българин отива в чужбина и децата му не могат да говорят с дядото и бабата и с останалите роднини.

А, зависи. Колко е щура бабата, например. Когато брат ми замина за САЩ, майка ми започна яко да учи английски. С учител, даже. За разговорния. Беше почти на 50, когато започна. Каза, че няма да чака брат ми да и превежда, когато има да каже нещо на снаха си. И сега си говори свободно и със снахата, и с внуците си. Те така. Впрочем, продължава да го учи, да поддържа форма. А сега е на 73. С внуците си говори всяка неделя, по скайпа. Те не знаят български и не го учат.

Колко ли други села и градчета отдавна са останали без аптека?

Ако знаеш само каква стройна и желязна математика дава отговор и прогноза на въпроса ти, ум ке ти зайде!

А стига с тая София, бе! Сифони си имаше във всяка къща из мамковината.

Онуй голямото лъскаво нещо, дето му завинтвахме едни малки торпеда да прави фъссс!  :beer-405: Продаваха ги като патрони - по десет в кутийка.

И пак по темата - гледам в момента "Убийства в Мидсамър". Току що определиха топлото есенно време като ... "индийско лято". И с моя сакат английски смело бих го превел като "циганско лято". В най-тежкия случай - като "индианско лято". Но "индийското лято" ми идва в повече. Почти като движението в "индийска нишка". Аман! (Не че диво неграмотни преводи от руски в наши русофилски сайтове не съм чел, де. Щото самомнението за познания по английски по тези места го надхвърля само самомнението за знаенето на руския)

какъв калъп виждаш!

По Милграм, на колко стъпки си от мен, мислиш?  8)

Реалистично стигат 1,500 - не помня къде го бях чел.

Японският образователен минимум - 1945 йероглифа.

Айде пак на темата, тогава - чуждоезиковото.

Главното и единственото при ученето на езика е мотивацията. До човек е. На мен ми бе осигурена възможност да уча английския може би при възможно най-добрия преподавател в града, който да те учи на него. На "частно". Но ... Пусти мързел и щура младост, вървеше ми леко, но не си давах зор и не ме влечеше. След много години такава възможност имаше и брат ми. Научи го така, че когато отиде да учи в САЩ, американците се шегуваха, че говори твърде "бритиш инглиш". След още години така го научи и дъщеря ми, че и повече от това. Преподаваше го даже по едно време. Но не искам да ви заблуждавам - по нейно време да си отличник в Английската съвсем-съвсем не означаваше, че си научил английския. Тя го научи с допълнителни занимания при отлични специалисти, всъщност преподаватели там. И категорично са прави тези, които твърдят, че научаването на един чужд език те подготвя за научаването на следващия. Вторият език на дъщеря ми от гимназията е немският. Но не го научи там. Научи го в последните две години и нещо - благодарение и на опита си от преподаването на английски в една от най-престижните наши школи по чуждоезиково. Просто вече знае как се учи език. И му отделя съществена част от времето си.



Сега, след толкова години, отчитам научаването на английския като едно от съществените неща, които съм пропуснал. Е, бих могъл да се утеша с това, че времето, което не му отделих, ми даде шанс да не пропусна други. Пак казвам - въпрос на характер е.

Както и да е - и аз допринесох да извратим темата, за което - съжалявам!

Няма за какво да съжаляваш.

Стигнем ли до тези теми, в главата ми винаги е един стих на Висоцки.

Ну а я окунулся
В довоенные сны.


Окопал се е в душата ми и не излиза. Така го чувствам.

Хех, хайде сега, Фирмин! Да не казвам колко десетилетия откак завършихме!

Кой ти беше по физика?  ???

Та даже и елитните, като моята пловдивска, или софийската - не са това, което бяха преди 10-15 години.

... когато ти си учила там ли?  ???

Я да калибрираме малко системата. Да вдигнат ръка тези, дето си спомнят кутията с обикновени бисквити "с двете момиченца" (не с "краварката в левия ъгъл"). 

Да сготвиш супа винаги е било по-трудно, отколкото да се изпикаеш в супата.

Малко е странно (и доста е дразнещо), когато пикалите в супата обсъждат ... пикантния и след подправянето вкус.

Абе, смело пишете - Образование и образованост в късния соц 

Хайде да не се надлъгваме - езиково обучение при бай Тошо освен в София и Варна нямаше до 1965-66г !

Е, аз все пак ще опитам да те излъжа, че Английската гимназия в Пловдив е от ... 1958 г. 8)

http://www.eg-plovdiv.com/bg/history/the-beginning.php

Но да си дойдем на думата, всичко в руските книжарници все още е прекрасно, но тогава беше и по-ефтинко, а даваше възможност за допир до огромно количество преводи, които не са и не бяха по силите на един малък народ като българския. Колко японисти е имало в онези времена, та да преведат и редактират дневник на средновековна японска дама на български? Правилно, недостатъчно. А руската японистика такива възможности има(ше) и изданието беше по студентски джоб.

Факт. И не е само до Сей Шонагон и "Записки у изголовья". Сума ти японски книги, класика. Наскоро ви цитирах "Повесть о доме Тайра", Хейке-моногатари. И тя на издателство "Художественая литература", от същате серия, разпознават се по оформлението, пак по това време - 82-83. И откъде щях да съм я чул и чел, в те времена, ако не на руски. Същото и с китайските. Щото руската и съветската китаистика са на световно ниво. Няма да споменавам речниците. Хората в онова време учеха чужди езици и не само екзотиката китайски или японски, а дори английския от руски речници, разговорници и учебници. Включително, техническите им речници, на няколко езика, ведно. За капак, не знам как и откъде, но, ако щете вярвайте, в руската книжарница продаваха ... американски издания. От там си купих, например, учебника по цифрова електроника на МТИ. А сега де!

Отделно от това, в по-големите библиотеки си имаше раздел на руски, включително и за свободен прочит. По-ценните си бяха в читалня.

Всичко писано по-горе относно решения на Турция за доставки на ЗРК за нуждите на ПВО/ПРО следва да се преценява в тактически и стратегически контекст.

Тук нашенските невъобразими тъпни от рода на това, че сделки за стотици милиони за придобиване на въоръжение са "политически решения", не вървят. Щото, да ви река, въобще не са "политически" решенията, а са военно-стратегически. Аз не знам кога ще се построи заводът, дето ще ни произведе Вайпърите Ф-16, и кога те ще ни бъдат доставени. Знам, обаче, че от другия ден, след подписване на сделката, ще започне реконструкция, а вероятно - ново строителство на летища за тях. Да, да. Писал ви бях и преди, на другото място, "летищата, глупако, летищата!". Не самолетите. В България на нашите мили партньори им е нужна инфраструктура за приемане и обслужване на Ф-16. Масовият изтребител наоколо. Ако се начене някоя заваруха, поради нечие скудоумие, с Русия, а Турция реши да откаже Измир и Инджирлик за база за операциите, запазвайки неутралитет, нашите летища стават "златни". Стига да могат да обслужват Ф-16, по много.

Грипенът, който така леко отхвърлиха "политически", каца и на шосе, даже с "вълнички", изработка на боцевите плащачи и протестери с пътностроителна техника. Можеш да го закачиш с един по-мощен пикап и да го замъкнеш в селския хамбар. Оръжие на бедните, дето не си търсят белята.

Белята, казвам, щото като си направим летищата за Ф-16 влизаме в списъка с мишените за тактическо ядрено оръжие. И за стратегическо ядрено оръжие, тоже. Но това си е наше гайле, не е дерт на Ердоган това.

Ердоган и Генералния им щаб си правят тези сметки и развиват ПВО с елементи на ПРО. Срещу кого? Кой може да застраши стратегическите им обекти с ракетен или ракетно-ядрен удар? Кой има наоколо крилати ракети, за борба с които се изграждат възможности? Гърция? Сирия? Иран? Израел? Ние да не би? Русия?

Русия? Русия си взе Крим и надвисна над цялото Черно море. След контрола върху Протоците, Крим е следващата силна позиция, решаваща за стратегическата ситуация в Черно море. РК Бастион, базирани на Крим, снабдени с най-съвременните противокорабни ракети "Яхонт", "Оникс", "Уран", "Калибр" и "Циркон" са могъщо средство за добиване на стратегическо превъзходство в акваторията на Черно море. Руската ракетна тактика, поне както е обявена, предвижда първоначален удар с високоточни и високоскоростни тежки противокорабни ракети - хиперзвуковите "Циркон"-и - с последащ масиран удар с "Оникс" или "Калибр". С по дузина ракети на вражески кораб. В момента в НАТО няма корабна ПВО или ПРО система, която да удържи на такъв удар. А такъв удар обикновено нанасят бреговите стационарни и мобилни ракетни комплекси. Щото джепане бол. Това не ти е стрелбата от кораб - ограничена вместимост и боезапас, повишена уязвимост. Предимството на кораба е, че може да те отведе близо до противника. Но когато си на Крим, си винаги близо до противник, влязъл в Негостоприемното море.

Освен позиции на противокорабни ракети, Крим си има и летища. Нататък ви е ясно.

Турция има нужда от ПВО и ПРО, за да прикрие базите на ВМС и ВВС по черноморското крайбрежие. Наскоро стана ясно, че Турция започва строителство на нова база за ВМФ - до Трабзон, на Сюрмене. Втора на Черно море след Ерегли. Турските капудан паши се кълнат, че това не е враждебен на Русия военен проект.

Може и така да е, обаче. Щото дертът им в Егейско море е доста по-голям. С Гърция те и посмъртно няма да се разберат за островите и акваторията. Което, пък, едва ли прави паликарята щастливи от руските (и американските доставки) за турските ПВО и ПРО. От друга страна, на Путин конфликт Гърция-Турция никак не му е нужен. Ще трябва да вземе страна. Което разбива цялата схема със Сирия и тръбата с газа. Честно казано, да нагадиш на Русия в момента е твърде удобно възпалявайки старата гръцко-турска вражда. Путин, обаче, смело и дори задкритично жонглира в региона. Със заминаването на американците от Сирия му се отваря оперативен, а защо не и стратегически, дори, "прозорец" и шанс. Да се закрепи и да си пази тръбата, наглеждайки и чуждите тръби и "тръби".

И тъй, скок-подскок достигаме и до въпроса какво получи или ще получи Тръмп за тази "услуга". Какво му даде Путин, или пък какво ще му даде и къде. Ако вървим по логиката на приоритетите, която, според Тръмп, поставя Китай като основна заплаха, то Путин е обещал нещо, което няма да се хареса в Пекин. Остава да видим кое е това нещо. На другаря Ким ли взе да пуши столът?  :m0941: :peeing-2085:

от които можем да разберем колко елементарно са ни манипулирали от 20-я конгрес насам

Дано това не ни попречи да разберем колко елементарно ни манипулират в момента.  ???

Писал съм ви и преди - всеки девиант си има своите перфектни основания. От корумпирания служител до серийния убиец. Просто така работи мозъкът. За да реши конфликта. Това, че някой ни излага перфектните основания, дори и на Юда, не променя фактите или поне "фактите".

Това не прави "задачата" на Оз по-малко амбициозна. Защото да подложиш на съмнение архетип не е като да подложиш на съмнение предразсъдък. Предразсъдъкът е като калпава зидария с добър материал (архетип или архетипи). Като и намериш дамара, можеш да я събориш и с един премерен удар. Срутен, предразсъдъкът се разпада на архетипи. Но те са друга опера. Не че са неунищожими или неразрушими. Но там ударът и усетът са от друго ниво. Тук не Адлер, а Юнг ще е от полза.

В един друг живот, при подходящо образование и познание, бих се занимал да изследвам въпроса за рекомбинациите на отломъците от архетипи и, да, добре - предразсъдъци. До леглото ми държа един евтин детски калейдоскоп-играчка. Много вдъхновяваща и много поучителна играчка, за деца и непораснали възрастни. От дете ги харесвам, имах друг такъв.

Поучителна е, защото, според професор Джон Холанд, природата е икономична. Тя "предпочита" да изчерпва възможностите чрез рекомбинация на ограничен брой елементи, преди да "произведе" нов елемент (градивен блок, тухла). Нещо като танграма. Разбитият на елементи квадрат оживява - и дори невръстното дете разпознава създадените от тях "мяу" или "бау".

Така и калейдоскопът. Малко почукване по корпуса му води до разместване на стъкълцата вътре и през многократното отражение - до нова форма, непозната. Не е нужно да го разпечатате, да отнемете или добавите стъкълце. Имате неизброими възможности и с тези твърде малко на брой парченца.

Така и споменатия предразсъдък, станал иконичен до архетипност - Юда, юдеите, предателството. Оз не е направил, вероятно, нищо повече от това да раздроби цялото на частите му и отново да го сглоби в друго цяло. Ако се е справил добре, толкова по-добре и за читателите му. Довел ги е на крачка по-близо до разбирането за сложността.

Интригуващо занятие - да прочетем Юда на Оз през Сянката, Персоната, Анима-Анимус, Личността на Юнг. Това са все части с една степен по-висока трудност на раздробяване. Структури. Структури, следващи функции. Обслужващи функции. Например, регулаторни. Та нали за архетипите се твърди, че са несъзнавани колективни (общностни) психични регулатори. 

Прочее, в известен смисъл, Тайната вечеря на Леонардо да Винчи, Целувката на Юда на Караваджо или пък в коя да е позната ви църква, Юда на Оз са иконични колективни психични регулатори - слово или образ. Същите като будистката мандала или пеенето на монасите. Да,  и това е същото детско "мяу" и "бау". Само дето още не е минало с танцова стъпка по corpus callosum.

https://www.youtube.com/watch?v=THG425jDn2s
Едва ли е толкова трудно, още повече че първото видео с хокея на Путин, което видях, беше по БНТ, всъщност. 8)

Хубава дискусия ще се заформи тук, чини ми се.

За начало, определям се на страната на мултикултурализма. Със скъпата на сърцето ми ваджра МПЛ, известна още и като "сапьорна лопатка", иконично изобразявам мултикулти фанатика. Почти като мишена в тир.

Прочетох и интервюто с Амос Оз, разбира се. Трябваше да си изясня долу-горе контекста. И не съм съгласен с някои неща. Например, с това как възприемам евреите, в качеството си на кръстен източноправославен християнин и с оглед гръцкия си произход. Не, няма да отрека, че на много места и моменти в историята антисемитски погроми са били инспирирани и дори провеждани с участието на гърци. Или че си имам "едно наум" и аз за тях. Но никога, нито в дома на родителите ми, нито в моя дом или този на мои приятели за евреите се е говорило като за дериват на Юда. Никога. Одумвани са били, да. Но не повече или пък по-злостно от приятели, колеги, съседи и познати българи, арменци, турци, гърци, цигани, руснаци, немци, англичани, поляци и други - чрез генерализирани оценки. Напротив, мисля, че всеки от споменатите е получавал поравно - и от позитивното, и от негативното. Което пък винаги съм считал присъщо на многообразието и сложността, които уважавам и ценя високо.

Колкото до фанатизма на мултикултурализма, да ме прощава Оз, но в това не виждам нищо повече от баналния за всеки "-изъм" проблем с мярата. Въпрос на мяра, не на същност.

И още нещо. Щото наблизо някой спомена социопатията. Мултикултурализмът става социопатия, включително и в екстремната форма на фанатизма, тогава, когато замести собствената съвест и способност за оценка. В моето разбиране и опит (който формира разбирането) мултикултурализмът е свързан с обществено приетата мяра и добрите нрави. Така е и в правото. Което намирам за разумно. Независимо, че обществено приетата мяра е винаги в контекст. Слава Богу, на повечето от местата (местните общности), в които съм живял и съм бил възпитаван добрите нрави са включвали мултикултурализма, а не са го изключвали или отхвърляли. Сега, на "50 и ...", ми е късно за промяна - той е част от мен. И изборът е прост - или продължавам да обитавам места, където той е обществено приета норма, или, попаднал по други, не такива, места, да вляза в конфликт, доколкото съм несъответен на приетата там мяра.  Със или без стигмата на фанатик или дори предател.

Не. РУСОПАТИЯТА е проява на комплекс за (национална) непълноценност.

Като почитател на Адлер, бих определил русофилията като малоценностна проява на комплекса за национална непълноценност, а русофобията като свръхценностната му проява.

Като убеден русофил ясно и категорично ви казвам - тая наша окаяна и измъчена страна няма да я оправим, докато позволяваме всеки обществен дебат, бил той значим, битов или дори дребнав, да се сведе до противоборството на русофили и русофоби. Защото все повече си мисля, че това е всъщност един обект, лошо диагностициран. Няма русофилия и няма русофобия. Има неизличима българска РУСОПАТИЯ.

САНЭМОРИ
 
   Санэмори Сайтоо, житель земли Мусаси, хоть и видел, что все свои уже покинули поле битвы, один повернул коня и продолжал биться, отражая натиск врага. В тот день он с умыслом облачился в красный парчовый кафтан, поверх него надел панцирь, вверху светлый, книзу -- темно-зеленый, крепко затянул шнуры двурого­го шлема, опоясался мечом с позолоченной рукоятью, вложил в колчан стрелы с черно-белым оперением, взял лук, обвитый паль­мовым волокном и сверху покрытый лаком. Конь под ним был серый в яблоках, седло украшено позолотой.
   Мицумори Тэдзука, один из вассалов Кисо, заметил Санэмори. "Вот достойный противник! -- подумал он. -- Доблестный витязь! Все его войско бежало, а он остался и продолжает сражаться -- прекрасный, славный поступок!"
   -- Кто таков? Назовись! -- обратился он к Санэмори.
   -- А ты, желающий знать мое имя, сам-то кто таков?
   -- Я -- Мицумори Тэдзука, житель края Синано! -- назвался Тэдзука.
   -- Значит, мы достойны сразиться друг с другом! Не думай, будто я тебя презираю, но есть причины, по которым я не могу назвать тебе свое имя! Подходи же, сразимся, Тэдзука! -- И, сказав так, Санэмори уже поравнял было коня с конем Тэдзуки, но в этот миг, изо всех сил нахлестывая коня, подоспел один из ратников Тэдзуки. Стремясь защитить своего господина, он вклинился меж-ДУ всадниками и схватился с Санэмори Сайтоо.
   -- О, вот как?! Ты желаешь сразиться с первым богатырем Япо­нии?! -- воскликнул Санэмори, сгреб ратника в охапку, стащил с коня, прижал к передней луке седла, одним взмахом отсек голову и швырнул ее прочь. Увидев гибель вассала, Тэдзука заехал слева и, приподняв защитную пластину панциря Санэмори, дважды поразил его мечом, когда же тот пошатнулся, схватился с ним, и оба рухнули наземь. Санэмори был храбр душой, но утомился в Долгом сражении и к тому же был стар годами; Тэдзуке удалось подмять его под себя. Тут подоспел еще один из вассалов Тэдзуки, и Тэдзука передал ему отрезанную голову Санэмори. Представ перед господином своим, Ёсинакой из Кисо, он сказал:
   -- Мне, Мицумори, довелось победить в поединке странного, непонятного человека! С виду как будто бы рядовой самурай, но кафтан на нем из красной парчи... Опять же -- походит на знат­ного военачальника, но дружины, которая следовала бы за ним, нет... "Назовись!" -- требовал я, но он так и не назвал мне своего имени!
   -- Да ведь это же Санэмори! -- воскликнул Кисо. -- Я не раз видел его в детстве, бывая в Кадзусе. Уже в те годы голова у него была наполовину седая. А сейчас он, несомненно, должен был стать и вовсе седым! Странно, что у убитого и волосы, и борода черные... Канэмицу дружил с Санэмори, он знает его в лицо. Эй, позвать сюда Канэмицу!
   Как только Канэмицу бросил взгляд на отрезанную голову, он
   ВОСКЛИКНуЛ:
   -- Несчастный! Ведь это же Санэмори Сайтоо!
   -- Но если это и вправду он, ему, верно, сейчас за семьдесят и он должен быть совсем седовласым... Отчего же борода и волосы у этой головы черные?
   -- Я хотел объяснить вам это, -- проливая слезы, отвечал Ка­нэмицу, -- но мне стало так жаль его, что невольно заплакал... Каждый самурай, посвятивший себя бранному делу, должен зара­нее подумать, какие слова оставить на память о себе людям на случай, если смерть внезапно его настигнет... Санэмори часто со мной встречался и всегда говорил в беседах: "Если мне придется воевать на старости лет, я выкрашу волосы и бороду в черный цвет, чтобы выглядеть моложавым. Неразумно соперничать с мо­лодыми и стараться превзойти их в проворстве и силе; но обид­но, если станут презирать тебя за старость и пренебрегать тобою в сражении..."
   "Вот оно что!" -- подумал Ёсинака, услышав эти слова, и при­казал вымыть отрубленную голову в воде; и все увидели, что она стала совсем седой.
   А красный парчовый кафтан Санэмори надел вот по какой причине: придя к князю Мунэмори для последнего прощания, он сказал:
   -- В минувшем году, когда мы пошли походом в восточные земли, мы бежали с Камышовой равнины в краю Суруга, испугав­шись шума крыльев водяной птицы, так и не выпустив ни единой стрелы по вражьему стану... Пусть не я один тогда обратился в бегство, все равно -- это мой позор на старости лет, единствен­ный в жизни поступок, которого я стыжусь. Вот почему на сей раз, выступая в поход на север, я решил лечь костьми на поле сра­жения. В последние годы я, повинуясь приказу, долго жил в краю Мусаси, в Нагаи. Однако родом я из земли Этидзэн, а ведь есть поговорка: "Вернись на родину в парчовом наряде!" Позвольте же мне надеть кафтан из парчи!
   -- Хорошо сказано! -- ответил князь Мунэмори и разрешил ему носить парчовый кафтан.
   В древности Чжу Майчэнь блистал парчовым нарядом15 на горе Гуйцзишань, а в наши дни Санэмори Сайтоо прославился тем же в селениях севера! Но как горестно, что славой покрыто только его имя, звук пустой и бесплотный, сам же он обратился во прах в далеких северных землях!

Юкинага, "Повесть о Доме Тайра"

Откак Бог и Сатана водиха културна дискусия за вярата за сметка на горкия Йов, диспутите по верски въпроси не са каквото бяха. Съвсем скоро някой решава да оскубе или дори опърли брадата на ближния. За почитаемите ни дами - косата, навярно, е фетишът на войнстващото богословие.

Но се присъединявам, адмирирайки, към меката сила на модератора и призива му.  :way_to_go-1308:

Прочее, спорете, но не се скубете. 

Болното дете и болното общество си дадоха среща в Храма.

Гледах клипа. И това, което ми остана като впечатление е, че ... детето не вика и не крещи. И ако се запита човек, докато "здравите" възрастни се занимаваха твърде заети със себе си, обладани от гнева на бесовете си, кой утеши детето, та то притихна и се не чу, може да се приближи до идеята за Бога. Съвсееем, съвсееем мъничко да се приближи. Когато спящо дете се усмихне в съня си, старите жени по нашия край казват, че Богородица го разсмива. Писал съм ви неведнъж преди, че гърците се страхуват да не оскърбят Богородица много повече от това да разгневят Бог. Само мисълта, че са се провинили пред Божията майка ги хвърля в дълбок атавистичен ужас. Питал съм се много пъти защо е така и съм си го обяснявал с древния архетип на Богинята Майка. Другият отговор е, че когато си се провинил пред Бог, можеш да се помолиш Богородица да се застъпи за теб. Но когато оскърбиш Застъпницата, не ти остава ни застъпник, ни надежда.
И като в глупостта и несъвършенството си се запитаме ама как ги трае тези Богородица и как не стоварила ужаса връз тях, то отговорът е прост. Заета е. Има да утешава болно детенце.

Решението на дядо Сионий е правилно. Не заради наказанието този пастир няма да служи. Не. Няма да служи той, защото е загубил вярата си, а с нея и правото да води пасомите. Вяра, надежда, любов. А от тези трите - любовта. И нея, види се, е загубил, щом и пред невинно страдащо дете тя не се проявява. Що да служи? И кому?

Но като строг пастир дядо Сионий следваше да порицае и другите там. А не го направи. И греши в това. Защото забравили бяха твърде бързо, видя се, къде, при кого и защо са отишли.

Трябва нов , харизматичен лидер на БСП , когото да заобичат и хора като Фирмин ! :D

Със сигурност не харизмата е, която пречи на Firmin да заобича другарката му Нинова.  :D
Нинова е хубава жена, с харизма. Но от лидер на БСП очаквам друго. Различията ни са идеологически и политически. Включително, и в политическата биография. Което не гради доверие. А не следваш този, на когото нямаш доверие. Това и решава въпроса с лидерството. Нинова не ми е лидер.

Щото ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 10 ГОДИНИ нас най-вече там ни стяга ЧЕПИКА - без кьорава реформа, независимо от що-годе приличния икономически растеж. Защото пък без реформи ползите от този растеж отиват отново в големата черна дупка, зинала мноооого, много отдавна!!! 

Факт. Но какво стои за да този факт. Първо, за да реформираш една система, в случая - публична система, трябва да имаш знание за нея. В това нашето положение е по-зле от окаяно. Знанието ни за публичните системи е примитивно, непълно и в доста случаи - неверно. Това е резултат от архаичните инструменти и подходи за анализ. Тези, които владеят съвременните инструменти, се броят на пръсти и са изолирани от взимането на решенията. Второ, към отсъствието на знание можем да добавим и зловредната цел - тя е да се облагодетелства един много тесен кръг от избрани чрез автократично разпределяне на публични ресурси. Трето, управлението на публичните дела, в редките случаи, когато не е свързано с директно присвояване на средства, е сведено до целенасочена търговия с влияние (което, по дефиниция, отново е корупция).

И така, невежество, съчетано с брутално, неприкрито и целенасочено ограбване на обществените блага, генериращи в съвкупността си неравенство и бедност - каква по-добра формула за постигане на повсеместна мизерия и разруха.

Не вярвам, че го казвам (пиша) точно аз, но нещата отиват към точка, след която демокрацията вече няма да е в състояние да се справи с обществената провала. От тази точка нататък ефективни стават единствено методите и способите на управление на подкрепената с милитокрация меритокрация. По същество - безжалостната диктатура на закона, позната ни от практиките на цинските легисти.

По Доган:

Програмен кабинет - БСП = Коалиционно правителство

Така ами. По неговата дефиниция - всички парламентарно представени. Но ... Да речем, Нинова, след Конгрес, рече абе, я си глей работата. Ние сме поели курс към предсрочни. ГЕРБ, ако му пристане, без Нинова - коалиционно правителство. ПатрЕотиту - в кьошето, подсмърча. Марешки - аплодира, звезден миг. Да, да, ама ... не. Надали. ГЕРБ хич не са тоз зор, въпреки сложните приказки за имплозия. Ще спечелят европейските. Ще спечелят местните. Пък ще видим по подир. Програма минимум.

Този път, прочее, Доган дрънна на кухо. По една проста причина. Вътрешни непреодолими противоречия във "философската" му теза. Първо, растеж от 6%, когато се задава финансова буря, са утопия. Второ, програмно правителство при два избора и посред мандат - айде, нема нужда. Трето, парламентът имал потенциал да поведе в растеж - ама надали, като му знам рейтингът (ега го у лидерството му) институционален къде е. Та тъй. Тоз път Доган бля-бля-бля сложни приказки, ама ялови.

И пак, без никаква връзка с темата:

http://epicenter.bg/article/-Ekzakta--Ako-izborite-sa-dnes--v-parlamenta-vlizat-samo-GERB--BSP-i-DPS/171234/2/0

 

Πpимep зa лaĸoничнocттa нa cпapтaнцитe e cлyчaят, в ĸoйтo цap Филип ІІ Maĸeдoнcĸи зacтaнaл пpeд cтeнитe нa Cпapтa и ĸaзaл: “Πoĸopил cъм цялa Гъpция, имaм нaй-гoлямaтa apмия в cвeтa. Πpeдaйтe ce, зaщoтo, aĸo пpeвзeмa Cпapтa cъc cилa, aĸo cтpoшa вpaтитe ú, aĸo пpoбия c тapaни cтeнитe ú, бeзмилocтнo щe yнищoжa цялoтo нaceлeниe”. Ha ĸoeтo cпapтaнцитe/лaĸoнийцитe oтгoвopили c eднa дyмa: “Aĸo”.

Ако остана власт, край на далаверата ви. Гладни ще мрете, без поръчки. Само на обръчи ще ми станете ...

Ако.

 8)