onzi, тъй си окаян, че ми е жал за теб. Около Нинова пърхат с крилца ей такива на, като теб, ентусиасти. Дето са лица на бодрата смяна на поколенията. Кое да ме накара да им дам нещо смислено и ценно на такива? На теб, например, защо да ти дам нещо, което е знание и с това сила? Наготово при това. Заради агресивното ти невежество ли? Заради обидите ти? Ти, като ти гледам акъла, си къде на половината на годините ми. По-зрял човек така да се държи би било тежка патология. Мислиш, че с арогантност ще компенсираш разликата в знанията, уменията и опита ни? Не става. За да оспориш преценката и правото на по-опитните, трябва да си подготвен за това. На мен ми се е налагало и знам цената. Иска труд. Часове, дни, месеци, години. Четене. Подготовка. Непрекъснато самооспорване и проверка, трикратна по възможност. Иска да минеш през школата на директния, прекия, политически сблъсък на представителството. Дванадесет години съм я карал, младежо. Думата ми и оценката ми тежат, защото са проверени и проверявани. Колко шансове за грешка, мислиш, са ми дали тези отсреща. А на теб ти е навик да се изказваш "компетентно" по въпроси, по които не си подготвен и дори хабер си нямаш. После да усукваш, да обиждаш и да обвиняваш този отсреща, че ти се измъква. Не ми се налага, драги, да се измъквам. Една такава душица като теб, експертка и тя, преди десетина години, чаровно ми рече "Вие ли сте това. Чувала съм за вас. Ще кръстосаме шпаги с вас, господине." "Мило, рекох и, не знам ти каква фехтовка практикуваш, но моята е кенджуцу. А там принципът е "аз се бия, за да убивам". Ще ми се сега, след десет години откак се познаваме с нея, да можеш да я попиташ какво мисли за ... фехтовката.
