Един въпрос към всички майстори на кулинарията, подвизаващи се наоколо:
Аз готвя много редовно и бих казал успешно, но само по стари рецепти, на принципа "3ки ама добринки"
и без Изг*зици". Около мен е сложна ситуацията - има 3ма Ковидясали. Та ще треябва аз да "спретна"нещо за Нова Година. Та сега задача трудна: дайте идея какво да сколасам за Нова Година? Не рецепта, а идея!
Начални данни: Според информацията - на болните не им се яде "сухо (скара и пр.), искат нещо така по-сочно. За Тенксгивинг правих пуйка, за Бъдни вечер боб, за Коледа вратни пържоли с гъби и сметана. Мислех си за джолани с кисело зеле, но тук при нас джоланите са рядко явление в магазините ... Та ако има някой идея за нещо така "бабафинго" в тенджера, но без излишни "гевезлъци", ще бъда благодарен.
Пиле по ловджийски, бързо, кратко и с много сос. Предполагам, пилешките джоланчета поне се намират. Както са си с кожата ги опържваш бързо от всички страни до коричка (желателно да е светло кехлибарена, непочернена). Докато се пържат, нарязваш моркови, чушки, гъби, лук и чесън, всичко в любими пропорции. Ако искаш по-киселичко (обикновено киселичкото е на почит при ОРЗ при нас, но всекиму неговата си блага манджа), приготвяш повече домати. Може и онези консервирани на кубчета, идват даже с подправките. Вадиш кокошето настрани, в същата мазнина пържиш лука с чесъна първо, като замирише добре, мяташ гъбите, после морковите, след минута-две чушките, бъркаш още няколко минути и връщаш кокошето при сместта. Ръг консервата домати (цялата, спокойно!) и ако ти се мотае някое останало винце - ръг чашка от него. В зависимост от това колко са ти мокри доматите, слагаш още чаша бульон/вода, солиш, слагаш каквито ти са на сърце подправки, затваряш и оставяш да къкри докато бутчетата не преминат в процес на полуразпад.
Италианците - колеги на 67-и - твърдят, че има два регулатора. Любителите на сладкото слагат повече моркови, любителите на киселичкото наблягат на доматите.
Сервира се с хляб, ориз, картофи, булгур, абе каквото имаш от тях.
При моите човечета боледуването върви със супа копчета. Да, да, не съм объркала названието. Топчетата колкото копчета, кускус (от едновремешния български, не арабския грис-размер) и ако успея да пробутам някоя зеленина, ама обикновено не успявам повече от копъра. Докато ги натъркаляш всичките копчета, той вирусът сам е умрял. Обаче има и лайфхак - вземаш breakfast sausage, от онези тънките, правиш стандартна лукова запръжка, гепиш кухненската ножица, и с малко ловкост успяваш да правиш копчета без външната обвивка. Клъц, клъц, клъц направо в кипящия бульон, кускусът почти веднага, защото става адски бързо.
В съседната тенджера се варят картон и нещо яйца до почти посиняване, значи шест и половина минути някъде. Белиш, режеш на половина като лодчици, бъркаш жълтъците с майонеза и каквото бог дал (обикновено бог праща някоя консерва риба, добре отцедена) и обратно на мястото на жълтъка. Могат да се подготвят отрано, което е най-хубавата им част.