Аз затова споменавам само Буш, а не Рейгън или Клинтън. В Ирак той си осигури подкрепата на целия свят и ООН, тръгна с всички сили и прегази иракчаните, без да се чуди какво точно иска да направи, когато си получи своето, се спря, без да търси повече от предварително договореното. Не е само случката с Ирак, при него я нямаше толкова характерната хаотичност на всичките му близки предшественици и наследници.