Първо, читателят (зрителят) се отучва да възприема знания с аналитичен характер и престава да възприема нещо по-сложно от примитивни образи, вехти псевдофакти и недомислени идеи. Анализът и системният подход му се струват скучни и безинтересни. Никой не чете статии по-дълги от няколко хиляди знака, никой не иска да гледа сюжети без гръмки анонси, дори там да се съдържа съществено важна информация.
Зависи кой как е научен . Човек , приучен да чете от малък , няма проблем с количеството информация , стига тя да е интересна и написана по подходящ начин . Друг важен момент е човек да си поставя "филтър" на информацията , която иска да "обработи" . Това са източникът , езикът , стилът - може би нещо пропускам .
Източникът може да бъде утвърдила се в информационните среди медия или строго специализирана в дадена област .
Езикът - този , който владееш и поне още един чужд , за да правиш съпоставка за достоверност . С преводаческите програми в интернет , тази възможност рязко се увеличава .
Стилът на писане също представлява филтър и трениран читател бързо открива празнословие или тенденциозност в изложената информация .
При общуването в интернет , човек получава информация за възпитанието , културата , образованието и характера на даден участник . Възможно е и тук да пропускам нещо .
Второ: обедняване на речниковия запас, пошло опростяване на всичко, което може да бъде опростено. Примери за проява са известните „здр“, „лол“, личица, сърчица, емотиконите вместо думи и микрофразите
Това също зависи от възпитанието и културата на даден участник . Времето , което ще отдели за намирането на подходящия емотикон е равно на изписването на съответната емоция с думи - яд , бесен съм , не ми пука , разсмя ме и тнт.
По третата точка - почти всичко казано по първата - филтър на източниците , филтър на езика , филтър на стила .