за да се прочуе като едва ли не основен историк на национално-освободителното движение на България. Повече за него и дружката му аз няма да си говоря, щото темата е за събития, които нямат нищо общо с тях

[Banshee]

Извинявам се, ако съм те оставила с грешното впечатление, че искам да говоря тук за русофоби, за българските участници в Освобождението говоря. Според мен клише е да се говори, че България е била освободена само от едните или от другите. Едните се жертват за друг народ, а другите за заспалата част от своя, която също им е чужда...

[Асол]

че искам да говоря тук за русофоби, за българските участници в Освобождението говоря. Според мен клише е да се говори, че България е била освободена само от едните или от другите.

България не е освободена нито от едните, нито от другите, а от армията на Александър ІІ. Това са фактите. Всичко останало са клишета или откровени глупости. Не мога да разбера, как е възможно да не се схване нещо толкова просто, при условие че е пълно с литература и архиви по темата!?

Ти, наясно ли си, че в периода 1877-1878 година практически незаспали българи почти няма!?

[Banshee]

Ботев, Левски, Каравелов, Ангел Кънчев, братя Обретенови, Бенковски, Волов и много други ли изключваш, за да изключиш двамата от тази компания, които не ти харесват?  Ако си спомняш от Записките, Захари Стоянов казва, че това е тезата на чорбаджиите, които са проспали въстанието на "нехранимайковците" и сега се кръстят гузно пред иконата на руския император. И винаги така е ставало, не само в онзи исторически момент. Гузните са голяма напаст.

[Чок觧]

Ти, наясно ли си, че в периода 1877-1878 година практически незаспали българи почти няма!?

Асол ти "говори" за 1877-78г . Ботев , Левски , Ангел Кънчев , Бенковски Волов са загинали преди това .

[Banshee]

Ами не, нещо не си разбрал

[Bacho Кольо]

Саможертвата на "Ботев, Левски, Каравелов, Ангел Кънчев, братя Обретенови, Бенковски, Волов ", както и  приноса им в борбите за национално освобождение  са исторически факт и пораждат законна гордост у всеки българин.

Исторически факт е , че Третото Българско Царство възниква в резултат на победата на Руската империя във войната и срещу Османската през 1877 - 1878г.

Тези два исторически факта не пораждат у мен  неразрешима дилема, нито пък някакъв комплекс, че не първият, а вторият  е истинският факт на Българското Освобождение.

[Асол]

Асол естествено, че говори за други години, а не за хора загинали и със заслуги за разлика от дезертьори като Стамболова, пък и Джендо, който подобно на търгаша е в дълбока нелегалност по времето на войната и съвсем правилно е решил, че няма очи и лице да се кръсти не само пред иконата на императора, но и пред "иконата" си България

Бачо и Чоки чудесно са  ме разбрали, Банши! Явно ти не разбираш какво ти говорим

[Banshee]

Може. И да не сме се разбрали взаимно, казахме си мненията. Аз избягвам да говоря/пея в хор, защото тогава моето пеене е малко излишно. :)

[Bacho Кольо]

Аз избягвам да говоря/пея в хор, защото тогава моето пеене е малко излишно.

Добре, че Верди не мислеше по тоя начин . Иначе световната култура не би познала гениалния "Хор на робите" https://www.vbox7.com/play:55048416

[Асол]

Напротив, напротив, Банши! В момента пееш в хора на недооценените владетели на три морета, дето все някой им пречи да възкръсне старата им слава.

[Banshee]

Глупости.

Щеше да е така, ако твърдях като Плевню, че сами сме си се освободили, заедно с малко помощ от украинския и финландски император. И не мисля, че отговорът на този тип малоумия трябва да реципрочен - с малоумието, че българският принос бил незначителен.

[67]

Напротив, напротив, Банши! В момента пееш в хора на недооценените владетели на три морета, дето все някой им пречи да възкръсне старата им слава.

Вежливо да го речем, не си права!

[67]

Ами добре, това е повече от ясно, не виждам някой да твърди, че сме се освободили сам сами или благодарение на тригодишния тогава Чърчил. Освободили сме се благодарение на Русия и ако не бяха руснаците, не знам дали и на следващата гара щяхме да слезем...

Що ли се сещам за предишния президент на България и едно слово на Шипка, дето май ни бяха освобождавали де що има народности и нации (без австралийските аборигени), но не и руснаците.
Дето го превежда Джиджито, рибата се вмирисва откъм главата.

[micky]

Напротив, напротив, Банши! В момента пееш в хора на недооценените владетели на три морета, дето все някой им пречи да възкръсне старата им слава.

Вежливо да го речем, не си права!

Не посмях да го напоша на Асол - с готини хора да се "заяждаш" и то по теми които изобщо не са ми силни е тъпо.
Но и аз така мисля.

[Асол]

че българският принос бил незначителен.

Българският принос във войната 1877-1878 г. е незначителен меко  казано! Не знам как по-ясно да го напиша!

И това не е моя приумица, а зла умисъл на фактите!

[Banshee]

Ами първо не е незначителен. И второ, сума ти време говорихме за периода от преди Априлското въстание, свързан с войната, преди ти да стесниш периода.

[Асол]

Банши, колко българи участват в Априлското въстание!? Може ли да ми дадеш приблизителна бройка!?

Ти разшири периода и ти започна разговора за времето преди войната - аз започнах темата и е много ясно, за кое време пиша,  за събитията (войната) довели до 3 март - не съм се отклонявала

[micky]

Българският принос във войната 1877-1878 г. е незначителен меко  казано! Не знам как по-ясно да го напиша!

Еееее, стига де! В Шипка, под Манастира (не знам защо му казваме така местните на храм-паметника), минаваш покрай един санаториум за белодробни заболявания, хващаш баира и по пътечката излизаш до Кокалана.
Да обяснявам ли какво е Кокалана?!

[Асол]

Мики, много добре знам какво пиша, знам и точната бройка на опълчението (предимно бесарабски българи), както и да речем..например, на тези от Копривщица. Ай ся ги нанеси на ...бойните действие..какво получи!?

Наистина ли не знаеш, защо му казвате Манастира!? :D