Инцидентно и с отвращение влизам отново, но ми писна да чета манипулациите на другари, които от месеци подозирам в пропуски в паметта.
Учудвам се, че освен свободата на словото (каквото и да значи това) и филията с мас (вероятно основна храна в представите на някои) все още не е спомената липсата на тоалетна хартия и на банани - съвсем да заприличате на форума-майка.
Лично аз нямам спомени баба ми или родителите ми да са ме хранили с такива филии, но все още си спомням с кеф и умиление "циганската баница", която баба ми правеше в Кърджали.
Ще говоря от свое име и само за себе си (не приемам аргумента, че съм изключение или че не всеки е имал тези възможности - не минават при направените генерализации за свободата на словото и филията с мас):
- тръгнах на детска градина в Берлин, същата се намираше на Принц Албрехт Щрасе (наборите ще знаят какво се е намирало на тази улица), всеки ден минавахме покрай руините на взривената имперска канцелария;
- и на училище тръгнах пак там ;
- до средния курс на обучението имах възможността (благодарение на мама и тате) да обиколя т.н. Западна Европа, в началото на 60-те ми показаха Мона Лиза (имам снимки), другото са подробности;
- да не пропусна - баща ми е от едно Хасковско село, завършил е металургия в Чехия (Кольо може и да е чувал за него), майка ми учи математика в СУ, по време на бомбенето на столицата се връща в Кърджали и след това завършва медицина - едно обичайно българско семейство от ония тъмни застойни времена;
- на 21 години завърших вишото, владея и ползвам (все още) четири езика (без северномакедонския);
- на 26 години седях зад табелка с надпис "Н.Р. България" редом с др. К. Теллалов (кой разбрал, разбрал)
- на 27 години години ме съкратиха от елитно министерство с аргумента, че съм ерген и комунист, нямало как да пипат безпартийния;
- и да не забравя - брат ми е заченат в Хайделберг и също е ходил в немска детска градина;
~~~~~~~
Не се чувствам ощетен, просто имах възможност да сравнявам.
Във форума-майка съм поставял следния казус (смислен отговор не получих): Когато се дипломирах, зададох на себе си следния въпрос - да приемем, че аз и моя американски връстник имаме еднакви знания, желание за работа, възможности.
* Аз започвам работd, спестявам, чакам си реда за да си купя кола, телевизор, други дреболии - жилището и ваканциите не бяха проблем, слава богу.
* Американският набор започва работа, тегли един или няколко кредита, купува жилище, кола, цветен телевизор, и други глезотийки, жени се, след което си наляга парцалите, трае си, става конформист, защото месечните вноски по ипотеката, лизинга и вноските за колежа на неродените деца не прощават.
Та тогава се попитах - кой е по-свободен - аз или моя американски връстник?
~~~~~
... може и да съм носталгик на преклонна възрасти, бива.
PS - Асолке, вероятно и аз съм на годините на баща ти, може и по-дърт.