Да уточня едно нещо: няма никакво съмнение, че участието в македонизацията в първите години след 1944 е срамно петно върху БКП, а и върху България.
Но понеже става дума за филма – той е чиста пропаганда от най-долно естество. Направен е не да разкаже някаква истина, а да внушава и да манипулира, и главната му задача е да възпитава омраза към комунизма изобщо и в частност у нас. Дали темата ще е Македония или друга не е важно за целта. Това не е историзъм.
Манипулацията започва още със заглавието – дори само него да вземеш, скалъпено е така, че да прави наведнъж няколко внушения. И целият език на филма е такъв. В него няма никакъв опит да се разбере как се е стигнало до това, което се е вършело, и което ние днес не можем да проумеем. Липсват адски съществени факти и обстоятелства от историческата обстановка тогава. Всяко изречение във филма е внушение и манипулация. Това може да се разчепква подробно, но би отнело часове.
Между другото, стига се и до парадоксални нелепости. Например авторите, при всичкото им желание да разказват само за тормоза върху Талев, са си дали сметка, че би било много глупаво, защото все пак почти всеки от нас има четирилогията му у дома си. Тя е издавана няколко пъти по време на соца (питам – а колко пъти след това?!) и се изучаваше в училище. И какво правят: съобщават, че „по ирония на съдбата“ Талев получил най-висшия държавен орден. Като че не властта му го е присъдила – тя само го е тормозила – а награждаването е станало от само себе си! Случило се е, както биха казали днешните идиоти.
Много, много далеч сме от честно и незлонамерено разказване на историята си.
