Николай Дмитриевич Кондратиев е руски икономист, който е бил пропонент на Новата икономическа политика в СССР. Бил е екзекутиран на 46 г. по време на Голямата чистка на Сталин. Реабилитиран е 50 г. по-късно.
Според теорията на Кондратиев западните капиталистически икономики в дълъг период (50 до 60 г.) правят цикли на скокове, бумове, последвани от състояния на икономическа депресия. Този цикъл днес е наречен вълна на Кондратиев.
Тези вълни са предизвикани от радикални промени в технологиите. Промените са толкова силни, че относителните цени на производствените фактори предизвикват дълбоко преструктуриране на икономиката на заетостта.
През 1925 г. Николай Кондратиев поставя началото на теорията на дългите икономически цикли. Те имат характера на вълна с фази на възникване, разширяване, повратна точка, стагнация и рецесия. Редица видни икономисти след него анализират факторите, последствията, видовете и фазите на циклите.
Вълните на Кондратиев са в основата на теорията на иновациите, развита от Джоузеф Шумпетер през 30-те години на миналия век. Според нея пакет от иновации, със силата на креативно разрушаване, предизвиква технологични революции, които създават нови водещи промишлени и търговски сектори и протичат в 50-60-годишни макроикономически цикли.
Моторът на тази непрекъсната сила на творческо унищожение е технологичната промяна. Ключовите носители на първата индустриална революция (1770-1850 г.) са водната механична сила, памукът, текстилът и желязото. Втората вълна е създадена от технологията на парния двигател, железопътния транспорт и стоманата. Третата – от електрификацията, двигателя с вътрешно горене и химикалите. Четвъртата - от електронизацията, автоматизираните процеси, авиацията и нефтопродуктите. Последната (1970-2020 г.) - от софтуера, дигиталните мрежи и новите информационни и комуникационни технологии. Всяка една от дългите вълни се отличава с продължителен период на социална модернизация и нарастваща икономическа производителност.
https://bgvision.bg/tehnologichnite-vulni-razrushenie-i-vuzhodВремето от научните открития до тяхното внедряване в производството е много интересно.
Свързано е със смяната на поколенията.
Инженерите от времето на парната машина са поставяли една такава машина и след това чрез механични предавки са свързвали другите машини.
Когато са се появили електродвигателите са постъпвали по същия начин, вземали са най мощния достъпен ел. двигател и са го поставяли на мястото на парната машина, като са запазвали останалата конструкция.
Разбираемо е че това не е довеждало до голяма промяна в производителността.
Едва следващото поколение инженери, което не е било подвластно на навиците останали от времето на парните машини, променят този модел и рязко вдигат производителността.
В началото на прехода имах възможност да видя подобна конструкция в Големите български мелници в Бургас. Един як и мощен ел. двигател на Сименс от началото на предния век, чрез ремъчни предавки задвижваше всички останали машини в мелницата.
Тоест от създаването на дадена технология до масовото и внедряване е необходима и социална промяна.
Сега например сините STM32 Blue Pill ARM са евтини като бонбоните, и са идеални например за умни домове. Тоест технологиите са налични, но критичното количество от техници и инженери с ново мислене, които да ги въведат масово в практиката все още липсва.
