...из мрежата: ПРАЗНИТЕ ТЕНЕКИИ ВДИГАТ ПОВЕЧЕ ШУМ

[фелдкурат Ото Катц]

...изглежда долното е извадка от поредната "странност", написана и публикувана с цел печелене на пари и чесане на его ... ще се поколебая дали да я купя ... преди време "се минах", купувайки българското издание на The tipping point...
~~~~~~~

Защо интелигентните хора често губят при спор?
Отговор на тези и други любопитни въпроси дава д-р Дийн Бърнет в „Щурият мозък“ – интересна и остроумна книга за работата на мозъка
16 май 2019,

Днес в България излиза „Щурият мозък“ – интересна и остроумна книга за работата на мозъка, написана от д-р Дийн Бърнет, съобщават издателите от „Изток-Запад“.

Д-р Бърнет е специалист по мозъка, преподавател по психология и клинични невронауки и... действащ комик. В книгата си той разглежда белите петна, кошмарите, инсомнията и други „забавни“ неща, които се случват в мозъка ни. С невероятно чувство за хумор, с интересни примери и любопитни асоциации той разкрива щуротиите на мозъка и ни дава ключ към разбирането на собствената ни същност.

Публикуваме откъс от книгата, в който той поднася интересна гледна точка за споровете:

                                           ПРАЗНИТЕ ТЕНЕКИИ ВДИГАТ ПОВЕЧЕ ШУМ
                                     (Защо интелигентните хора често губят при спор)

Едно от най-вбесяващите неща на света е това да спориш с някой, който е убеден, че е прав, след като знаеш със сигурност, че греши, и си в състояние да го докажеш чрез факти и разсъждения, но въпреки това увереността му остава непоклатима. Веднъж станах свидетел на разпалена препирня между двама души, единият от които беше твърдо уверен, че все още е ХХ век, а не XXI. Аргументът му беше: „Сега сме 2015 г.! Започва с 20, не с 21! Нали така?“ Това бяха точните му думи.

Сравнете това с известния психологически феномен, наречен „синдром на самозванеца“. Хората с големи постижения в различни области системно подценяват способностите и постиженията си въпреки наличието на действителни доказателства за тяхното съществуване. Това е свързано и със социални фактори. Особено често е например жени, постигнали успехи в традиционно доминирани от мъжете области (каквито са повечето), да бъдат под влиянието на негативни стереотипи, предразсъдъци, културни норми и т.н. Това обаче не се отнася само до жените и интересното е, че засегнатите са основно хора с безспорни постижения – точно онези, които почти винаги имат силно развита интелигентност.

Познайте кой учен е казал следните думи преди смъртта си: „Прекалената почит, на която се радва делото на живота ми, ме кара да изпитвам извънмерно неудобство. То ме кара да се чувствам като неволен измамник.“

Алберт Айнщайн. Не точно неудачник в науката.

Тези две черти – синдромът на самозванеца при интелигентните хора и нелогичната самоувереност на не чак толкова интелигентните, често се съчетават по начин, който води до неприятни последици. Съвременните обществени дебати протичат по катастрофален начин тъкмо по тази причина. Важни въпроси като ваксинацията или промените в климата неизменно се решават чрез пламенните пустословия на хора, чието лично мнение не се основава на достатъчна информация, а не от спокойните разяснения на обучени експерти. Всичко това се дължи на поредните чудатости на нашия мозък.

Хората използват другите хора като източник на информация и за потвърждение на собствените им схващания, вярвания и усещането им за лично достойнство. Тук ще отбележим, че колкото по-уверен изглежда някой, толкова е по-убедителен той за останалите и толкова са по-склонни те да повярват в това, което той казва. Това е доказано през 90-те години на ХХ век от Пенрод и Къстър, които анализират от тази гледна точка случващото се в съдебните зали.

Изследването им е посветено на степента, в която съдебните заседатели приемат свидетелски показания. То показва, че те е по-вероятно да се доверят на свидетел, който изглежда сигурен и уверен, а не на такъв, който изглежда нервен, разколебан или несигурен относно детайли в своите показания. Това очевидно е тревожен резултат – съдържанието на показанията е определящо за присъдата в по-малка степен от начина, по който те са поднесени. Този факт би могъл да има важни последици за съдебната система. Нищо не показва, че този ефект се наблюдава само в съдебните зали – кой би казал, че нещо сходно не се случва и в политиката?

Днешните политици са специално обучени, така че да могат да говорят гладко и уверено по произволна тема, без да кажат нищо съществено. Или пък още по-лошо – съвършени безсмислици като „Те погрешно ме подцениха“ (Джордж У. Буш) или „По-голямата част от вноса ни е презокеански“ (пак Джордж У. Буш). Вероятно си мислите, че рано или късно най-умните хора ще поемат нещата в свои ръце – колкото по-умен е някой, толкова по-добра работа ще може да свърши. Колкото и противно да е това на нашите интуиции обаче, колкото по-умен е някой, толкова по-вероятно е той да изпитва съмнения в правилността на разбиранията си, а колкото повече се съмнява някой в самия себе си, толкова по-малко ще му се доверяват и другите. Така стоят нещата при демокрацията. (...)

Това, че по-слабо интелигентните хора са по-уверени, си има и име: ефект на Дънинг-Крюгер. Този феномен е наречен на Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер от университета „Корнел“. Те първи анализират този феномен, провокирани от новината, че престъпник се е опитал да обере банка, покривайки лицето си с лимонов сок (лимоновият сок може да се използва като невидимо мастило, затова той решил, че в резултат на това лицето му няма да се вижда на охранителните камери).

Нека спрем за момент, за да оценим това по достойнство.

Дънинг и Крюгер накарали участниците в експеримент да попълнят поредица от тестове, но освен това ги накарали да оценят колко добре си мислят, че са се справили с поставените задачи. Така открили поразителна зависимост – онези, които се справили зле, почти винаги допускали, че са се справили много по-добре, докато онези, които се справили добре, почти винаги допускали, че са се справили по-зле. Въз основа на това Дънинг и Крюгер стигнали до извода, че на хората със слаборазвит интелект не само им липсват интелектуални способности, но също и способността да разбират кога се справят зле с нещо. Тук отново излиза на предно място егоцентризмът на мозъка, който ни прави слепи за всичко, въз основа на което можем да си съставим отрицателно мнение за самите себе си. В добавка към това, осъзнаването на собствените ни ограничения и превъзходството на останалите над нас е нещо, за което също е нужна интелигентност. В резултат се стига дотам хора разпалено да спорят по теми, за които те самите нямат кой знае какви познания, дори опонентът им да е посветил на същите теми целия си живот. Мозъкът ни изхожда единствено от собствения ни опит, а едно от основните ни допускания е, че всички са като нас.

[otvrat]

ова, че по-слабо интелигентните хора са по-уверени, си има и име: ефект на Дънинг-Крюгер.

Маркс първи споменава термина "професионален идиот". Професионалният идиот често е добър в своята област и оттам получава увереност, че е добър във всичко. А ефектът на Дънинг-Крюгер в едно изречение е : некомпетентността води до неуместна самоувереност, която индивидът възприема като знание.

[Nor1]

Не е толкова просто. Въпрос е не само на интелект и знания (2 различни неща), но и на възпитание, темперамент и личен опит.

[otvrat]

(2 различни неща)

Абе, различни, но едното без другото не може. "Вродена интелигентност" без четене (демек, знания) няма.

[Nor1]

Пълно е с тъпаци, назубрили десетки учебници, особено в някои сфери. Имах състудентка, която така зубреше, че не само знаеше почти наизуст учебниците, но и помнеше кой пасаж на коя страница е. Обаче не можеше да отговори на елементарни въпроси от материала, ако изискват мислене, а не рецитиране.

[хикса]

Едно от най-вбесяващите неща на света е това да спориш с някой, който е убеден, че е прав, след като знаеш със сигурност, че греши, и си в състояние да го докажеш чрез факти и разсъждения, но въпреки това увереността му остава непоклатима. Веднъж станах свидетел на разпалена препирня между двама души, единият от които беше твърдо уверен, че все още е ХХ век, а не XXI. Аргументът му беше: „Сега сме 2015 г.! Започва с 20, не с 21! Нали така?“ Това бяха точните му думи.

Действително трябва да е вбесяващо, броенето не е висша математика и би трябвало съвсем лесно да убедиш отсрещната страна. 21-вият век след Рождество Христово, ако приемем, че е роден на 25.12.1 година, започва на 25.12.2101 година. Ноо... празните тенекии вдигат повече шум.

[otvrat]

Kaзано е : много по-трудно е да докажеш, че няма Бог, отколкото да докажеш, че има Бог.

[Hateras]

Действително трябва да е вбесяващо, броенето не е висша математика и би трябвало съвсем лесно да убедиш отсрещната страна. 21-вият век след Рождество Христово, ако приемем, че е роден на 25.12.1 година, започва на 25.12.2101 година. Ноо... празните тенекии вдигат повече шум.

:way_to_go-1308:

[AnonimusBG]

На мен не ми е ясно 0 г. съществува ли или си е нула както в математиката?

[buratinob]

Нула и в математиката не е отсечка.
Това е дата, преди това е 1 ден преди, после е 1 ден след .

[хикса]

На мен не ми е ясно 0 г. съществува ли или си е нула както в математиката?

Не знам какво мислиш, че е нулата в математиката, ама верният отговор е, че е число, с 1 по-малко от 1 и с 1 по-голямо от -1. В календара няма нулева година, щото попът, който го е правил и той нещо си е мислел, че нулата си е нула, а то на математиката и нейните решения требва да се верва, не да тълкуваш кое има физически смисъл. С броенето не е сложно, де, не е необходимо чак да владееш събиране и изваждане на едноцифрени числа, ама попът не се е сетил и че след първата година преди рождеството идва годината на рождеството и чак после е първата година след рождеството, та затова сега сме 2018 година след Рождество Христово и 20 век, които литературно сме нарекли 21 век и 2019 година, макар тия литературни наименования да противоречат на математиката. Ма кухите тенекии действително дрънчат много силно, аз чак сега, като го видях черно на бяло, се усетих, пък авторът на статията даже и след като го е преразказал, не само не се е усетил, ми се чуди как е възможно да има хора, които мислат така. А съм сигурен, че е завършил първи клас, хем по нормалния начин!

[kаily]

То остави годината, ама в календара няма и нулев век, ами направо почва с първи.... Така погледнато, сме си баш 21-ви.

[Калинчо]

верният отговор е, че е число, с 1 по-малко от 1 и с 1 по-голямо от -1.

Точно тук е и верният отговор на задачката с календара.
Може да се обясни и по-прегледно, с разграфена линийка, триъгълник, дърводелски метър и пр. Там си има 0 и между 0 и 1 е първият сантиметър (метър, инч...), между 1 и 2 е вторият и така нататък... между 18 и 19 е деветнадесетият, между 19 и 20 е двадесетият, между 20 и 21 двадесет и първият... Единствената по-масова заблуда е, че 21-ви век започвал на 01.01.2000 а всъщност започва на 01.01.2001.
Тази работа в общи линии не е въпрос на "кухи тенекии", а на проблеми в образователни методики и от там набиване на стереотипи, които трудно се преодоляват. В общи линии още в 1-2 клас хлапетата могат да възприемат без проблеми концепциите за рязане на пръчка и геврек, но се смята за нещо по-сложно и не се преподава.
Както и класиката със задачата за движение. Колко е средната скорост, ако имаме разстояние от 100 километра, първата половина от него е измината със скорост 5 километра в час, а втората половина - с 10 километра в час? :image008:

[buratinob]

Както и класиката със задачата за движение. Колко е средната скорост, ако имаме разстояние от 100 километра, първата половина от него е измината със скорост 5 километра в час, а втората половина - с 10 километра в час?

Половината пътувано време или половината километри?
Отдавна не съм се занимавал с такива задачи, забравил съм кое е важното.

[Асол]

Половината пътувано време или половината километри?

По моята логика километрите са дадени само като уловка. 7.5 трябва да е отговорът

[micky]

Половината пътувано време или половината километри?

Разстоянието е указано тихомълком:
"имаме разстояние от 100 километра, първата половина от него е измината...".

Само че тая задачка не се връзва с летоброенето. Тъй като е чиста линейност, там само се отброява от точка, до точка. И драмата е че няма нула.

[Калинчо]

Половината пътувано време или половината километри?

Половината километри.

[micky]

По моята логика километрите са дадени само като уловка. 7.5 трябва да е отговорът

Напротив, изобщо не са уловка. :)
Уловките са две:
1. Че е чисто математическа задача. Не отчитаме ускорение например.
2. Че са боднати по средата на пътя. Равна тежест на скоростите.

[Калинчо]

Само че тая задачка не се връзва с летоброенето. Тъй като е чиста линейност, там само се отброява от точка, до точка. И драмата е че няма нула.

На линийката разграфена в сантиметри (или друга мерна единица) има ли 0?

[Асол]

Равна тежест на скоростите.

Значи намираш средно аритметичното :D

[Калинчо]

1. Че е чисто математическа задача. Не отчитаме ускорение например.
2. Че са боднати по средата на пътя. Равна тежест на скоростите.

Ускорението не е споменато, защото не се отчита. Може да се каже "равномерно", както се подразбира, но не ми се пишеше още. Може да не са по средата, а да са примерно първите 20 км с 5 км в час и останалите 80 км с 10 км в час. Колко е средната скорост в този случай? Концепцията е същата, само трябва да се намесят и малко "по-сложни" пропорции.

[micky]

На линийката разграфена в сантиметри (или друга мерна единица) има ли 0?

Съотнесено към летоброенето: Роден в 1-я сантиметър.

[хикса]

Може да се обясни и по-прегледно, с разграфена линийка, триъгълник, дърводелски метър и пр. Там си има 0 и между 0 и 1 е първият сантиметър (метър, инч...), между 1 и 2 е вторият и така нататък... между 18 и 19 е деветнадесетият, между 19 и 20 е двадесетият, между 20 и 21 двадесет и първият... Единствената по-масова заблуда е, че 21-ви век започвал на 01.01.2000 а всъщност започва на 01.01.2001.

Чекай, чекай малко... Между 0 и 1 е първият метър, между 0 и 10 е първото десетометрие, между 1999-то и 2000 е 2000-то десетометрие. Като стигнеш 2000, свършва двайстият километър, що ти са едни един празни десет метра, преди да почне 21-вият? Бе това, броенето, верно ше излезне учена работа.

[Nor1]

Бе това, броенето, верно ше излезне учена работа.

Евреите затова си броят по тяхному. Пък тях ги бива в броенето:

[Калинчо]

Съотнесено към летоброенето: Роден в 1-я сантиметър.

Съотнесено с летоброенето: Роден на чертичката, под която пише 0.

[Асол]

Обаче, ако тръгнеш да ползваш формулите за движение се получава около 6. 6 км в час

[micky]

Съотнесено към летоброенето: Роден в 1-я сантиметър.

Съотнесено с летоброенето: Роден на чертичката, под която пише 0.

Да, но 0 е точка. Тъкмо така разделяш живял в 1-я сантим и живял в -1 сант.
Иначе казано: Летоброенето свършва към дата и започва от дата, а не година.
Съотнесено към линийката:
Нулата трябва да е отсечка дълга 1 сантиметър.

[Калинчо]

Обаче, ако тръгнеш да ползваш формулите за движение се получава около 6. 6 км в час

Така е. Задачката не я дадох за смятането, а за илюстрация на влиянието на стереотипите. Има купища такива и с пропорции и с разпределение... Тук са малко лабораторни условията, ясно е че има някаква уловка щом се пуска такава задачка. И изобщо не става въпрос за "кухи лейки" в такива случаи, а за нещо друго.
Апропо, със средната скорост има и куриози. Преди доста години, при планирането на полети (с Боинг  ) имало интересен случай. Ако лети със скорост xx км в час Боингът изгаря x1 тона в час гориво, а ако лети с yy км в час Боингът изгаря y1 тона в час гориво (x>y). За да икономисат гориво, решили да намалят скоростта между точка А и точка B. Поради числените стойности (имам ги някъде), резултатът бил доста интересен.

[micky]

Обаче, ако тръгнеш да ползваш формулите за движение се получава около 6. 6 км в час

Понеже Калинчо подсказа че е за долните класове, насочих вниманието към класната стая по математика, не по физика. :)

[66]

Сал да вметна, че сега ще мине хексето и че ви се стъжни.
Ква "първа година" бре.
В секунди!

[Асол]

За долните класове е.
Вярно е - мерната единица за скорост е m/s

[micky]

Сал да вметна, че сега ще мине хексето и че ви се стъжни.
Ква "първа година" бре.
В секунди!

Той мина бре. В децибели!

[Калинчо]

Ако не се лъжа, задачите за движение започват в 3-4 клас, а за средната скорост трябва да е ясно 6-7 клас. Ако някой възрастен, преминал нормално образование не е в състояние да раздели вярно 50 на 5 или 10 явно е куха тенекия. Ако е поддаване на стереотип, става въпрос за нещо друго.
Икономията на разхода на гориво за полети са я смятали юнаци с истински дипломи от известни университети и то не по хуманитарни специалности.

[хикса]

Поправих сметките в предния ми пост, бях почнал в сантиметри, после ми скимна да е по-лесно, със същите числа, че се усъмних, че ще е прекалено сложно, ако са различни, ама някъде пипнах, някъде не съм и като го прочетох и аз не се разбрах.

[Асол]

Е, поне се успокоих, че винаги мога отново да завърша основно образование :D

[Калинчо]

Поправих сметките в предния ми пост, бях почнал в сантиметри, после ми скимна да е по-лесно, със същите числа, че се усъмних, че ще е прекалено сложно, ако са различни, ама някъде пипнах, някъде не съм и като го прочетох и аз не се разбрах.

Погледни и дали има празен дециметър или каквато е там единицата.

[Калинчо]

Е, поне се успокоих, че винаги мога отново да завърша основно образование

Не е въпросът за теб и за основното образование. Почти 100% дават отговор със средното аритметично. Всъщност от отговорилите, защото има доста за които и средното аритметично е непостижимо. И нещата стават все по-зле. Има си термин който става все по-популярен - инумерати.
ПС Щом можеш самостоятелно да разбереш за какво е ставало въпрос в задачката, попадаш в доста малък процент.

[66]

Ох, затъпявам.
Немаше ли две скали за децибели.
Дето двукратно беше 3 и 6 децибела.

[Асол]

И нещата стават все по-зле

И какво от това? Нищо не пречи точно такива да са на върха на хранителната верига, даже вече е повсеместно.  Виж какво хубаво заглавие на темата  - "Празните тенекии вдигат повече шум".

[micky]

Ключът за палатката е единицата за начало на време измерването.
Хайде пак линийката: 0см. е конкретна дата, както -1см., така и +1см..
Другарят X се жени за другарката Y = семейство XY.
Женят се семейство XY на -0.56 см.
Решава семейство XY да се разведе на +0.73 см.
Излиза че двете събития са в една година, пардон сантиметър. :)

[Nor1]

И нещата стават все по-зле.

МГЕРБ 

[Калинчо]

Ох, затъпявам.
Немаше ли две скали за децибели.
Дето двукратно беше 3 и 6 децибела.

Основната мерна единица е Бел, но не е удобна за ползване. Децибелът е логаритъм (десетичен) на отношение от две стойности на величината, умножено с 10, от там "деци-".

[micky]

Край! Предавам се...
Как по гяволите се смята:

Колко е средната скорост, ако имаме разстояние от 100 километра, първата половина от него е измината със скорост 5 километра в час, а втората половина - с 10 километра в час?

Без система линейни уравнения?
За интегриране очеизвадно не говорим...

[хикса]

Поправих сметките в предния ми пост, бях почнал в сантиметри, после ми скимна да е по-лесно, със същите числа, че се усъмних, че ще е прекалено сложно, ако са различни, ама някъде пипнах, някъде не съм и като го прочетох и аз не се разбрах.

Погледни и дали има празен дециметър или каквато е там единицата.

Бе що ли ми требваше да го пипам и да го права на километри, като със сантиметри и метри си беше толкова прегледно, а сега ме е срам да те избазикам, че си сложил нулата между 2000 и 2001, щото някой ти е казал, че при 2000 липсва една единица, за да се закръгли на 2000.  :t2412:

Ма интересна тема с детски задачки се заформи.

[Калинчо]

Край! Предавам се...
Как по гяволите се смята:

Колко е средната скорост, ако имаме разстояние от 100 километра, първата половина от него е измината със скорост 5 километра в час, а втората половина - с 10 километра в час?

Без система линейни уравнения?
За интегриране очеизвадно не говорим...

Първите 50 км се изминават за 10 часа, вторите 50 км - за 5 часа. Общо 15 часа.
100 километра : 15 часа = 6.67 km/h

[buratinob]

И нещата стават все по-зле.

МГЕРБ 

Това е нонсенс ( май така го титулуваха ).
Няма Мъже ГЕРГ, няма и Математици ГЕРБ.
Те са еврейски калкулатори само със сбиране, без изваждане.

[Калинчо]

а сега ме е срам да те избазикам, че си сложил нулата между 2000 и 2001, щото някой ти е казал, че при 2000 липсва една единица, за да се закръгли на 2000.

Ако си забелязал, търпя на бъзик, но конкретното нещо няма да е удачно.   

[buratinob]

верният отговор е, че е число, с 1 по-малко от 1 и с 1 по-голямо от -1.

Точно тук е и верният отговор на задачката с календара.
Може да се обясни и по-прегледно, с разграфена линийка, триъгълник, дърводелски метър и пр. Там си има 0 и между 0 и 1 е първият сантиметър (метър, инч...), между 1 и 2 е вторият и така нататък... между 18 и 19 е деветнадесетият, между 19 и 20 е двадесетият, между 20 и 21 двадесет и първият... Единствената по-масова заблуда е, че 21-ви век започвал на 01.01.2000 а всъщност започва на 01.01.2001.
Тази работа в общи линии не е въпрос на "кухи тенекии", а на проблеми в образователни методики и от там набиване на стереотипи, които трудно се преодоляват. В общи линии още в 1-2 клас хлапетата могат да възприемат без проблеми концепциите за рязане на пръчка и геврек, но се смята за нещо по-сложно и не се преподава.
Както и класиката със задачата за движение. Колко е средната скорост, ако имаме разстояние от 100 километра, първата половина от него е измината със скорост 5 километра в час, а втората половина - с 10 километра в час? :image008:

Задачата е формулирана коректно.
първата половина от него - от пътя, от километрите.
Бъзикнах се и излязох на разходка.
Радвам се, че не прочетох 7,5. :way_to_go-1308:

[Nor1]

И нещата стават все по-зле.

МГЕРБ 

Няма Мъже ГЕРГ, няма и Математици ГЕРБ.

Младежи ГЕРБ

[buratinob]

Това може, тинейжърите са странни птици.

[Калинчо]

Радвам се, че не прочетох 7,5.

Не е въпросът за радост. 7.5 в повечето случаи не е признак на необразованост, а на влияние на стереотипа. Има огромна разлика между двете неща. И свръхобразовани хора могат да попаднат в такава ситуация, а в немалко случаи се използва и умишлено, естествено не конкретно тази задачка, а принципа.

[buratinob]

Мене ме радва.
Старата генерация поне чете с разбиране.
За младите не знам мога само да кажа,че също четат с разбиране.
Просто света се промени и разбиранията са други.
Техен проблем, те ще си го живеят по новите правила.

[micky]

Край! Предавам се...
Как по гяволите се смята:

Колко е средната скорост, ако имаме разстояние от 100 километра, първата половина от него е измината със скорост 5 километра в час, а втората половина - с 10 километра в час?

Без система линейни уравнения?
За интегриране очеизвадно не говорим...

Първите 50 км се изминават за 10 часа, вторите 50 км - за 5 часа. Общо 15 часа.
100 километра : 15 часа = 6.67 km/h

v = (r1/t1) + (r2/t2)
това в долните класове?
Забравил съм. :beer-405:

[хикса]

Край! Предавам се...
Как по гяволите се смята:

Колко е средната скорост, ако имаме разстояние от 100 километра, първата половина от него е измината със скорост 5 километра в час, а втората половина - с 10 километра в час?

Без система линейни уравнения?
За интегриране очеизвадно не говорим...

Първите 50 км се изминават за 10 часа, вторите 50 км - за 5 часа. Общо 15 часа.
100 километра : 15 часа = 6.67 km/h

Eй, съсипа половината тема, аз с такъв интерес чаках вариантите за решение на Мики и колко време ще му отнеме да стигне до истината!  Сега само твойта нула остана, ама тя е толкова очевидна, че никой вече не се занимава с нея.

[micky]

Край! Предавам се...
Как по гяволите се смята:

Колко е средната скорост, ако имаме разстояние от 100 километра, първата половина от него е измината със скорост 5 километра в час, а втората половина - с 10 километра в час?

Без система линейни уравнения?
За интегриране очеизвадно не говорим...

Първите 50 км се изминават за 10 часа, вторите 50 км - за 5 часа. Общо 15 часа.
100 километра : 15 часа = 6.67 km/h

Eй, съсипа половината тема, аз с такъв интерес чаках вариантите за решение на Мики и колко време ще му отнеме да стигне до истината!  Сега само твойта нула остана, ама тя е толкова очевидна, че никой вече не се занимава с нея.

Мани го ти micky.
Асол позна средната скорост. :)

[хикса]

Мене ме радва.
Старата генерация поне чете с разбиране.
За младите не знам мога само да кажа,че също четат с разбиране.
Просто света се промени и разбиранията са други.
Техен проблем, те ще си го живеят по новите правила.

Не четат генерации, ми хора. Днешните деца правят абсолютно същите неща, които правехме и ние преди 30-40 години, сигурен съм, че ако питаш произволни 50 годишни и 15 годишни за тая задача, 15 годишните, които са я прочели правилно ще са десетократно повече, щото са с по-живи и пъргави мозъци. Е, винаги е имало по-тъпи или незаинтересовани, а тука сме от по-образованите от старците, все пак.

[buratinob]

хикса, има разлика в поколенията.
Живота се ускори много от преди 50 години.
Сега младите мислят във време, разстоянията не са толкова важни.
Време да се включи телефона, да изгледаш клипа, време да скучаеш.
Такива неща, мярката с която са свикнали е време най вече "личното време" , другото е маловажно.

[хикса]

Край! Предавам се...
Как по гяволите се смята:

Колко е средната скорост, ако имаме разстояние от 100 километра, първата половина от него е измината със скорост 5 километра в час, а втората половина - с 10 километра в час?

Без система линейни уравнения?
За интегриране очеизвадно не говорим...

Мани го ти micky.
Асол позна средната скорост. :)
Първите 50 км се изминават за 10 часа, вторите 50 км - за 5 часа. Общо 15 часа.
100 километра : 15 часа = 6.67 km/h

Eй, съсипа половината тема, аз с такъв интерес чаках вариантите за решение на Мики и колко време ще му отнеме да стигне до истината!  Сега само твойта нула остана, ама тя е толкова очевидна, че никой вече не се занимава с нея.

Айде, айде, ти много след като Асол каза отговора, се чудеше как се смята.

[micky]

Айде, айде, ти много след като Асол каза отговора, се чудеше как се смята.

Кой от двата, шото тя два даде? :)

[buratinob]

Честно казано до тук никой не е дал правилен отговор.
Правилното е приблизително ≈6.667 km/h или 6.666(6) km/h за по-горните класове.
Коректно е да се дават 3 знака след запетаята за километри, 2 знака за метри.