Почна сериозно да ми писва!
Сексуалното насилие, та сексуалното насилие в семейството! А да ви питам защо сте се омъжили за такъв "насилник" може ли? Обяснете му преди брака, че седмица в месеца е физиологично неприятно, през останалите три по три пъти на седмица ще ви боли глава/коляно/палецът на лявата ръка и това ще ви пречи, още по два дни ще има за боледуващите деца да бъдат наглеждани, събота и неделя ще ходите на гости на родителите си или те ще ви идват на гости и изобщо разпишете му един календар, да знае човекът кога ще има секс в това семейство и кога няма! Може и да кандиса, любовта какво не прави с човека, ама да знае предварително! А, да, и се договорете предварително, никакви тантелени гащи и розови белезници, "Камасутра" само на чист хинду ако ви я четат!
Психическият тормоз, та психическият тормоз! Кой ви държи вързани за тормозника? Децата? Ами, давате им лош пример! Какво ще кажат хората?! Та, какво казаха хората, някой някога разбра ли? Кое точно се определя като психически тормоз: "Какво си се вапцала като циганска джамия, ма?" или "Това котката не ще да го яде, аз защо трябва?" или "Ти хубаво си помогнала на Ванчето да си измие прозорците, ама да беше измила и нашите!"
Мисля, че е крайно време да се спре с тази "виктимизация" на дамския пол. Семейството се гради от двама и не може да бъде нито заслуга, нито провал само на единия от двамата. Ако нещо не върви капитално - а това се случва по много причини - в България, доколкото помня, разводът е легален и не чак толкова скъп. Случва се двама човека да се развият различно, могат да си останат добри познати и без да си изпочупят кухненските съдинки преди да се разделят.