len, Дейвид Блекбърн, мир на праха му, ли организираше посещението? Едната му преводачка се казваше Елена, доколкото си спомням. Блекбърн беше представител на Ноу хау фонда и направи много хубави неща за България, главно в образователно отношение!
« Последна редакция: Днес в 09:28:53 от Пенчо бре »

Мисля, че не. Освен мен преводач беше едно българче, което вече беше успяло да емигрира в кралството. Обучението беше точно за бюрата по труда и след това започнаха да функционират по английски образец. P.S. А аз не съм Елена. :)

Сега чета американска преса, освен че разни експерти казват, че цялата история е подозрителна, както и да се тълкува тази дума, но другото нещо, което прочетох е, че има опасност демократите да задвижат нещата към затягане на контрола върху притежанието на оръжие. Те отдавна се канят на 2-рата поправка, ама американският народ не ми се вярва да позволи това...

Какво е манитола не зная.

Хм, че манитол е едно вещество, което се вкарва със системи в кръвта. Когато баща ми получи третия инсулт, точно манитол му вливаха.

Хм, интересно за Африка, ако статията не е фейк, ама проблеми там, свързани с войната, рекуширащи и в Европа, няма как да няма.
 "След месец Африка ще се взриви… Чуйте ме, кризата в Африка ще доведе до унищожаване на Европа.
Русия хранеше целия континент!"http://www.budnaera.com/202201f/2211270.html?fbclid=IwAR0vWbORlg-pkal9GVq0RdbAUXddCQKq_ezw2YAMerSN2ij148YmddgMH1U

Интересно мнение от Вконтакте: "Я тоже только ЗА "железный занавес". Если честно, я давно об этом мечтала. Да, всё сложилось не простым и лёгким способом, и у меня родня на Украине. Но по другому было скорее всего не возможно. Пока мы научились "убирать гангрену только хирургическим методом". Есть план, который выше нашего понимания, так сказать план ВС. Мне не страшно, я поколение 90-х." Над 100 лайка.

Честита да е Новата година на всички! Честит рожден ден на Джимо!

А някои преди почти 70 години са го казали: https://chetilishte.com/%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8/?fbclid=IwAR3Dc_KL0gbKYRHYXYv2U8BueIXVvN2fO20lnJqV9demcO7cXN-xV2hzw00

А Фичо е писал в "Гласове", че американците искали социализъм! :D

Четохте ли Чичо Фичо за ситуацията в Ню Йорк? Според него медиите яко лъжат. Впрочем и моите познати в Ню Йорк въобще не рисуват апокалиптични картини.

Пенсионирано дяде от ГРУ, но мозъкът му сече!
https://www.youtube.com/watch?v=SZJC9JM2u70&feature=share&fbclid=IwAR31UB5YG7ELmMhQHIN-JyBtk0kpXLVYiwJT5R0DayC1in2JrQadgPEu3e0

Butch 'Можеше да си спестиш последното и нямаше да пишеш неверни неща. Или поне попитайте чичко "Google"!"

Не е нужно да питам чичко Гугъл, защото съм била в такова училище в Щатите /в смисъл - на посещение, не че съм учила/ Училището се намира в Ню Йорк, нарича се Dalton School и е independent, не е public, нито charter. Провери в чичко Гугъл. :)

Точно днес четох публикация във ФБ колко лековерен народ е изгорял от подобни обяви. Точно за Ахтопол беше. Някаква жена предлагала стаи в хотел, баламурниците се вързали и предплатили по банков път. Като отишли на място - няма ни хотел, ни дявол.

Публикацията на Росица Митева я има на много места във ФБ, аз също я прочетох там. Жената алармира. И не само тя. Защото медиите престъпно мълчат. Тоест, хитро мълчат, защото видяха, че пишейки за Истанбулската конФекция, без да искат отвориха очите на народа. Сега се спотайват. А тази стратегия май е по-страшна и от конфекцията. И впрочем преди да са я приели си действа. Скорошен пример - Симона от едно смолянско село, чието бебе беше иззето направо от родилното и дадено на приемно семейство, защото, видите ли, тя нямала умения за майка и добри условия у дома. Че коя първескиня има умения за майка?! По сигнал от неонатологията и СС-овците се задействаха. Добре че се намеси Павел Низамов-Перата, какъвто ще да го наричат и издокарват, този човек постигна връщането на детето. Адвокат Петър Николов безплатно защити родилката в съда, много хора откликнаха със средства и вещи за семейството. Още по-скорошен, отново за него прочетох в социалните мрежи, в официалните - ни дума, ни вопъл, ни стон. Отнети са две близначета и бебе-кърмаче от семейство в село Ленково, някъде в северна България. Ситуацията е много сериозна. И защо ли никой не иззема деца от циганите, а се нахвърлят като чакали върху бедни български семейства?! Риторичен въпрос.

Преди повече от 35 години Ulysses цяла година беше вкъщи /един колега ми го даде/. Ами стигнах до някъде...Прегледах онази част, типична за "потока на съзнанието", и дотам, върнах си книгата на колегата. Иначе "Дъблинчани" и "Портрет на художника като млад" са си съвсем четивни.

На мен лично по новата система ми е по-изгодно, правих изчисления с калкулатора на НОИ. Но на други, очевидно не. Може би трябваше да оставят и двата начина да действат, за тези хора, които имат по-голям стаж преди 1997. Прочетох одеве, че в Италия намалявали възрастта за пенсия, тоест въвеждали правилото 100  - тоест сборът на трудов стаж и възраст да дава 100. И се сетих, че в един момент и при нас имаше подобно правило, за жените мисля беше 94 точки. Аз съм ги подминала тия точки и още трябва да работя, та ако важеше това правило, да съм вече пенсионер. Както се казва - не е толкова важно колко пенсия вземаш, а колко време ще я вземаш. Най-лошото е, обаче, че все повече хора недочакват...

Що се отнася до "Те ти, булка, Спасовден", френският вариант е по-готин: Voila, madame, le jour de Spas" /не съм сигурна дали го написах правилно, от френския освен мерси, оревоар и още десетина думи, други не знам/.

Благодаря, Nor1, ще се поровя.

В един коментар към същата публикация някой беше написал, че подобно отнемане на новородено не може да се случи при циганите, защото с брадви и ножове ще се нахвърлят и на социални, и на доктори и вся остальная... В това отношение, солидарността на общността, не можем ги стигнем циганите...

Като казваш аналоговите работеха по-добре от цифровите, Максимус, се сещам за телефоните. Стационарните. Все още имам такъв, все още не съм го махнала. Та в началото, отпреди доста десетилетия, стационарните телефони сигурно са били аналогови, не знам. После, 90те години ги направиха цифрови, ако не се лъжа. И сега, съвсем скоро, преди няколко месеца, телефонът ми ни приема, ни предава. И защото рядко го ползвам, не бях и забелязала. Звъня на вивакомци, обяснявам, те казват, че ще ми пратят техник. Пращат техник на другия ден, той идва с нов телефонен апарат. Оказва се, че виваком вече минавали на друг принцип - на принципа на сим карта в стационарния. Та новият телефон има антенка, има зарядно и сим карта, но иначе стария номер си е запазен. И се питам аз , какво му е стационарното на тоя телефон - той си е джиесем, само че във вид на стационарен. Ами в един момент и модерният нов апарат сдаде, че дойдоха и ми го смениха. Новият е друг модел и пак прави номера, току се губи сигнала. Въобще пълна простотия. Едновремешните стационарни, на английски им казват "landlines", защото кабелите минават под земята. Та едно време може тока да спре, ама телефоните работят. Пък сега, като спре тока, ми нищо не работи след като паднат батериите. Та ще чакам да дойде края на договора и ще го махам. И си мисля, дали е конспирация, не знам, но да махнат и последните комуникации, които са сравнително независими от природни бедствия...не знам. Толкова цялата ни цивилизация е зависима от електричеството, че ако някакъв катаклизъм стане, направо отиваме в каменната ера. Впрочем Сократ-май има прекрасен роман точно на тази тема, "Десетият праведник".

И мойта къща е затрупана с книги, но не мога да си представя как ще ги изхвърля! И в апартамента на родителите ми има книги. Като си идем от тоя свят, надявам се децата да не ги изхвърлят, а тези, които няма да ги интересуват да дадат някъде. Мъж ми изпращаше книги за Македония, чрез един приятел. Есента имах случай, който ме разстрои. Излезли сме на разходка с мъж ми и племенника в гората над селото на майка ми, където имаме виличка. Вървим си по една пътека и гледаме край пътя изхвърлени книги, грамофонни плочи, даже едно изтърбушено кресло. Книгите бяха стойностни - Павел Вежинов, Фани Попова-Мутафова, Шарлът Бронте, класика, криминалета също, детски книжки. Мокри, защото дъжд беше валял. Ами обърна ми се душата. Събрахме ги, не бяха много повредени от дъжда. Наредихме ги на терасата на вилата да съхнат. В една от книгите намерихме разни бележки, даже акт за раждане, човекът е бил някъде 37 набор. Един живот - изхвърлен ей-така навън...Какви са тия деца на този човек, не знам...Не вярвам цигани да са обрали книги...

67, така е, душица беше и с готино чувство за хумор. Помня, след зимната ваканция ни питаше - айде сега, кажете, запасихте ли се с витамин С - прасенЦе, зеленЦе, винЦе...:)

Несъмнено мотивацията е важна, Фирмин, за научаването на един чужд език. Но важна е и системата, която те мотивира, често щеш-не-щеш. В  Пловдивската гимназия от самото начало и по мое време ни караха и в пансиона да говорим на английски. И ни дебнеха, ако нарушаваме. Е не че докрай сме го спазвали, ама имаше резон. Другата мотивация, пак дължаща се на системата в езиковите гимназии по наше време, беше предметите на английски език. За да изкараш по история, ами трябва да ти е английския добър. Иванова по история имаше ужасно произношение, ама иначе беше fluent. Що зубрене падаше. Златанов по география, той пък имаше блестящо произношение. По биология пък ни беше англичанин, Тони Фокс, и до ден днешен знам разни кости и части на тялото на английски от неговите часове. Сега на запад е модерен тъй-нареченият Content Learning - тоест обучение на език чрез съдържание от други предмети. Ами здрасти, това го имаше в нашите езикови гимназии, когато на запад не бяха го сънували. А сега преподаването на предмет на език е съвсем проформа. Някой термин и така, поради липса на преподаватели по предмета, които да владеят и чужд език.

Верно, че имаше оранжада! Много преди швепса. И колата беше много рано на нашия пазар, през 60-те. А бозата, еех. Сега продават една, не знам на коя фирма, в Лидъл съм купувала, пише, че е със захар, а не с подсладители. Та купих и верно - като поседи, става резлива.

Хех, хайде сега, Фирмин! Да не казвам колко десетилетия откак завършихме! Просто тоталната разсипия на днешното средно образование си казва думата и сегашните езикови гимназии не са изключение

Ой, че хубава раздумка! Anonymous BG - благодаря за линка за английската гимназия в Пловдив! По мое време също имаше една Мери, ама не тази. Ех, какви времена. Езиковото обучение в езиковите гимназии на времето беше number one! Затова сега правят опит да ги закрият и май опитът ще е успешен, защото намаляват часовете по език под санитарния минимум. Що се отнася до руския - ами от 3 клас до университета първи курс - все нещо съм научила. Верно, не мога да говоря, не за друго, ами абсолютно без да се усетя обръщам на английски. Руските книжарници - ами те си бяха институция за хората, които обичат да четат. Най-нови преводни издания, издания с невероятна полиграфия. Имам два тома на Световна митология - абсолютно качество. Имам прекрасно томче на сонетите на Шекспир, като са дадени и най-добрите руски преводи, включващи велики руски поети. Книги на английски на онези години - единствено от руските книжарници! Учебници - в ученическите години - сборници по математика и по физика. Като студентка английска филология - също голяма част от нещата ги четяхме на руски, защото ги нямаше в оригинал. Най-големият майтап при мен беше на изпита по американска литература. Единият ми въпрос е за периода на 50-те години. На лекции почти не съм ходила, защото същата година бях в перманентна сесия по майчинство. Та основен източник - руски и български учебници по западно-европейска литература. И в този период има един автор Филип Боноски, романът му "Горящата долина" е превеждан, ама не съм го чела, защото в нашата филология тогава на такива изпити отиваш със списък книги от автори от съответния период и освен другите въпроси, задължително те питат за някой от авторите, посочени в списъка. Естествено, не съм посочила Боноски. Та за него знам само наименованието на романа му и две-три приказки за какво иде реч. Сега има чичко Гугъл, ама тогава нямаше. И започвам аз да говоря, ами като не знам как е името на романа му на английски - дали Burning valley или Valley on Fire?! Не помня вече, кое е било правилното, ама аз дадох грешното :( 
Фантастиката! И аз бях абонирана за Искатель. И сума други. Една трета от немалката ни домашна библиотека е на руски.
В днешно време, щото се занимавам професионално с преводаческа дейност - ами Мултитран е един от най-добрите речници, които повечето колеги ползваме.
Да се върна на сегашното езиково обучение. Маса народ се заблуждава, че знае английски добре, както маса народ по соца се заблуждаваше, че знае руски добре. Тогава имаше руски книги, руска телевизия, сега пък всичко - компютри, игри и песни е на английски. Та децата са облъчвани от английския език, но това не означава, че го знаят. Сегашните езикови гимназии не са това, което бяха някогашните. И не говоря с носталгия. И двете ми деца завършиха езикова гимназия, едната преди 20, другата преди по-малко от 15 - имат добра основа, дотогава все още имаше ниво. Откак направиха приемните изпити същата порнография като матурите, езиковите гимназии не са това, което са. Та даже и елитните, като моята пловдивска, или софийската - не са това, което бяха преди 10-15 години. Жалко...

Като цяло не мога да се отнеса към случая еднозначно и да осъдя свещеника. Нито да го опрадвая. (Ще проявя пак същия неконформизъм, за който си приказвахме вчера с баншито  :D ). Първо, защото не ни е показана цялата история - не знаем какво е правило детето, каква е била началната реакция на свещеника, каква е била ответната реакция на родителите. Няма начин това във видеото да е самото начало, нали ?

Второ - и по-общо - виждам, че недъгавите деца все по-често се поставят в привилегировано положение спрямо здравите, а това, според мен, не е правилно, освен  когато става въпрос за техни специфични нужди. В случая - едва ли някой би осъдил свещеника, ако детето беше здраво. Обществото трябва да помага на болните, не да им се подчинява и да се нагажда към тях.

Съгласна съм с казаното от Minderbinder и се сещам за "приобщаването" на деца със СОП /специални образователни потребности/, както политкоректно са наречени. Да пази Господ да имаш дете, с което не всичко е наред, но пък псевдоинтегрирането на тези деца в училището е точно илюстрация на казаното в цитата от Minderbinder - подчиняване и нагаждане. Дъщеря ми ми разказваше за случай в училище, където цял месец и половина родителите не пускат децата си /начален курс/ на училище, заради едно дете, което е СОП и което е агресивно /уболо друго дете в окото, доколкото разбрах/. Цял месец и половина! 25-6 деца не ходят на училище заради едно /всъщност заради родителите или по-точно родителКата на едно/. В крайна сметка преместват детето в друго училище, където не се знае дали няма да се случи подобно нещо. Ама сбъркана е системата! Едно е да помагаш, да разбираш, друго е обратната дискриминация, американците й дадоха политкоректното и нищонезначещо име affirmative action...

Каня всички почитатели на Димитри Иванов да му пишат на неговия мейл

 

jimoivanov@abv.bg
,

 

от адрес на който могат да получат отговор. Повечето участници във форума тук са се регистрирали със стари имейл адреси, които рядко поглеждат.
 

Можете също така да посетите сайта dimitriivanov.com, който в момента се прави, има още празни раздели и да дадете препоръки по него.

Ще бъде полезно, ако някои има книги с негови предговори, които ги няма в сайта, да ги сканираме и качим в електронен вид. В началото на раздела за предговори има пълен списък на неговите предговори и послелови.

Също така предстои да се качат в електронен вид преводите му, на онези автори, за които вече няма авторски права.

- това е от журналиста Иван Бакалов, от другия форум.

Дай Боже да е лек, че инсултът е страшно нещо...

Аз Кул рийдъра го имам на Андроид, на таблета. А на компютъра всичко ми се отваря с Ocular.

Епохата на соц-а беше доста дълга - 45 години, та от всичко е имало - и това, което Чоки помни, и това, което Асол помни. Аз съм по-малка от Чоки, но по-голяма от Асол. Помня селото на майка ми, което в момента /значи и тогава/ е на 6 км от града, даже в един момент го направиха квартал, после пак си стана село, не знам защо, та до 60 и някоя на село нямаше електричество! Баба и дядо си светеха с газените лампи, готвеше се на огнището, в двора имаше пещ, където се печеше хляб. Твърде вероятно е да е било преди ТКЗС-то. В някои райони по-късно направиха ТКЗС-та, или пък вече са били направили. Не знам. В тия ранни времена, помня, че месо се ядеше много рядко, веднъж седмично, може и по-рядко. Живеехме в 1 /словом "една"/ стая докато аз навърших 12 години, сестра ми по-голяма от мен с три!/. Може би средата на 70-те да е било нещо като златното време на соц-а докъм 84-а. 85-86-а вече се усещаше кризата, в магазините да се завъртиш с кол няма какво да събориш. Такива са моите спомени.