Вчера по БНТ1 пуснаха изключително интересен филм на Мая Вапцарова
за поета „българо-македонец” Венко Марковски и събитията в Скопие и София през периода 1939-1951 г.
Основният разказ се водеше от самия Венко Марковски и съпругата му на български език, но със силен акцент от страна на
Скопско-Влашкия диалект, както започват да наричат по това време новосъздавания „македонски език” по заръка на Коминтерна.
Аз от този език не разбирам чак толкова много, но успях да запиша следното:
Венко Марковски е роден в Скопие. Според него, до 1939 г. там няма македонци, а живеят само българи – доказано от наличните до момента документи.
През 1940 г. в България пристига Крум Кюлявков със заръка от Москва за създаване на МАКЕДОНСКИ ЕЗИК.
С тази задача са натоварени самият Венко Марковски и съпругата му, които пристигат в София от Скопие специално с тази задача.
От друга страна, със задачата за създаване на МАКЕДОНСКА НАЦИЯ са натоварени Георги Бакалов и Тодор Павлов – пак от Коминтерна! – които твърдят, че нация не може да бъде създадена, без да може да стъпи на съответния език.
По това време Димитър Благоев е „за” създаването на БАЛКАНСКА ФЕДЕРАЦИЯ, а всички тези задачи на Коминтерна в България се прокарват чрез Тодор Павлов.
В къщата на „бай Георги” /Георги Бакалов/ Тодор Павлов изнася доклад за създаването на
македонски език,
македонска нация и
македонска литература. Като за целта Венко Марковски е принуден да започне да пише на т.нар. ДИАЛЕКТ, който поставя
de facto началото на „македонския език”.
Така в София в къщата на бай Георги възниква и „македонски кръжок” от поети – всичките българи, родом от Македония.
Самият
Никола Вапцаров /Коле!/ израства в този кръжок като поет, като пише на български „диалект” с по някоя и друга сръбска дума.
И така – до 1941 г., когато кръжокът е разтурен, а Коле Вапцаров го чака арест затова, че пише на диалект.
Венко Марковски и съпругата му са изпратени първо в
Гонда вода, а след това – в
Еникьой*, където е събран елитът на българските „цветни” революционери.
Има около 300,000 души арестувани, както и 90,000 избити в Югославия /в които влизат и част от семействата им!/.
Освободени са чак през 1951 година.
Еникьой (лагер)
„*Еникьой“ или „Кръстополе“ е български концентрационен лагер в Ксантийско. Имената на лагера, с които е познат, са всъщност българското и турското име на селото, край което той се намира.
Създаден е на 1 септември 1941 г. с постановление на Министерския съвет на Царство България като Селище на Държавна сигурност № 2. Това е най-големият български лагер от онзи период, като през пролетта на 1943 година там са затворени 1467 души.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Кръстополе_(лагер)
