която се открива имплицитно или експлицитно в мисленето на съветските комунисти, социалистите-реформисти и капиталистическите опоненти на социализма, така, всички те предполагат, че Маркс иска само икономическо подобрение на работническата класа и че иска да премахне частната собственост, така че работника да притежава това, което има сега капиталиста. Истината е, че за Маркс ситуацията на работника в руската „социалистическа” фабрика, британската държавна фабрика или американски фабрики като „Дженерал Мотърс” се явява в същността си еднаква.
Това изобщо не е верно, защото и Ленин, и Сталин са считали социализма за преходен период и е съвсем нормално положението на работника да бъде преходно. Но основното положение на Маркс е абсолютно спазено развито - собствеността на средствата за производство е общонародна и вече не само заплатата, която плащат в Дженерл Мотърс или държавните английски фабрики облагодетелства работника, а социалните грижи, здравеопазването, образованието, почивката и хиляди други безплатни придобивки. Затова не е едно и също "държавен капитализъм" и социалистическа икономика.