Доброто отношение на украинците към Русия се върна до нивата от май 2014 година и в момента е най-високото за последните пет години. Това се случи въпреки събитията, които се случиха след Майдана в отношенията между двете страни (присъединяването на Крим към Русия, конфликта в Донбас, търговските войни, инцидентите в Керченския пролив и т.н.), както и въпреки продължаващата 5 години антируска информационна кампания, която се води на всички фронтове в Украйна – от телевизионните канали до билбордовете на Петро Порошенко с неговото "Геть від Москви" (Махни се от Москва), пише украинското електронно издание „Страна“, което в материал, представен без редакторска намеса от Агенция "Фокус", търси отговора на въпроса защо тенденцията се обръща.
Какво казва социологията
Експерти от Киевския международен институт по социология разбиха „руския въпрос“ на три части: отношението към Русия, руснаците и руските власти.
Украинците имат най-добро отношение към руснаците. Ако се съберат заедно отговорите „добро“ и „много добро“, то се получава обща сума от 77%. Дори Западът, който традиционно се счита за антимосковски, дава 70% положително мнение за руснаците, докато Югът и Изтокът са съответно 85% и 87%. Т.е., разликата не е толкова голяма.
Отношението на украинците към Русия, като държава, също може да учуди. На Запад добре и много добре към нея се отнасят 41% от населението. В централните области са повече от половината – 51%. И 70-75% на Юг и Изток. Като цяло, 57% от украинците се отнасят позитивно към Русия.
Не толкова розова е картината по отношение на ръководството на Кремъл. Но, като цяло, също е доста сензационно. Минимум 13% от украинците се отнасят позитивно към руските власти – 4% на Запад, 11% в Центъра, 14% на Юг и 34% на Изток.
Също така трябва да се има предвид, че в съвременна Украйна е опасно да се изразяват симпатии към Путин. И мнозина вероятно не са говорили за това на социолозите.
Между другото, през септември 2018 г., ръководителят на социологическата група "Рейтинг" Алексей Антипович оценява броя на поддръжниците на руския президент в Украйна като 16%. Това е по-високо от сегашното проучване на КМИС.
Как се промени отношението към Русия
Февруарските цифри на КМИС са най-високите за последната петилетка. Те преминаха нивата от май 2014 година – началото на активните бойни действия в Донбас. Тогава позитивно към Русия се отнасяха 52% от украинците, а сега са 57%.
Разбира се, тези цифри са далеч от ерата, когато броят на симпатизантите на Русия достигаше 80% - последният такъв месец беше февруари 2014 година. Но след това се случи анексията на Крим.
Наистина, тя така и не успя да свали рейтинга на Русия до желания от Киев минимум. Това се случи чак през май 2015 година, след периода на пораженията на Украйна при Донецкото летище и Дебалцево. Тогава тези, които се отнасяха положително към Русия в Украйна останаха само 30%.
А от септември 2017 година започна непрекъснато нарастване. И за година и половина растежа състави 20%.
Интересно е, че за това време нарасна и броя на привържениците на идеята, че между двете страни трябва да бъдат премахнати границите и митата. По-рано те бяха 40%, сега са 48%.
При това тези, които смятат, че са нужни визи и граници, намаляха с 10% - броят на желаещите да се оградят спадна от 49% до 39%.
По-голям е и броят на привържениците на обединението в една държава. „Да се обединят в една страна искат 4% от запитаните украинци, а през февруари 2017 година те бяха 3%“, се казва в изследването на КМИС.
Защо се увеличават симпатиите към Русия?
КМИС обяснява неудобния за украинските власти факто по своему.
„С какво може да бъде свързано същественото подобрение на отношението на украинците към Русия и руснаците, което се случи през последната година? Една от възможните хипотези е предизборната кампания и активизацията на работата на проруските политически сили и телевизионни канали“, заяви началникът на аналитическия център Владимир Паниото.
Но, каналите, които причисляват към „проруските“, нямат такъв обхват, какъвто имат главните всеукраински телевизии. А повечето от тях не могат да бъдат обвинени в симпатии към Русия. Напротив – разпалването на антируските страсти там не намалява.
На риторика против Кремъл строи предизборната си кампания и Петро Порошенко – с целия си медиен ресурс. При което той опонира не само на руското ръководство, но и на руснаците, както и на украинците, които не са готови да намразят Русия.
В тази връзка, президентът активно се бори за изтласкването на руския език от Украйна – което вече не може да бъде приписано на неприязънта към Путин.
Същото може да се каже и за други инициативи на властите, които не са свързани с щети за лидерите на Русия - но удрят населението на Украйна. Това са забраната на руските социални мрежи, прекъсването на транспортните съобщения и други.
И, съдейки по факта, че тези супер усилия са неуспешни, въпросът очевидно не е в появата на няколко „проруски канала“.
Основните причини за подобряване на отношенията с Русия, както можете да си представите, са две.
На първо място, това е разочарование и пълно намаляване на доверието в украинското правителство и лично към Петро Порошенко.
И това отношение се прехвърля към определени аспекти на официалната пропаганда. В края на краищата, ако такива нелюбими политици, в които нямате доверие, ругаят Русия, тогава може би тази Русия не е толкова лоша? Особено чувството, че ни вкарват във вражда се засили след въвеждането на военно положение през ноември 2018 г. Тогава по-голямата част от населението, както социологията показа, не вярваше на Порошенко, че има реална заплаха от Русия. Хората смятат, че президентът, под прикритието на инцидента в близост до Керч, се опитва просто да отмени изборите. И това силно дискредитира тезата за „вражеската Москва“, като цяло.
Второ, силният порив към мир в обществото, който също бива фиксиран във всички анкети. При това мнозинството от украинците споделят идеята, че продължаващата вече пет години война може да бъде прекратена само чрез преговори с Русия (за невъзможността да се постигне военна победа над нея говорят и самите власти). А това също, вероятно, намалява въздействието на официозната антируска кампания. В крайна сметка, ако трябва да седнеш на масата за преговори с някого, тогава на подсъзнателно ниво започваш да го виждаш като потенциален партньор, а не като враг.
