Диабет

[фелдкурат Ото Катц]

http://old.segabg.com/replies.php?id=268775

[Engels]

Всъщност, тогава на времето в стария форум, пропуснах да обясня защо толкова се интересувам от тази "болест". Просто и аз съм наследствено обременен, баща ми почина на 56 години от инфаркт. На чичо ми му се размина ранната смърт, понеже по стриктно спазваше лекарските предписания и най вече намали излишните килограми. Дядо ми, техния баща също почина от диабетични усложнения.
Спорът в стария форум беше, може ли да се лекува инсулинонезависимия диабет?
И понеже за мен диабетът не е точно болест, а генетично предразположение за развитие на тази болест, от нас зависи дали ще се развие като болест или ще си остане генетично предразположение.
Ако приемем самото генетично предразположение за болест, то тогава диабетът е болест и при това нелечима. По тази логика генетичното предразположение към затлъстяване също е болест и при това нелечима.
Но в Бухенвалд е нямало нито диабетици, а още по малко затлъстели.
Никога не съм използвал лекарства срещу диабета, ползвам само бухенвалдския метод. Тоест голямо физическо натоварване, съчетано с дозиран полуглад (300 - 600 ккал дневно). На тези които имат проблем с инсулинонезависимия диабет, но нямат воля да станат "бухенвалдски манекени" и предпочитат хапчетата, искам да обърна внимание на следното.
При избор на лекарства да избягват тези които предизвикват отделяне на повече инсулин, а да се ориентират към тези лекарства, които увеличават чувствителността на клетките към инсулина.
Важно е и кога си започнал битката с диабета.
Както при затлъстяването, едно е от 100кг. да отслабнеш до 80кг. и съвсем друго е от 200кг. да слезеш на 80кг.

[buratinob]

Не съм медик,но си мисля, в Бухенвалд не са останали живи диабетици, те първи са умрели.
Големите натоварвания съчетани с лечебен глад не ми се виждат добро решение.

[SgtTroy]

начи при големи натоварвания и лечебен глад, когато калорийният прием е по-малък от калорийния разход, айде, до един момент разграждаш мазнини, мускули и т.н., ма после кво - не може вечно да си си отрицателен калориен баланс ебаси...

[Чок觧]

Баба ми почина от диабет на 72години , но си похапваше сладко с думите :" Малко отрова - не отравя !
Баща ми почина на 86г от диабет но и от лекарска небрежност след операция - гангрена на палеца на крака .
Брат ми на 32г се разболя от диабет , но не е взимал инсулин . Започна с много спорт - колоездене и плуване и диетата на Аткинс , ако не се лъжа . Дъщеря му ми каза , че се е излекувал и няма диабет - сега е на 56 години .
 Аз също имам повишена захар малко над 100 единици , но лекарите не са ме предупреждавали за диабет , а и аз до скоро много спортувах и се движех - с програмата "Крачкомер" в телефона съм правил по 21-25 хиляди крачки на ден . Сега правя малко над 10 хиляди .

[Чок觧]

Не съм медик,но си мисля, в Бухенвалд не са останали живи диабетици, те първи са умрели.
Големите натоварвания съчетани с лечебен глад не ми се виждат добро решение.

Абе като чувам колко оцелели евреи има на по 92-96 години от концентрационните лагери , а диабета е типично еврейска болест , може и да има някакъв лечебен ефект ! :smile-1081:

[Engels]

ма после кво - не може вечно да си си отрицателен калориен баланс ебаси...

Това се прави само докато отслабнеш достатъчно и клетките на тялото ти отново станат чувствителни към инсулина.
Да не забравяме, инсулинонезависимият диабет е състояние при което клетките на тялото започват да не реагират на инсулина.
Гладуването и физическите натоварвания връщат тази чувствителност на клетките към инсулина, а с нея се нормализира и равнището на кръвната захар.
Е, ако след време се отпуснеш, диабетът пак ще се обади.
И тогава пак се налага за известно време бухенвалски режим.

[SgtTroy]

така става, разбирам.

[buratinob]

Чок觧

Ще те екстрадират у нас. :D

[Engels]

Не съм медик,но си мисля, в Бухенвалд не са останали живи диабетици, те първи са умрели.

Проверявано е при 20 годишен експеримент с маймуни.
При групата с намалено количество храна е нямало нито един случай на диабет, за разлика от другата която се е хранила според лекарските препоръки.
Аз прилагам към себе си малко по драстичен метод, но не чак като Галина Шаталова (1916 – 2011). Тя нейните хора ги е влачила полугладни през пустинята и по планинските чукари.
"Уже слышу возмущенные возгласы незримых оппонентов: "К чему вы призываете? К сокращению производства продуктов питания? Мы и сегодня на грани голода, а вы позволяете себе такое! И это врач!

Я действительно врач, и вот уже почти 50 лет своей жизни посвятила тому, чтобы передавать людям знания о них самих,  о высшем творении природы - их чудесном саморегулирующемся, самовосстанавливающемся организме. Причем знания эти не заемные, а проверенные и испытанные на себе, на сотнях если не на тысячах моих последователей, которые в результате занятий в моих школах (а они открыты во многих городах страны) обретают подлинное здоровье, уверенность в себе".
 
Галина Шаталова - 13.10.1916 г.
1931 г. Работа на табачной фабрике.
1932 - 1938 г. Учеба в Ростовском медицинском институте.
1938 г. Работа клиническим ординатором в хирургической клинике Ростовского медицинского института.
1939-1945 гг. Участник Финской и Великой Отечественной  войны, с первого до последнего дня.
Конец 40-х - 50-е гг. Работа в Центральном институте нейрохирургии АН СССР.
1951 г .Кандидатская диссертация и лауреат премии имени  Н.Н. Бурденко.
1960-е годы. Работа в Институте космических исследований АН СССР (начальник сектора отбора и подготовки космонавтов).
1983-1990 гг. Уникальная серия экспериментов.
Ряд экспериментов с альпинистами и горными туристами, 4 перехода через среднеазиатские пустыни.
http://poiski-s.narod.ru/shatalova/biografia.htm
По интересно е да се прочетат книгите които е публикувала.
Между другото първата идея за това лечение е възникнала при подготовката на космонавтите и наблюденията върху тях.
Да допълня, че пропуснах.
Ето и книгите:
Формула здоровья и долголетия
Целебное питание: на основах энергетической целесообразности, 1995
Выбор пути, 1996
Целебное питание. Лечебное, повседневное, праздничное, 1997
Философия здоровья, 1997

[buratinob]

Engels
Намалено количество храна покриващо енергийните потребности е едно, глад, минимални дажби непокриващи никакви енергийни потребности е друго.
Човек с диабет и вероятно други съпътстващи заболявания едва ли би оцелял дълго.
Възможно е гладът да е попречил на предразположените да го развия докато са били там (кратко време в съпоставка с продължителността на живота ), но болните вероятно са били първите умрели.

[Engels]

Човек с диабет и вероятно други съпътстващи заболявания едва ли би оцелял дълго.

Ако говорим за рязък преход към глад, съгласен съм.
Методът който използвам е приложим, само ако не вземаш лекарства за диабет.
Особено тези които повишават производството на инсулин.
В такъв случай гладуването сваля кръвната захар до такова равнище, че изпадаш в кома.
Затова първо трябва постепенно да се намалят лекарствата и храната едновремено.
И чак когато се спрат напълно лекарствата, може да се премине към по сериозно физическо натоварване и гладуване.