Информатизация и девалвация на мненията …

[ddantgwyn]

В светлината на водените тук дискусии, по-точно на начина, по който се водят:

Информатизация и девалвация на мненията
Николай Дедок, превод от руски

В годините на стремителна информатизация словото, в това число и печатното, се обезценява неимоверно. Словото се превръща в празнодумство – слепени фрази, твърдения, мнения, заявления; многократното набъбване на броя на медиите безгранично раздува информационното пространство. В Новото време, предшествало индустриалната епоха (и тук вече не става дума за Средновековието), публично изказаното слово, а още повече – напечатаното, е имало тежест. За него е трябвало да се носи отговорност. Дори съхраняването на забранени книги е можело да доведе до смъртна присъда, а забранени са били почти всички, дръзнали да критикуват обществения строй и религията. Притежаването на знания и владеенето на словото са били оръжие и привилегия на малцина.

…

[Чок觧]

Първо, читателят (зрителят) се отучва да възприема знания с аналитичен характер и престава да възприема нещо по-сложно от примитивни образи, вехти псевдофакти и недомислени идеи. Анализът и системният подход му се струват скучни и безинтересни. Никой не чете статии по-дълги от няколко хиляди знака, никой не иска да гледа сюжети без гръмки анонси, дори там да се съдържа съществено важна информация.

Зависи кой как е научен . Човек , приучен да чете от малък , няма проблем с количеството информация , стига тя да е интересна и написана по подходящ начин . Друг важен момент е човек да си поставя "филтър" на информацията , която иска да "обработи" . Това са източникът , езикът , стилът - може би нещо пропускам .
 Източникът може да бъде утвърдила се в информационните среди медия или строго специализирана в дадена област .
 Езикът - този , който владееш и поне още един чужд , за да правиш съпоставка за достоверност . С преводаческите програми в интернет , тази възможност рязко се увеличава .
 Стилът на писане също представлява филтър и трениран читател бързо открива празнословие или тенденциозност в изложената информация .

 При общуването в интернет , човек получава информация за възпитанието , културата , образованието и характера на даден участник . Възможно е и тук да пропускам нещо .

Второ: обедняване на речниковия запас, пошло опростяване на всичко, което може да бъде опростено. Примери за проява са известните „здр“, „лол“, личица, сърчица, емотиконите вместо думи и микрофразите

Това също зависи от възпитанието и културата на даден участник . Времето , което ще отдели за намирането на подходящия емотикон е равно на изписването на съответната емоция с думи - яд , бесен съм , не ми пука , разсмя ме и тнт.
По третата точка - почти всичко казано по първата - филтър на източниците , филтър на езика , филтър на стила .

[buratinob]

Чоки само една забележка за емотиконите.
Те не са за пишещият, а за неговото възприятие на опонента.
Ако е грамотен с букви и думи да му обясниш, ако не с емотокони/пиктограми.

[Чок觧]

Чоки само една забележка за емотиконите.
Те не са за пишещият, а за неговото възприятие на опонента.
Ако е грамотен с букви и думи да му обясниш, ако не с емотокони/пиктограми.

Извинявам се , ставало дума за опонент !

[Джиджи]

0%b8/] Притежаването на знания и владеенето на словото са били оръжие и привилегия на малцина.

Те и сега могат да бъдат оръжие, само че никой не бръсне притежателите на това оръжие за … папая. 

И да попитам: защо и къде изчезнаха авторитетите?

Вероятно защото всеки в глобалната мрежа се смята за авторитет, тъй като му е дадена възможност да каже нещо и някой евентуално да прочете това нещо.

Почти същото е и тук, но с много малки изключения. Щото онзи ден едва ли не изпаднах в спор с една колежка за това, чие мнение е по–важно – нейното или това на Иво Христов. 

[Джиджи]

Чоки само една забележка за емотиконите.
Емотиконите не са за пишещият, а за неговото възприятие на опонента.
Ако е грамотен с букви и думи да му обясниш, ако не с емотикони/пиктограми.

 

Болднатото по–горе изобщо не е вярно! Щото емотиконите изразяват отношението на пишещия към казаното от него. Точно като жестовете и езика на тялото в устната реч.

А ако реципиентът не е грамотен, не само с емотикони и пиктограми, ами и с цели видео–филми не мож да му обясниш. Може би само с анимационни филмчета, щото са шарени, много раздвижени, а и пълни с герои от животинския свят, който явно му е много близък.  :yes-1289:

[buratinob]

И твоето е вярно Джиджи, но за си седя на моя клон. :yes-1289:

[67]

И да попитам: защо и къде изчезнаха авторитетите?

Вероятно защото всеки в глобалната мрежа се смята за авторитет, тъй като му е дадена възможност да каже нещо и някой евентуално да прочете това нещо.

Почти същото е и тук, но с много малки изключения. Щото онзи ден едва ли не изпаднах в спор с една колежка за това, чие мнение е по–важно – нейното или това на Иво Христов. 

Язе като авторитет съм си тук и моето мнение си е с мен. Виж, къде ти е Иво Христов и защо не ще да си хотува тук с нас - това не е мой кахър!
 
Впрочем, вчера четох нещо за авторитетите, мисля да го споделя с вас.
Влиза в магазина за подърци мил човек и казва на продавача:
- Дайте ми онзи червен г*з, ако обичате!
- Господине, това е сърце! - възмущава се продавачът.
- Уважаеми, аз съм кардиохирург и как изглежда сърце зная. Затова, ако обичате, опаковайте ми този плюшен г*з и да си ходя!
 :in_love-1101:

[Джиджи]

 :t2027:

[Пешо]

Хубава статия, благодаря. Ще отбележа някои абзаци, които много ми допаднаха и които са напълно приложими за форумния стил

"Разногласие от псевдомнения и псевдоценности, с нищо необосновани съждения; ситуации, в които потребители на социалните мрежи, на които липсва базов набор от школски знания, съдят за глобални световни процеси; "

"Словото се подменя от образа, като при това губи стойността си"

" при огромен брой хора, предимно потребители на интернет, на мястото на политическите възгледи се настанява сухият цинизъм на „Тома неверни“; навикът се присмива на всички и всичко, расте недоверието в прояви на идеализъм и целенасоченост, възпитава се презрение към всякаква форма на социална активност."

[хикса]

В Новото време, предшествало индустриалната епоха (и тук вече не става дума за Средновековието), публично изказаното слово, а още повече – напечатаното, е имало тежест.

Ми не. Тогава не са знаели, че тежестта зависи от изкривяването на пространствено-времевия континуум, а като не знаеш, е по-лесно, няма нужда да се мисли дали в кръчмата словото ти тежи колкото в библиотеката. А сега, като всеки може да пише, пред някои хора се изправя с цялата си сложност екзистенциалният въпрос дали прочетеното в социални мрежи и форуми тежи колкото това от библиотеката.

[67]

Точно вчера любимият ми колумнист в Ла Прес публикува статия за това как добронамереният човек може да обърка живота на някого с няколко печатни думи. Историята вкратце. Има монреалски музикант, Максим Дюпюи, който взел, че решил да си добави хиляда човека към приятелите във Фейсбук. И също съществува Максим Дюпюи, в света на модата, който бил известен с да речем агресивната си сексуална жилка. По стечение на обстоятелствата двата Максима имали близки по тип снимки в профилите си и не си показвали физиономиите често в мрежата. Та един от получателите на музикантовите покани се усъмнил дали не е получил покана от втория Максим, да му викаме за краткост Максо Модата. Поразпитал други в кръга си дали са получавали и те покани. Монреал е малък град, да, някои били получили. Доброжелателният получател се стреснал и рекъл, абе дайте да предупредя всички, че Максо Модата е отново тук! И го направил. И за три дни животът на Максим Музиката станал същи ад - кой само не го оплюл, кой само не се заканил да се разправи с него! Отначало той се отбивал, но никой не хващал вяра, защото доброжелателят бил познат като наистина добър човек и не можело ако той така е казал, това да не е вярно. Наложило се Максим Музиката да се обърне към колумниста, барем той има повече читатели и повече от тях могат да мислят с главите си. Постепенно хвърлячите на камъни пуснали камъните и започнали да се извиняват пространно, че били подведени от добрите намерения. Но стореното - сторено, Максим Музиката е огорчен, разбит и гаджето му го натиска да съди всички за калозамеряне и дефамация, а той не ще. И това всичкото от добро намерение и липса на критична мисъл. 

[Пешо]

и липса на критична мисъл. 

Най-вече.

[хикса]

А преди Фейсбука не е ли имало слухове и истерии?

А като са се появили първите МПС, влаковете, разни учени мислители са доказвали, че човешкото тяло не може да издържи движение с повече от 20 км/час.

[67]

А преди Фейсбука не е ли имало слухове и истерии?

А като са се появили първите МПС, влаковете, разни учени мислители са доказвали, че човешкото тяло не може да издържи движение с повече от 20 км/час.

Как да не е имало?  А историята с "Войната на световете", дето я чели по радиото и каква паника настанала? И защо да ходим далеч, "Козлодуй избухна" е съвсем пресен пример, при това роден!
Въпросът не е в наличието на слухове и истерии, а в скоростта на обхващане на истеризиращото население. А също така и в обема на обхванатите маси. Колко човека знаят кой е Ламартин и кой е Ламар? Колко последователи в инстаграм имат двамата?
Впрочем, моята любима газета като да е е сговорила с форуми - даже като приказва за Катрин Деньов и новия й филм на Берлиналето, става въпрос за тежестта на думите и методите за радикализиране на младото поколение. За франкофоните цък!

[хикса]

Скоростта, скоростта... Обемът пак са го докарвали, колко хора са вярвали във вещици в Средновековието, ама едно е да работиш с машини, друго е на ръка. Кой знае колко добронамерени хора седем години са се трудили да предупреждават за Жак дьо Моле, докато стане възможно да го запалят. А с Максим Музиката нема тая мъка.

[Джиджи]

А сега, като всеки може да пише, пред някои хора се изправя с цялата си сложност екзистенциалният въпрос дали прочетеното в социални мрежи и форуми тежи колкото това от библиотеката.

Ако емотиконът е за теб, аз бих го махнала, въпреки че ми е един от любимите.

Ако е за хората с екзистенциалния въпрос "дали", също бих го махнала. Тъй като никой здравомислещ от социалните мрежи и форуми не би си задал такъв въпрос.

Защото "библиотеката" е вечна! И мисля, че поне тук няма смисъл да обяснявам WHY.  :light_bulb-1377:

[ddantgwyn]

А сега, като всеки може да пише, пред някои хора се изправя с цялата си сложност екзистенциалният въпрос дали прочетеното в социални мрежи и форуми тежи колкото това от библиотеката.

Ако емотиконът е за теб, аз бих го махнала, въпреки че ми е един от любимите.

Ако е за хората с екзистенциалния въпрос "дали", също бих го махнала. Тъй като никой здравомислещ от социалните мрежи и форуми не би си задал такъв въпрос.

Защото "библиотеката" е вечна! И мисля, че поне тук няма смисъл да обяснявам WHY.  :light_bulb-1377:

Но има смисъл WARUM

[Джиджи]

Но има смисъл WARUM 

Когато си прав, прав си!  :aplause:

Аз всъщност исках да напиша на 'талЯнски "перке", ама ми се затрудни търсенето на самото изписване в мрежата и се отказах. 

А по повод на "WARUM" искам да ти споделя, че в началото се притесних донякъде, попадайки в предимно немско–езична среда в сий форум.

Със сичките тея ник–ове "фелдкурат", "фон цу" и ... кво повече да обяснявам. 

Ама мисля, че вече се справям ...

[Пешо]

Но има смисъл WARUM 

Когато си прав, прав си!  :aplause:

Аз всъщност исках да напиша на 'талЯнски "перке", ама ми се затрудни търсенето на самото изписване в мрежата и се отказах. 

Perché

[Джиджи]

  Бъкел не знам от 'талянски ...  :sad-3295:

[Bradatko]

Максим Дюпюи, който взел, че решил да си добави хиляда човека към приятелите във Фейсбук

Прочетох внимателно историята. И първото, което ми се наби в окото бе последната дума от горната извадка.
В България от едно известно време пускат един сериал с наименование (в оригинал) "The Internet Ruined My Life".
Основно, нещастните хора там са пострадали от въпросните "социални" мрежи.
Фейсбук, Туитър и какво ли там още не - все места, в които не участвам.
Най-отвратителното на тези мрежи е това, че Сульо и Пульо могат да си плещат каквото им падне и което априори се възприема от Мульо, оттам на Ждрольо и т.н. - в експонента.
Отгоре на всичкото, всеки от изброените по безкрайната верига се счита за длъжен да коментира и като се има предвид, че таванът на интелекта на почти 100% от състава е нивото на самата "социална" мрежа - резултатът е плачевен!
Оттук се сещам и как допринасят медиите с клюкарското си поведение във възпитанието на младите.
Сещам се и за още неща относно основите на възпитането на оня континент, но трябва да изпиша още поне 6 метра мнение тук и спирам.

[Чок觧]

Бъкел не знам от 'талянски ...  :sad-3295:

 По мое време имаше много френски и италиански филми , всичките със субтитри ! Не като сега със превод и да не чуваш нищо от езика . Та един мой приятел - калпазанин , след като гледа "Троянската война" и "Херкулес" със Стийв Рийвс , така се влюби в италианския , че за да го научи ги изгледа тия филми по десетина пъти , често и без пари и след това повтаряше цели фрази и изречения от филмите ! 

[otvrat]

 Бъкел не знам от 'талянски ...

Нали знаеш английски, бе, Жижи. Вземи един техт, вгледай се внимателно и ще видиш как всяка втора дума има същия корен. Togава ще узнаеш, че бъкел на италиански е barilo.

[Асол]

Нали знаеш английски, бе, Жижи

Бих казала, че ако знае французки, ще й е доста по-лесно... :D

"пуркоа"="перке"...на английски не е баш същото

[Джиджи]

Бъкел не знам от 'талянски ...

Нали знаеш английски, бе, Жижи. Вземи един техт, вгледай се внимателно и ще видиш как всяка втора дума има същия корен. Togава ще узнаеш, че бъкел на италиански е barilo.

Нали знаеш английски, бе, Жижи

Бих казала, че ако знае французки, ще й е доста по-лесно...

"пуркоа"="перке"...на английски не е баш същото

 

Писала съм и тук, че преди да се захвана с английски, говорех и пишех доста прилично френски – от частни уроци. Но тъй като не го ползвам отдавна, вече почти се е изпарил ...

Вече и "пуркоа" не мога да напиша уверено, без да направя справка в речник.

А кво остава за 'талянското "перке"! 

[Nor1]

Е, английското "тенкю" си знаем, че иде от българското "тънко".

[Джиджи]

Е, английското "тенкю" си знаем, че иде от българското "тънко".

  ;D