...доскоро казионната преса пишеше за ТРЪМПИЗЪМ с изразена отрицателна конотация, тук Бармалей глаголеше за сталинизъм, ленинизъм и прочие ... сега изковаха нов термин, само се чудех дали тук му е мястото или при отегчените энтелектуалци - има за всички по нещо - психология, политикономия, исторически материализъм, право, ролята на личността, психопатия и прочие глезотийки (иначе е едно съвсем сериозно съчинение).. прилича на кръстоска от бръщолевенето на Сугарев, драсканиците на Минчев и фон Миндя и намеците на Иван Кръстев ...приятно четене...
Коментар | "Тръмпомъсковия": ново име за нов режим в САЩ
Тимъти Снайдър
Тимъти Снайдър, професор по история в университета в Йейл, изследовател на
тоталитаризма, в блога си Thinking about... (snyder.substack,com)
"
Тръмпомъсковия" е дума, която въведох в есе за някои исторически моменти, които биха могли да ни помогнат да разберем предстоящата реалност. Някои от вас попитаха защо.
Ето пет причини:
Новост
Имаме нужда от име за идващия режим, за да посочим новостта на ситуацията - юридически,
структурно и морално. Оформя се нов конституционен режим, при който Върховният съд
се опита да постави един индивид над закона, като по този начин обезсилва част от
Конституцията (клаузата за метеж, раздел трети от 14-ата поправка).
Днес се намираме във властова структура, в която парите са изместили гражданството.
Управляващите дори не се преструват, че ги интересуват гласовете и изборите.
Новоизбраният президент се опита да оспори предишните избори. Неговият съюзник Илон
Мъск похарчи повече за последната кампания, отколкото всички дребни дарители, взети
заедно. Той и други олигарси избраха вицепрезидента.
И Тръмп, и Мъск смятат, че могат да заплашват американците с преследване и
насилие. И двамата използват език, пропит с фашистки елементи, за да представят
американците като врагове, които заслужават наказание.
Персонализъм
Част от новостта е значението на тези две личности - затова режимът трябва да носи имената
им. Никога досега хората не са били изложени на толкова масирана пропаганда от двама
потенциални лидери, както е в случая с Мъск и Тръмп. И двамата са влиятелни фигури със
собствени платформи в социалните медии. И двамата смятат, че техните личности им дават
право да управляват.
Тръмп се опита да задържи властта въпреки загубата на изборите през 2020 г. Екипът му се
подготвяше с планове за оспорване и на резултатите през 2024 г. Тези действия и нагласи
показват, че той не се възприема като представител на нищо друго освен на самия себе си.
Мъск никога не е бил избиран. Той просто похарчи незначителна част от огромното си
богатство за манипулации, включително подкупи за избирателите на Тръмп,
обезсърчаващи реклами за избирателите на Харис и други форми на политическа подкрепа.
Той не смята, че дължи нещо на избирателите, тъй като не е дошъл на власт чрез техния вот.
Узбекистан носи името на монголски завоевател. Мозамбик е кръстен на заможен търговец.
Русия е кръстена на средновековни търговци на роби, които пленявали и продавали
обикновените хора.
Ако се опитаме да измислим име за американски режим, което да
отразява централната роля на експлоатацията - по естествен път ще стигнем до
"Тръмпомъсковия".Русия
Защо "Мъсковия" в "Тръмпомъсковия"? Разбира се, заради фамилното име на Мъск, но и
заради историческо название за Русия - асоциация, която е от значение. Украинците наричат
Русия "Московия", което съответства на името, отбелязано на най-известната карта на
региона от XVII век. Историческото наименование на английски е Muscovy.
"Мъсковия" напомня за няколко важни връзки с настоящия режим на Путин.
Първатае, че самият Мъск е привърженик на Путин и редовно поддържа контакт с него. В
продължение на две години той повтаря руската пропаганда за войната в Украйна. (Същото важи и за неговия сънародник и олигарх от Южна Африка Дейвид Сакс, който беше назначен на отговорна позиция в "Тръмпомъсковия". Сакс е непоколебим привърженик на Путин, известен с разпространението на руска военна пропаганда в социалните медии. Подкрепата му за Путин е толкова явна, че дори бе освиркан на Републиканската национална конвенция.)
Досегашните публични действия на Тръмп демонстрират неговата покорност пред Путин.
Той обучи своите привърженици да говорят за "руската измама" и ще се опита да назначи
Каш Пател за ръководител на ФБР именно за да накаже всички, които посочват, че Путин е
подкрепял Тръмп и неговите президентски кампании. Но опитите на Тръмп да ги заглуши
само потвърждават основната истина: Путин категорично предпочиташе Тръмп и руските
видеоклипове в интернет в подкрепа на Тръмп, както и десетките бомбени заплахи в деня на
изборите бяха само най-дръзките и последни примери от една продължителна кампания.
Олигархия
По-силната връзка с Русия обаче е приликата със ситуацията през 90-те години, което също
обяснява названието "Тръмпомъсковия".
Съвременната история на Русия, белязана от олигархия и диктатура, предоставя някои насоки за това как би могъл да се развие този нов режим в САЩ. Подобно на Тръмп днес, Борис Елцин след изборите в Русия през 1996 г. беше застаряващ президент, който дължеше избирането си на олигарсите около него. (Терминът "олигархия" произлиза от древногръцки и първоначално означава "власт на малцина"; съвременното значение "власт на богатите малцина" се свързва с Русия от 90-те години.)
Мандатът на Елцин се превърна в борба за власт между олигарсите, които се смятаха за истинските и легитимни носители на управлението. С нарастващата неспособност на Елцин да изпълнява задълженията си олигарсите организираха т.нар. операция "Наследник" - процес на търсене на заместник, който да изглежда приемлив за руския народ, но да следва техните указания. Изборът им - Владимир Путин, не оправда очакванията; той използва държавната власт, за да наложи доминация над тях и да се утвърди като главен плутократ.
В настоящия американски контекст олигарсите, близки до режима, избраха Джей Ди Ванс за
наследник. Разбира се, бъдещото развитие остава неясно, тъй като тези олигархични структури са податливи на влиянието на импулсивни и доминиращи личности. Възможно е Тръмп постепенно да заприлича на Елцин, а съюзниците му днес да го отстранят утре. Може би Ванс ще поеме ролята, която първоначално беше предвидена за Путин - да бъде марионетка на олигархичните господари. Или пък Ванс ще се изяви повече като Путин, наследявайки мантията на Тръмп и използвайки държавната власт, за да преформатира режима.
Възможно е Тръмп постепенно да заприлича на Елцин, а съюзниците му днес да го отстранят утре.
Или пък Тръмп ще осъзнае динамиката на ситуацията и ще се опита сам да преодолее собствените си зависимости от Мъск, управлявайки без влиянието на олигарсите, които непрестанно му шепнат в ушите. Разбира се, не можем да пренебрегнем влиянието и на самия Путин, който продължава да упражнява необяснима власт над Тръмп, а американският президент, изглежда, отчаяно се стреми да го спаси от поредицата му провали. В олигархичните структури единственото сигурно нещо е несигурността.
Нестабилност
Думата "Тръмпомъсковия" със своята дължина и неудобни акценти (подобно на "Чехословакия") цели да подскаже присъщата слабост на новия режим. Новите явления често са нестабилни. Личностно базираната политика е нестабилна. Русия през 90-те години беше нестабилна. Олигархиите като цяло също са нестабилни.
Диктатурите са нестабилни - както Сирия наскоро ни напомни.
Тръмп вероятно ще се опита да спаси Путин, както някога Путин се опита да спаси Асад. Но в крайна сметка всичко това е обречено на провал.
В краткосрочен план могат ли Тръмп и Мъск да останат съюзници? В известен смисъл изглежда неизбежно, тъй като Тръмп се нуждае от парите на Мъск, а Мъск - от предоставената му от Тръмп власт в замяна.
Могат ли да се разделят, а режимът на "Тръмпомъсковия" да се разпадне? Има поне три възможни сценария:
• Първият е борба между олигарсите, президента и посочения за негов наследник, докато не се формира нова структура.
• Вторият е, че Мъск и останалите олигарси могат да отслабят федералното правителство до такава степен, че за Тръмп не остава нищо, върху което да упражнява властта си.
• Третият сценарий е проксита на "Тръмпомъсковия" - като Хесгет, Габард и Пател, да бъдат номинирани и одобрени от Сената да заемат най-високите постове в националната отбрана, разузнаването и системата на полицията, след което да изпълняват подадената им роля.
Ако станем свидетели на Америка с колапс на разузнаването (с Габард), незаконни преследвания на вътрешни врагове (с Пател) и "свещена война" срещу имигранти и други (с Хесгет), рискът за Мъск е страната да се разпадне по начин, който ще затрудни превръщането му в трилионер. Разграждането на Америка е процес, който Мъск вероятно би искал да контролира лично, и така интересите му могат да се разминат с тези на Тръмп.
В сериозни времена е важно да проявяваме креативност, защото се нуждаем от нови концепции, които да ни помогнат да осмислим фактите пред нас.
"Тръмпомъсковия" е предстоящата реалност, а тази дума ни предоставя различни перспективи. Колкото по-ясно разбираме новия режим, толкова по-отчетливо можем да разкрием неговите слабости и пукнатини. Анализът е първата стъпка към действие, а той работи с думи. Надявам се, че
тази дума ще ви бъде полезна.
https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/...