MADE IN CHINA: Китайските открития, които промениха света
02.03.2019
Автор: Стоян Тошев
Знам, че повечето от нас свързват съвременните китайски стоки най-вече с думи, като „некачествено“, „евтинджос“, „грознотия“. Всичко, произведено в азиатската държава, е придобило автоматично прозвището „жълта стока“, като признавам, това до голяма степен е вярно. В старанието си да завладеят икономически света (и както виждаме, успяват), китайците се хвърлиха в сериозната битка да произвеждат всичко, масово, евтино. И успяха.
Темата за това, дали има или няма качествени китайски стоки е съвсем друга. Но дали сте знаели досега, колко много китайски изобретения ползваме до днес? Исторически, революционни открития, които са променили западната цивилизация?
Обзалагам се, че знаете някои от тях, но... не всички.
Хартията, която промени света завинаги
Толкова сме свикнали с това „нещо“, че едва ли си даваме сметка, че говорим за едно от може би най-важните изобретения на всички времена.
Първите достоверни исторически записки сочат, че хартията вече се е използвала в Китай, още през 105-а година от нашата ера. Дори може би още по-отдавна (два века преди раждането на Христос). И все пак, тогава тя е била по-скоро екстра, докато един... евнух-изобретател и политик от династията Хан, Чай Лун, прави значителни подобрения в процеса на изработването ѝ. Той улеснява начина за добив и преработка дотолкова, че тя за отрицателно време се разпространява из цял Китай. За „благодарност“, няколко години по-късно императорът издава заповед за арестуването му, но Лун предпочел да се самоубие и се отровил. Но и това е една друга история...
Технологията за изработка на хартия години по-късно достига до Европа, благодарение на „Пътят на коприната“, като изиграва огромна роля най-вече за науката и образованието. Хартиените книги били много по-лесни за изработка и изписване, вместо древните пергаменти. Така един неизвестен азиатец всъщност допринася по значителен начин за бъдещата технологична революция.
Барутът оказва взривен ефект над човечеството
Друго изключително определящо историческия ход на събитията китайско изобретение, е разбира се – барутът. По ирония на съдбата той е създаден случайно някъде в края на 10-ти век от нашата ера.
Любопитните китайски изобретатели се опитвали да създадат... еликсир за вечен живот – разбира се! Че какво друго по-интересно за средновековните алхимици? Но в резултат изобретяват субстанцията, която е отговорна за най-масовите избивания и смърт в историята.
Подобно на много други китайски изобретения, барутът също достига до Европа след доста години. Това се е случило някъде в годините на Монголската империя (1200-1300 г. от н. е.). Когато и както и да се е случило това, фактът официално е записан първо в трудовете на философа Роджър Бейкън през 13-ти век.
И докато китайците използвали барута предимно за красиви забавления – фойерверки, то европейците бързо осъзнали убийствения ефект, който черните зрънца могат да имат на бойното поле. Така до създаването на първите огнестрелни оръжия минали само броени години и те вече били факт, осигурявайки огромно предимство на армиите, които ги ползвали. Да споменавам ли конкистадорите и завладяването на Америка с шепа хора?
Арбалетът е още едно поразително опасно китайско изобретение
Истински символ на армиите и бойното поле през средновековието. Всъщност арбалети във всякакви размери и модификации са използвани в Китай още преди 2500 години!
Според официалните източници, арбалетите вече били масово използвани в тази държава 500 години пр. н. е., като дори има сведения за употребата им 200 години по-рано. Според трети, доказателства за истински арбалети има цели 2000 години преди Христос, което прави това оръжие наистина древно. А ефектът му на бойното поле е огромен – силата, с която арбалетът опъва тетивата и скоростта с която изстрелва стрелите е много над възможностите, на който и да е традиционен стрелец-здравеняк. Това ще рече, че можете да стреляте много по-надалеч, по-точно и по-разрушително. Китайците дори създали арбалети с презареждащи се автоматично стрели, както и такива с наистина огромни размери.
Коприната е тайната, пазена от китайците близо 1000 години
Създаването на платове от коприна е още едно, изключително древно китайско откритие. Според историците, фактите говорят, че азиатците са добивали коприна още преди... 6000 години! Да, наистина – толкова отдавна.
Разрязани и обработени копринени буби на възраст от 3000 до 4000 години преди новата ера са откривани нееднократно. А според някои още по-куриозни случаи и останки от древни гробници, създаването на коприна може би датира назад, чак до умопомрачаващите 8500 години преди началото на нашата нова ера.
Но без значение, кога за първи път тя е използвана, китайците са разработили технологията за отглеждане и добиване, но са я запазили изключително дълго време. Пазена буквално под стража, тайната за добив на коприна остава тяхна за хилядолетия.
Затова никак не е случайно, че за коприната са водени войни, а европейските търговци често са плащали равностойността на теглото ѝ в злато! Заради коприната е създаден и известният „Път на коприната“, появил се през 2-ри век и разклоняващ се през годините, и през различни държави за повече от 10 века.
Сметалото е било нещо, като компютър в древността
Този прост по нашите днешни стандарти уред вероятно също е изобретен от китайците, преди около 2500 години, въпреки че според някои учени то е дело на шумерския народ, отпреди 2700 години.
Сметала са споменавани в римските летописи, дори в египетските йероглифи, както и в древногръцките книги още 300 години преди Христос. Но то ще трябва да извърви дълъг път, докато бъде усъвършенствано през 14-ти век, след което е почти непроменено и до днес.
Простотата на това устройство, съчетана с неговата полезност, му е позволила да устои на тестовете на времето. Сметала се ползват дори и днес (вероятно ще ги намерите и в книжарниците) и представляват чудесен начин за предизвикване на първоначален интерес към смятането у децата.
И за алкохола можете да благодарите на китайците
Скорошни открития сочат, че човечеството трябва да е благодарно (или не?) на китайците и за алкохола. В провинция Хенан са открити глинени съдове, съдържали алкохолни напитки на възраст... 9000 години! Ако това откритие е вярно, то означава, че китайците са имали пияници цели 1000 години по-рано от арабите – досега смятани за първия народ, създал алкохолните напитки.
Извън пределите на Китай, алкохолни напитки и процесът на ферментация за пръв път е известен в земите на днешна Грузия (преди около 8000 години), древен Египет (преди 5200 години) и Вавилон (5000 години). Затова е почти сигурно, че алкохолът също е дошъл от изток към западния свят и нашата цивилизация.
Едно друго интересно откритие, направено през 1970 година в провинция Хебей, разкрива голямо количество от складирано древно вино, както и питие, направено от пшеница – на възраст около 4500 години. Това вероятно е и най-древният откриван... ликьор в нашата история.
Чаят и китайците са буквално синоним на симбиоза
Чай и China ви звучи близо, нали? И това не е случайно. Чаят е още една заслуга на азиатския народ. Според древна китайска легенда, чаят е открит за пръв път от Шенонг, древно китайско митично божество през... точната година 2737 пр. н. е.
Чаят се превръща в нещо изключително популярно по време на династията Тан – 618 – 907 година от нашата ера. На него са се наслаждавали всички класи и всякакви хора – от императори до бедняци.
Чаеното растение е характерно за региона на Юнан, днешен Китай, а най-старата чаена плантация в света се намира в Лин Чан. Тя е наистина древна и е съществувала още преди 3200 години!
Подобно на коприната, китайците са се постарали доста време да пазят тайната на чая. През средновековието той става популярен и в Европа и дори по-късно Британската империя води войни, заради недостиг на чай, създава чаена компания, завладяла различни точки по света и определено тази индустрия е популярна и в наши дни.
Да благодарим на китайците и за компаса
Първите истински компаси, откривани някога, са принадлежали на династията Хан, управлявала империята от 206 година пр. н. е. до 220 година от нашата. Тези ранни компаси са били изработени от магнетит – руда, която съдържа природно намагнетизирано желязо.
Години по-късно такива компаси са използвани за навигация от династията Сонг, през 11-ти век, като магнетита постепенно е заменен от железни иглички, които са изкуствено намагнетизирани от същата магнетитова руда.
Както много други китайски изобретения, компасът по-късно е заимстван от много култури, след като те са го придобили по търговски начин. Компасите се появили и в Европа и Средния Изток, но чак през Средновековието – около 1300 година. След това той е усъвършенстван и лежи в основата на епохата на Големите географски открития, започнали век по-късно.
Подвижната печатарска преса и печатните книги
Едно от най-важните открития на всички времена е разбира се разработването на технологията за печатане на книги. Тя позволява за кратко време да се създават хиляди бройки, вместо бавния процес на ръкописно творчество преди това. И отново, първите такива устройства са открити в Китай – в гробници на владетели от династията Танг, близо до Сиан. Фините уреди, изработени от дърво и печатащи върху тънки листове хартия са били създавани през 650 – 670 година от нашата ера, далеч преди официалното откриване на печатарската машина от Гутенберг.
Ръчното печатарство преживява своя разцвет в Китай през 1088 г., когато Шен Куо, китайски енциклопедист описва подобрен начин за ръчен печат в своите книги, но все пак той отдава заслугата за тях на никому неизвестен майстор, наречен Би Шен.
Всичко това се случва цели 400 години, преди в Европа да се появи технологията на печатната преса, „изобретена“ от Йохан Гутенберг, която буквално трансформира баланса на силата и контрола над информацията завинаги.
Порцеланът е истинско изкуство в Китай
Порцеланът или стъкловидната, почти прозрачна и фина керамика с митична стойност се появява в Китай по времето на династията Тан. Или ако следваме периодите от историята на тази държава, това ще рече някъде около 7-ми век от нашата ера.
И макар лъскавата фина керамика да съществува доста преди това време, точно в този период тя вече е зряла и напреднала, а в следващите столетия – по времето на династията Сонг (960 – 1279 от нашата ера), създаването на фин порцелан достига своите върхове и майсторство. Екземплярите от този период са наистина уникални по отношение на техния детайл и деликатни форми. Китайският порцелан е високо оценяван до наши дни, а внасянето му в западната цивилизация става отново по пътя на коприната.
Китайците ползват чадъри от 2000 години насам
Според исторически научни факти, първите записи за сгъваеми чадъри датират в Китай от годината 21-а от нашата ера. Точно този тип чадър е бил създаден за специални церемониални случаи и за ползване в каляска. Но всъщност чадъри се ползват от този народ няколкостотин години по-рано. Според някои легенди, един китайски дърводелец – Лю Бан, измисля и създава първия чадър, след като гледа как малките му деца се опитват да се скрият от дъжда с големи листа от лотус.
По-официалните източници сочат, че истински чадъри са създавани масово през 6-ти век по време на династията Жоу. Тези чадъри са имали истински метален скелет от бронз, както и подвижно съчленени движещи се части, заключващи механизми и болтове.
