Малей, да не отиде човек на село да строи кокошарник в буквалния смисъл и вече идват разни колеги, опитват се да ми гепят палмата "Леополд", други плачат над изобщо неумрелия форум ("Гъргалчо, лелин, Гъргалчоооо!"), трети дерат рубашки, потници, тениски и каквато друга горна дреха намерят, четвърти са на път да достигнат до "Ти мен уважаваш ли мъ?" и изобщо.
Значи, предлагам по метода на древния и мъдър еврейски народ, да му спретнем един ден за покаяние и просба за прошка, ама не лично, а колективно. Събираме един джоб трохи, наричаме ги на всички грехове и обиди дотук сторени, и отиваме дружно да ги хвърлим в реката. Водата ги отнася, ние плясваме с ръце и отиваме наново да си грешим, да си търсим поводи за бъдещи прошки и така. Модераторите поглеждат бащински/майчински тоз целия народец и викат, абе айде, от нас да мине, от утре сте новички и умната.
До два емотикона на пост, до два болда, и до два италика, освен ако не са цитати! Лична обида от медицински характер да струва два дни Оймякон, лична обида от политически характер - три, попържня без адресат - гратис, попържня адресирана неправилно (в смисъл не е езоповска, а съдебно наказуема) - триене безследно с триене на сол (стандартно предупреждение, червена точка, три дни Оймякон, сбогом, любима! )
Мисля, че не е много, всеки го може, дето (макар Майндерът да се съмнява) сите сме божем грамотни и интелигентни средно поне. Модераторите ще ни възпяват после!
Та, днес е имен ден на Лилиан, честито да й е името, да му се радва тя и всички около нея, да не я боли гърбът, да готви вкуснотии и да споделя рецепти! Днес е и денят, в който всички викали на Иисус "Осанна!" Пеем по едно "Осанна!" на модераторите да се върнат, аз ще жертвам едни джоб лични трохи за прошката и да си стиснем ръцете да не се караме поне за кратко.
