... Всичко стана почти по същия начин освен последствията. През нощта ожаднявам и преди да си легнем, казах на Ирене, че отивам в кухнята да си сипя чаша вода. Още от вратата на спалнята (тя си плетеше) чух шум в кухнята или може би в банята, защото завоят на коридора го приглушаваше. Ирене забеляза, че спрях рязко, и се доближи до мен, без да отрони дума. Заслушахме се в шумовете и ясно осъзнахме, че са от тази страна на дъбовата врата, в кухнята или в банята, или при завоя на коридора, съвсем до нас.
Дори не се спогледахме. Стиснах ръката на Ирене и без да поглеждаме назад, я повлякох тичешком към решетъчната врата. Затръшнах я и останахме в преддверието. Сега не се чуваше нищо.
- Завзеха и тази част - каза Ирене. Плетивото висеше от ръката й, а преждата се губеше навътре под решетъчата врата. Щом видя, че кълбетата са останали от другата страна, хвърли плетката, без да я поглежда.
- Успя ли да вземеш нещо със себе си?
- Не, нищо.
Носехме само дрехите на гърба си. Сетих се за петнайсетте хиляди песо, които държах в шкафа в спалнята си. Но сега вече беше късно.
Понеже носех ръчния си часовник, видях, че е единайсет вечерта. Прегърнах Ирене през кръста (стори ми се, че плаче) и така излязохме на улицата. Преди да се отдалечим, ми домъчня, затворих добре външната врата и хвърлих ключовете в канализацията. Да не би на някоя нещастник да му хрумне да краде и да се вмъкне точно сега в завзетата къща.
ЗАВЗЕТА КЪЩА
Хулио Кортасар
винаги така става, напущаме завзетите си къщи, защото не искаме да участваме, в това което случва в тях, то не ни харесва, ние не сме такива, мислим друго, можем друго
и не виждаме друг изход
винаги това съм правила, доскоро
докато не си дадох сметка, че напускам, защото Те са победили
и докато не разбрах, че напускайки, участвам повече, давам им право, легализирам завземащата посредственост
така не става, трябва да съм/сме тук, трябва да им казваме, какво мислим , за живота, а и за тях,
не е възможно, само да слушаме колко сме тъпи и да си тръгнем омерзени
трябва да правим каквото можем, ако ще й да е само писане във форум
трябва да сме тук
p.s. точно след като написах това, прочетох съобщението на един от съфорумците, с което той ми казва довиждане
следващият ,след доста други
трябва да сме тук, момчета!