""Наистина ли искате да живеете в ехо-камера, където всичко, което чувате, е отражение на вашите мисли и чувства?""
Извинете ме, че се намесвам като външно лице в спора ви. Само един пост ще е.
Звездоброец, чел съм и чета с интерес постовете ти. Премерени, спокойни, аргументирани. Винаги ли си бил обаче с мнение съответстващо на ехо-камера? Съмнявам се, имало е и обратни на твоето и твои обратни на чуждо, но като се дискутира с аргументи - работите вървят гладко. Съвсем друго става, когато някой се изцепи, че сестра ти е курва, а за съжаление - нямаш такава. Разговорът става друг и ако искаш да останем на терминология "камери", бих ти предложил сурдокамерата. Просто "опонента" се намира в сурдокамера - каквото и да му представиш, образа не чува, не приема и няма никакъв начин за комуникация в обратна посока. Още повече се сговнясва, ако в сурдокамерата са оставили включен микрофон и опонента се цепи по него на мах. Е, аз никога не съм искал да бъда в ехо-камера, но и в сурдо такава - още по малко. Май в спорния случай нещата опират до друго - до онзи закон дето се приписва ту на Маркс, ту на Хегел, пък той си е на диалектиката - за количествените натрупвания...
Като дойдат в повече количествените натрупвания по пътеката от определен образ и се стига не до камерите, а до секуко. Така ми се видят нещата, още повече, че го усетих на собствен гъ. и затова направих, поне засега, крачка встрани - не баш от сурдокамерата, но що да се нервя, когато се обяснявам с някакво, че нямам сестра и да дотърчи друго до микрофона в сурдокамерата и да закрещи - ааа, има имаааа, тоя лъже!
Такива едни неща.
Хубав ден!
