Ндааа... жалба по младост:
"...Родена съм през 1956 г. и доста време поживях през социализма. Първото, което сега си спомням, са самуните бял хляб в магазина, сандъчетата с мармалад и масло, както и гюмовете с мляко. Хлябът беше току-що изпечен и ухаеше прекрасно. Слагах масло на филиите с шипков мармалад, но той нямаше нищо общо със сегашната полутечна каша, която продават и на която са лепнали и етикет „еко“. Навремето шипковият мармалад беше твърд и страшно вкусен. Баба ми стоеше до печката и готвеше гювеч или телешко със сини сливи или пиле яхния с много лук. Миришеше божествено! И беше вкусно, облизвахме чиниите. А най-много обичахме копривената каша – с много масло и сирене, която се топеше в устата. И сладките, разбира се. Дебнехме край фурната да се изпекат и ги нагъвахме топли...
Имаше шоколад „Крава“. Огромен, млечен, страхотен! Имаше аерошоколад и шоколад „Кума Лиса“, „Чайки“, „Байкалчета“, сухи пасти. Имаше бонбони „Балкан“ със страхотен крем, бонбони „Таралежки“, „Морско дъно“ на два реда с черен и млечен шоколад. Имаше марципан „Люлин“, който топяхме на водна баня, слагахме масло и се получаваше отличен течен шоколад. Имаше бонбони „Лакта“, бисквити „Детска радост“ и „Еверест“, фъстъчени вафли, локумени вафли, наслада за небцето...
А какво имаше в соцсладкарницата? Три вида целувки – едните огромни и слепени с крем, паста „Букет“, паста „Дънер“, паста „Тунелче“, скалички и още много. Имаше изобилие от сиропирани сладкиши – охлювчета, бадемки, кадаиф, баклава, саралии, тулумбички, реване, еклери с различен крем, шоколадки, меденки, ореховки, масленки, дребни сладки – каквото ти душа поиска. И направени от истински продукти, без оцветители, подобрители, разни Е-та, глюкози, палмово масло, царевична захар и какви ли не фалшификати...
Ядяхме на корем, защото бяха евтини, чак ни прилошаваше. А после тичахме из парка да изразходим калориите...
Тъй се раждат легендите...
Апропо - като рекохме "шоколад "Кума лиса"... и "марципан" - Защо марципан означаваше гадно подобие на шоколад? / sxc.hu
Защо в България марципан, поне до 90-те, означаваше много гадно подобие на шоколад? Какво е накарало родните ни шоколатиери да ни ментят така нагло?
Онези, които си спомнят марципан "Люлин", в архаичната синя опаковчица, все още имат особено отношение към марципана, по принцип. Сега ще ви разкажем на какво се дължи това.
Марципанът, както вероятно знаете вече, представлява фино смляна паста от бадеми - сладки и горчиви, в определено съотношение, смесени с мед или захар, като количеството захар не бива да надвишава бадемовата паста.
Логично е да се предположи, че евтиното значение на марципана идва у нас по съветска, а не по германска линия. И така в социалистическата сладкарска индустрия от 50-те се появява марципан "Варна", което е парено тесто за моделиране или глазура за торти. Прави се от брашно, вода, масло, пудра захар, оцветители и есенция. Има и бадемов вариант, но бадемовата паста вече е само една от възможностите за марципан, а не самият марципан.
Друга възможност е какаов марципан, което е всъщност споменатото тестенце с малко какао в него. Но усещате ли - какаов марципан е оксиморон. Новата пастичка прилича на шоколад, понеже има какао вътре, както и масло и захар, но не е шоколад, защото всъщност е марципан. Така по силата на определението не е марципан, но в контекста на следвоенната трансформация всъщност е. И понеже дори по времето на соца не можеш да обявиш някаква какаова пастичка за истински шоколад, тя се наричаше марципан. И всъщност беше нещо като глазура за торта, беше по-евтина и разбира се, далеч по-гадна. Обаче децата на соца възприеха погрешно марципана и това е едно от нещата, за които никога няма да им простим...
Мррръъъссснициии... Няма да им простим ... върнете ни сoциализъмЪт ... и си вземете бананите!!!
