В полза на Нинова може да се отбележи единствено, че тя разбира БСП като инструмент на власт. Дали от присъщото и властолюбие, провинциална амбициозност или пък добре посъветвана от ментори в Библиотекарския, Монтерей или другаде някъде – кой знае. С това си разбиране Нинова си поставя с най-висок приоритет задачата да овладее партията. И тук, уви, се проваля. Защото някой и нашепва, в главата ѝ или извън нея, че БСП трябва да бъде превзета. БСП не може да бъде превзета, обективно.
Но БСП, навярно, все още може да бъде обединена и поведена. А дано. Ама надали.
Нинова не избра този път. Тя не може да обедини БСП. И осъзнала го, не се и опитва вече. Парадоксално, но в това е права. Тя направи своя избор. Избра да не действа срещу обективните, дълбинни, процеси в БСП, а да се възползва от тях. Нинова е силна в момента, защото води партията в посока, в която тя отдавна и сама си върви. На кон или в каруца, тя лети, косите и се веят и някои намират това за доста секси. Само дето не поглеждат, че тя лети по надолнището.
Структурата на вота, който БСП получава, много точно отразява нейната социална структура и състав. БСП е консервативна, традиционалистка, национал-социалистическа партия (със скъсяващо ден по ден тиренце). Това е факт. БСП получава подкрепа основно от обезлюдяващите се региона на страната, с намаляващо и застаряващо население. В дългосрочен план, както и днес, тази структура на подкрепа е губеща, но Нинова продължава да я води уверено точно натам. Именно защото няма стратегически хоризонт, а само тактически. Понеже не е лидер на БСП, а назначенец и наместник на част от олигархията, която предпочита да не се осветява, но и в сянка е все така петимна за власт и облаги.
Посочената структура отличава БСП от ГЕРБ. ГЕРБ, и тук заслугата е на Цветанов, има перфектно равномерно организационно покритие на страната. Нейните структури са с една и съща плътност и в София и в Силистра. Те и осигуряват изборен превес над БСП, която е асиметрично и неравномерно подкрепена – с твърде рехава структура на подкрепа в регионите на страната, които концентрират, покрай урбанизацията, населението на страната. Така, в стратегически план, ГЕРБ стои по-добре. Стига, освен изброените преимущества, структурите на ГЕРБ да са придобили и устойчивост – да „държат на удар“, както се казва в бокса. Щото властта, очевидно, е нещото, за което структурите на ГЕРБ се държа най-здраво, та се не знай без власт за колко ще им стигнат силиците.
Но не това – сравнението с ГЕРБ – е проблемът на БСП. Проблемът на БСП е, че такава, каквато тя е, има много малко общо с левите партии в Европа и по света. Мощните леви партии по света, но не и у нас, са градски леви партии. Основната им електорална тежест е в големите градове, в мегаполисите на западния свят. Те побеждават на избори там и чрез там. Градът е тяхното обиталище – и в САЩ, и в Европа. Не само като местообитание на членове и симпатизанти, но и като култура.
Да, няма да видите 50 000 с червени знамена на жълтите павета на столицата. БСП провежда кулминационните си общопартийни мероприятия във формат на селски събор, по поляни и ливади, на Бузлуджа. Уви, след толкова години, на нея още и предстои да „слезе от Балкана“. Така „жълтите павета“, мястото в триъгълника на властта, е предоставено безхаберно на десницата, на „протестери“ и на протестиращи, но не и на лявата партия на България. На нея там и е неуютно. Защото тя, навярно, не е лява. Поне не в съвременния смисъл на лявото. Затова и, независимо от нарастващата острота и масовост на социалния протест, тя не получава доверие и подкрепа – поне не в степента, която да и позволи да заяви категорично, че е готова за властта. Хората се оглеждат за алтернатива. Но не само на ГЕРБ. Те търсят алтернатива и на алтернативата БСП.
Да, БСП, захласната в присъдружни ѝ сладкодумни „идеолози“, е все по-малко лява. Тя се просмуква от черносотничество и деветнадесетомайство, вее хоругви, не червени знамена. Евроскептична, хомофобска и ксенофобска, стеснява и стеснява електоралната си база. Заразена от „орбанизъм“, умилена от вишеградците, и с възхита от тачъризма в партийната си политика, враждебна към ПЕС и с недоверие към съвременните лидери на лявото в САЩ и в Европа, БСП ще загуби и тези избори за Европарламент. В традиционната поза на лисицата под гроздето. Нещо, от което политическият и противник ще се възползва по най-добрия начин. Първо, ще получи глътка въздух за властта си. Второ, ще активизира структурите си и структурното си преимущество. Трето, ще се подготви за местните избори, влетявайки в тях като победител от европейските. И всичко това, защото ГЕРБ не пренебрегва европейската ориентация, парвенюшки дефинирала се чрез нея, тя успя да се легитимира чрез преминалото Европредседателство и ще се обозначи в Брюксел като българската европейска партия. Тя няма раздор с ЕНП, само малки „недоразумения“. Със сигурност, отношенията там са по-топли от тези на БСП с ПЕС или пък с Интернационала. Но нищо, важното е че Нинова спря Истанбулската конвенция. Нали?
Предсрочни парламентарни? Е, и? Нинова води БСП към Ватерлоо. Само дето ние не сме „червените куртки“ там. Наполеоновият и комплекс я поставя в друга позиция. Впрочем, не тя ще избере, види се, времето и мястото на битката. Даже още по-зле ще е. Защото се съмнявам да успее да прати „старата гвардия“, „мечите кивери“, в последна отчаяна атака. Тя и с тях е в конфликт, те не и вярват. Точно когато и трябват, своите няма да дойдат, а съюзници тя няма. Ще дойде Блюхер, с прусаците и черните знамена. Щото да не би да си мислите, че „автентично“ десните ще „пропуснат“ още един парламент. Недейте.
И в този момент нека другарката Нинова си спомни за всички тези, които предаде, подмина или подритна, докато вееше къдри, яхнала коня по анцуг. За тези два или три процента разлика между триумфа и разгрома. За този „къс месо“ (по Джек Лондон, друг социалист).
Но не, греша, няма да е толкова драматично. Дошла чрез цинична сделка, с някоя цинична сделка накрая и ще си иде другарката ми Нинова. Тези, които и купиха стола, ще платят пишманлък и ритника, с който ще го избият изпод … ѝ. Нищо лично, както се рече и тогава. Просто бизнес, добавям, както добавих и тогава.
