Например, антагонисти на един трудолюбив и способен работник са не само тия "горе", но и бездарните, мързеливи и завистливи негови колеги - на тях той също е житейска конкуренция, те го саботират непрестанно и са съюзници с неговият експлоататор.
Догмата на комунизма за създаването на "новия комунистически човек" беше и ще си остане утопия. Конкуренцията между хората е неизбежна, и е странно, че материалистите - комунисти които се кълняха в естествения отбор и еволюцията, мълчат по въпроса.
Виж теорията на "Червената царица".
Много си прав, така се оказа на практика, създаването на "новия комунистически човек" беше и ще си остане утопия. Утопия се оказа и създаването на "новия социалистически човек" Затова и принципите на социализма развити от Маркс и Енгелс и подробно описани и анализирани от Ленин в "Държавата и революцията" се оказаха утопии, защото липсваше "новия социалистически човек" който да ги реализира на практика.
Ленин е написал тази книга преди на практика да се сблъска с реалното управление на държавата. Но е бил достатъчно умен да осъзнае, че почти всичко написано в "Държавата и революцията" е утопично и затова бързо се е ориентирал към НЕП, нещо което Китай прави в момента. Но останалите не са били толкова далновидни, Троцки продължавал да се държи за утопиите на Маркс, Сталин направил опити да ги следва и след провала се е ориентирал към чист държавен капитализъм. До такава степен, че когато бях в СССР през 1984 не видях в селата нищо да се отглежда в дворовете, нито селскостопански растения, нито животни. Производство на селскостопанска продукция се осъществяваше само в колхозите. На работниците и селяните не се е позволявала частна собственост върху средствта за производство, а когато са имали естествен такъв като земята в дворовете на къщите, са се страхували да го използват, за да не ги обявят за кулаци. А когато аз през 1984 отидох в СССР, вече никой не проявяваше желание да си обработва двора.
В България поне до това положение не се е стигнало. А в Унгария например се е запазила и значителна частна собственост.
Изводът е че трудовите навици се създават много трудно и са необходими поколения, но пък се губят много лесно.
Рано или късно, най вероятно към 2045 ще стигнем до развитие, когато на никой няма да му се налага да работи, ако не иска, и дори ще живее по добре от нас сега.
Но ще се изпълнят само част от идеите на Маркс, тези свързани с науката, но не и с човека:
Главното икономическо следствие е че трудът на работниците престава да бъде мерило за стойността на продукта предвид неговия все по малък дял в стойността продукта. А трудът на учените, изследователите и конструкторите от миналото, а и днешно време никога не е бил мерило, а и по природа интелектуалният труд не може да бъде мерило за стойност на продукта.
Така става разбираемо твърдението на Маркс, че богатството на бъдещето общество ще се определя не от работното, а от свободното време.
Не безделието с което сме свикнали да асоциираме свободното време, а времето за свободно равитие и интелектуален труд.
Просто защото няма да го има "новия комунистически човек", вместо него ще имаме друг човек който ще се стреми към все повече маймунски забавления.
Тоест ще се върне към първичната си примитивна същност.
Е, ще има и едни 10% от населението които ще хранят и обличат маймуните, ще им осигуряват забавления и ще ги контролират съвсем да не подивеят.
