Фирмин - всичко за БСП - анализи и препоръки

[Firmin]

По интересното е га са престанали.
И има ли това връзка с друже Съсел, който както е известно е широко отворен за секви леберални политики и люде.
 
А термина е "аналлизатор".
Много таквиз се кипрят по медиите. Първа писта дет се вика.

По медиите мен няма да видиш. Като изключим редките случаи, когато се налага по служба. Нямам добро мнение ни за медии, ни за пиар, каквито са по нашите места.

С "друже Съсел" (още една скудоумна тъпня, впрочем, за "обозначаване" на Станишев) моето жизнеописание няма връзка. Даже ... напротив. Щото веднъж го сядох на конгрес, докато беше минпред - реплика от микрофон в залата. Та дошли от секретариата да питат нашите, в сектора, "абе, тоя къв е!". Те пък им казали, че им е малко, а аз още загрявам. Можеше да свърши и зле, кадрово - така да се изразя, "кариерното ми развитие". 

[66]

По медиите мен няма да видиш.

Предполагам. Затова внесох и уточнение.  (за терминологичния обхват)

[otvrat]

Можеше да свърши и зле, кадрово - така да се изразя, "кариерното ми развитие".

Ръц! Каква весела случка! Ако беше "приватизаторката", щеше да оревеш орталъка, но с либералното съси-началство си благосклонен.

[Firmin]

Ръц! Каква весела случка! Ако беше "приватизаторката", щеше да оревеш орталъка, но с либералното съси-началство си благосклонен.

Плиткоумна и, заради това, без изненада, бележка. Сергей съм го критикувал директно, също така. Реагира нормално. Вероятно, тогава, на конгреса, някой се е престарал от "усърдие". Когато видя "приватизаторката", мисля да и споделя какво мисля и за нея, и за тъпните и начело на БСП. После, живот и здраве, можем да обсъдим реакцията и.  8)

[Firmin]

А ето и един за пример - без проблеми в "кариерното развитие"*:

http://epicenter.bg/article/Kristian-Vigenin--Az-nyamam-lichen-izbor-za-kandidat-za-kmet-na-Sofiya--vazhnoto-e-da-ima-shans-za-pobeda/189170/2/48

 8)
-----------------------------------------
*"Умно куче в мъгла не лае" - народна мъдрост

[AnonimusBG]

Фирмине
Все пак не ми е ясно защо Вигенин и при Станишев и при Нинова е някаква фигура?
Кой го бута насам натам?
Моето отношение от вчера не се е променило.

[Firmin]

Можем да привеждаме всякакви конспиративни в една или друга степен теории. Даже, по изключение, някоя от тях може да се окаже вярна - евреи, банки, американци, дори хомомафия.

Но аз предпочитам да съм реалист. Всеки свързан, или дори с потенциал да бъде свързан, с външната политика на страната автоматично се появява в определени списъци на отчет. Там му се съставя профил, който периодично и при случай се актуализира. Ако си наясно с това и го приемаш за даденост, не след дълго ставаш едно готино, симпатично, ... "делфинче". Делфинче, казвам, щото тези божи създания плуват при много ниско съпротивление, използвайки ламинарния поток, без турбулентност.

Парадоксът бил забелязан през 1936 г. от британския зоолог сър Джеймс Грей, който изучавал поведението на делфините. Той наблюдавал плуването на делфин около кораб, движещ се със скорост 10 метра в секунда, в продължение на седем секунди и не могъл да разбере как животното успявало да се движи толкова бързо.

Физиката твърди, че при размерите на делфина и скоростта, с която той лети из океанските простори, животното трябва да умее да управлява обтичането на своето тяло. То съхранява ламинарно обтичане при скорости на движение, за които вече трябва да става турбулентно.

Но когато Грей въвел променливите в уравненията, открил, че за въплъщение на тази теория в действителност морските бозайници трябва да притежават доста по-голяма мускулна маса. Този опит за обяснение получил названието „парадокс на Грей“ (Gray paradox). Ученият предположил, че делфините имат някаква тайна, благодарение на която „включват“ турбулентния поток над телата си. Но досега никой не успяваше да разгадае тази загадка.

Вигенин е приел на думи и на дело факта на членството ни в НАТО и в Европейския съюз, заедно със спазването на всички писани и неписани правила, произтичащи. Оттам нататък е лесно - съблюдава ги безпрекословно, избягвайки конфликт. Заедно с това, опитва се да е полезен и да "служи".

Това очертава профил, който чиновниците, да речем - от Държавния департамент или пък в Брюксел, определят като твърде приемлив. Улеснява им живота и службата, щото, без да ги прави излишно интересни. И те проявяват грижа все да е така. Пък и кво му е на момчето - съвсем неглупав, образован, красавец, подходящо посребрени, вече, слепоочия, добре облечен, с добри обноски, говори добре чужди езици, тембърът и той подходящ, няма склонност да се изцепва и дъни, меко, но неотстъпчиво, защитава евроатлантическите ценности. Партньор - мечта, даже бихме казали - модел за подражание. Дори и да не си инвестирал в него, находка - инвестирай занапред. Не, не пари. Прекалено вулгарно е, пък и на данъкоплатеца не му харесва. Влияние. Инвестирай влияние.

Разбира се, може и да греша. Но, общо взето, грамите на тез най-напред с материала определят такова ниво на анализ и действие. А пък те определят модата по тези места.

[AnonimusBG]

Благодаря.
Стана ми ясно не само за Вигенин, но и за това откъде е идиотизма в мамковината.
Профилът на местният упълномощен е много точен.

[PlaNed]

Ще се опитам да поставя процесите, които се развиват в БСП, в по-широкия контекст на ставащото в Източна Европа. Защото България не е изолирана от околната среда и независимо че субективният фактор в лицето на ръководството на БСП играе немалка роля, все пак този фактор действа в рамките на по-общ обективен процес, от който зависи и с който трябва да се съобразява.

За да вляза в контекста, ще проследя пътя на бившите източноевропейски комунистически партии през изминалите вече 30 години от началото на промените. Ще започна с идейната еволюция, която започна с отричането на комунистическата идеология още през 1989 г. и приемането/връщането към социалдемократическите принципи. Направиха го всички партии до една, дори и тези като Комунистическата партия на Чехия и Моравия (КПЧМ) и Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ), които формално запазиха имената си, но по-скоро по тактически причини (1).

Смяната на идейната парадигма беше осъществена още през 90-те години със замяната на комунизма като крайна цел с демократичния социа­лизъм според принципите на Социалистическия интернационал. Идейната промяна беше съпроводена и с организационна – някои партии като Полската обединена работническа и Унгарската социалистическа работническа се саморазпуснаха на свои конгреси в края на 1989 и началото на 1990 г., но веднага, и то горе-долу със същия делегатски състав, се преучредиха с нови имена, първата – като Социалдемокрация на Република Полша (СдРП), а втората – като Унгарска социалистическа партия (УСП).

И в двата случая част от делегатите на бившите компартии се обособиха в други партии, които се опитваха или да останат по-близо да традицията, или да се отдалечат от нея с по-бързи темпове, но останаха извън парламента и постепенно се маргинализираха. С други думи, запазиха общественото си присъствие онези наследници на дълго и задължително управлявалите по времето на социализма (благодарение на фиксираната в конституциите им ръководна роля), които съумяха да убедят гражданите, че макар и по нов начин, но продължават точно това наследство.

Повечето управляващи комунистически партии обаче в началото на прехода промениха имената си и идейните си основи, без да се саморазпускат. Така направи и БКП, която след вътрешнопартиен референдум в началото на април 1990 г. се преименува на социалистическа. От дистанцията на времето трябва да кажа, че не виждам особена разлика в двата модела – саморазпускането с новоучредяване и преименуването. И в двата случая новите партии избраха социалдемократическата посока, членството в Социалистическия интернационал, евроинтеграция­та (често и атлантическата), успяха да запазят значителното си обществено и парламентарно присъствие. Но нито на едните, нито на другите им бяха спестени обвиненията за комунистическото им минало – и до ден-днешен в общественото пространство в собствените им страни, но и в ЕС и по света, те продължат да са определяни като бивши комунистически.

Независимо от продължаващата пропагандна кампания срещу трансформиращите се бивши компартии, само няколко години след началато на прехода те една по една започнаха да печелят избори и да се връщат във властта. А основната причина не беше в това доколко кардинално те се бяха разграничили от собственото си минало, а в разочарование­то на гражданите от социалните последици след въвеждане на пазарната икономика, зад която се оказа скрит капитализмът.

Първи се завърнаха във властта полските социалидемократи. През 1993 г. те излязоха на първо място в предсрочните избори, макар и с малко над 20%, като съставиха коалиционно правителство с Полската селска партия. Последваха ги унгарските социалисти, които на редовните избори през 1994 г. спечелиха абсолютно мнозинство със своите 54%, но по тактически причини предпочетоха да направят коалиция с либералния Съюз на свободните демократи (ССД). Така те получиха либерална легитимация и обезсилиха антикомунистическите атаки, благодарение на което си осигуриха изключително успешен пълен мандат.

Малко по-различно се развиваха политическите процеси в Чехословакия, където дългогодишната „нормализация“, съпроводена с чистка на реформаторите от ЧКП, я лишиха от легитимност в очите на мнозинството чехи и словаци, а и спонтанно създадените след 17 ноември 1989 г. масови организации – Граждански форум в Чехия и Общество срещу насилието в Словакия, окупираха през първите години политическата сцена. А след това на преден план излезе националният въпрос, който доведе до разпадането на общата държава, обявено в началото на 1993 г. При тези обстоятелства връщането на левицата във властта се отдалечи във времето.

Въпреки впечатлението, че след т.нар. есенни революции от 1989 г. в Източна Европа процесите се развиваха паралелно, вглеждането в конкретиката показа спецификата на Балканите

Тя пролича още при първите избори, защото докато централноевропейските бивши компартии получиха около десетина процента от гласовете и изглеждаха трайно погребани, на Балканите те ги спечелиха, и то с абсолютно мнозинство. Така стана в България през юни 1990 г. и в Румъния през май с.г., като там победата е на същинския наследник на РКП ‒ Фронта за национално спасение, оглавен от Йон Илиеску.

Тези победи на започналите да се променят идейно и политически бивши комунистически партии се възприеха като голям успех, но на практика породиха повече проблеми. Първият беше в това, че веднага след победата си те се оказаха изолирани и яростно атакувани от силно
разочарованите и допълнително ожесточени от поражението си нови десни сили. А вторият, и то по-важен, – че след като останаха във властта, на тях им се наложи да осъществяват трансформации, насочени към възстановяване на капитализма.

За едно социалистическо правителство да въвежда капиталистически отношения, се оказа непосилна задача, както ярко показа вторият мандат на Андрей Луканов. Той се опита да го направи планомерно, със специално поръчания доклад „Ран–Ът“ (2), но в края на краищата предпочете да подаде оставка. Поводът беше общата синдикална стачка, но истинската причина, поне според мен, беше нежеланието му да започне икономически реформи, които ще доведат до рязко влошаване на положението на големи маси хора.

Общият резултат от победите на левицата на Балканите се изрази в забавяне на реформите, поддържане на високо политическо напрежение и недоволство, което доведе до загуба на обществена подкрепа. Забавянето в България и Румъния се оказа трайно и не само ги отдели от останалите бивши социалистически страни в процеса на петото разширяване на ЕС (централноевропейските и прибалтийските бяха приети през 2004 г., а България и Румъния ‒ през 2007 г.), но продължава да се усеща и до ден-днешен.

До началото на ХХI в. във властта в Източна Европа се редуваха реформиращите се бивши комунистически партии с новите десни, което не само се прие като утвърждаване на демократичния процес (според проверката на двойната смяна по Хънтингтън), но и изглеждаше като нормализация на политическата система с две големи партии по англосаксонския модел. При това, ако погледнем резултатите от управлението на левите (бивши комунисти) и десните (нови демократи), ще видим, че левите правителства са значително по-успешни както в икономическите и социалните трансформации, така и по пътя към Европейския съюз.

Президентът Александър Квашневски (1995–2005) и правителството на Лешек Милер от Съюза на демократичната левица (СДЛ) осъществиха приспособяването и присъединяването на Полша към НАТО ‒ през март 1999 г., и към Европейския съюз ‒ на 1 май 2004 г. Така стана и в Унгария при правителството на Ференц Дюрчан от Унгарската социалистическа партия (УСП), заедно с либералите от ССД (2002–2009). И в Чехия присъединяването към ЕС стана при социалистическото правителство на Владимир Шпидла, макар той да не е от посткомунистическата партия, а от новосъздадената ЧСДП. Единствено Словакия от Централна Европа посрещна присъединяването си към ЕС без ляво правителство.

Може и да изглежда странно, но именно успехът на левите правителства в трансформациите от държавен социализъм от съветски тип към пазарна икономика (капитализъм) и от Източния блок към Европейския съюз, се превърна в най-големия им проблем с навлизането в новия ХХI в. Основната причина бе в това, че бившите комунисти и новите леви в Източна Европа се оказаха най-гъвкави и приспособяващи се към правилата на ЕС, поставени при приемането на бившите соцстрани. А тези правила тогава бяха определени от т.нар. Вашингтонски консенсус (3), който днес вече може да се оцени и като олицетворение на неолиберализма, утвърдил се в света след краха на Изтока в Студената война. Така бившите комунисти се превърнаха в проводници на неолиберализма в Източна Европа, което драстично противоречеше не само на тяхното комунистическо минало, но и на социалистическото им настояще.

Само че не бива да забравяме и атмосферата на онова време, когато непрекъснато се говореше за необходимостта бившите компартии да се реформират, прагматизмът беше сочен като единствено вярното решение, а идеологиите бяха обявени за остарели и неадекватни в модерната политика. При това в повечето случаи политическите елити на новите леви партии идваха от средите на т.нар. технократи и прагматици в бившите компартии в Източна Европа. Какво се случи с левицата след присъединяването на бившите социалистически страни
от Източна Европа към западния Европейски съюз

Оказа се, че тяхната роля е била да наложат капитализма, след което станаха излишни и постепенно потънаха в блатото на излъганите обществени надежди. Само година след тържественото приемане на Полша в ЕС, на парламентарните избори от 2005 г. СДЛ се срива от 41% (2001) до 11,3%, а кандидатът ѝ за президент Марек Борковски не достигна до втория тур. Потъването на полската левица продължи и при следващите избори, докато накрая, през 2015 г., тя остана извън парламента.

Унгарските социалисти също преживяха срив: след двукратните победи в парламентарните избори през 2002 и 2006 г., на следващите избори, проведени през 2010 г., те получиха едва 19,3% (4), а през 2014 г. – 19,1%. Унгарските социалисти запазиха присъствие в унгарския парламент, но в позиция­та на трайна опозиция, без шансове да се завърнат във властта.

Ставащото с най-успешните посткомунистически партии от Централна Европа дава основание на наблюдателите да говорят за крах на левицата. В Чехия и Словакия леви сили продължават да са в управлението, но с големи проблеми. Дълго време словашкият бивш комунист и лидер на лявоцентристката партия „Смер – социална демокрация“ Роберт Фицо се смяташе за един от най-успешните леви политици, след като беше спечелил изборите през 2012 г. с 44,4 % от гласовете, но през 2014 г. загуби президентските избори от бизнесмена Андрей Киска, а през 2016 г.
„Смер-СД“ получи едва 27,3 % от гласовете и направи коалиция със словашките националисти и евроскептици. Нещата се влошиха още повече след скандала с мафиотското убийство на журналиста Ян Куциак и годеницата му Мартина Кушнирова в началото на 2018 г., масовите протести и в края на краищата принудителната оставка на Фицо през март 2018 г. Тенденцията на потъване на лявата словашка партия „Смер-СД“ се потвърди и при президентските избори от март 2019 г., спечелени отново не от левия кандидат Марош Шефчович (еврокомисар и зам.-председател на Еврокомисията), а от 46-годишната адвокатка и екоактивистка Зузана Чапутова, заложила на борбата с корупцията. Така че и в случая със Словакия ясно се вижда тенденцията на потъване на лявата партия, обвинена в корупция и връзки с мафията.

Показателни за по-общата тенденция са изборните резултати и на ЧСДП, която не е посткомунистическа. Те изглеждат по следния начин: 1998 г. – 32,3 %, 2002 г. – 30,2 %, 2006 г. – 32,3 %, 2010 г. – 22,1 %, 2013 г. – 20,5 %, 2017 г. – 7,3 %. Потъването е ясно изразено.

В годините на прехода към парламентарна демокрация и пазарна/капиталистическа икономика на бившите соцстрани от Централна Европа левицата изигра водеща роля. Но след като преходът приключи – с приемането на тези страни в ЕС, тя постепенно залязва. Струва ми се, че това се дължи на идейното изместване на социалистическите партии в либерална посока. А там все пак по-успешни се оказват същинските либерали. При това левицата е атакувана и от консервативно-националистическите сили, които набират сила в условията на външно- и вътрешнополитически сътресения, предизвикани от глобалните промени и оформянето на нов световен ред. Така в Унгария УСП бе изтласкана не от една, а от две дясно-консервативни партии: малко по-умерената дясно-консервативна ФИДЕС и крайно националистическата и ксенофобска „Йоббик“.

Pro domo sua

Очертах негативните тенденции, жертва на които станаха левите партии в страните отличнички в прехода, за да се види източноевропейският политически контекст, в който се развиват процесите в БСП. Действително и у нас присъединяването към ЕС стана със значителното участие на БСП – както на президента Георги Първанов, подписал договора за присъединяване на 25 април 2005 г., така и на премиера Сергей Станишев, поставил тържествено България на картата на ЕС на 1 януари 2007 г. Това обаче се реализира с цената на политика, която спокойно може да се нарече либерална, ако не и неолиберална.

Най-яркият пример за това бе въвеждането на „плосък данък“ (ниско подоходно облагане с еднаква ставка) без необлагаем минимум от началото на 2008 г.

Вярно е, че налагането на толкова несоциалистическа мярка като плоския данък беше оправдано с коалиционните партньори, но защитата му идва и от социалисти като Петър Димитров и Румен Овчаров, както и от депутата Петър Кънев (5). И ако оправданието с необходимостта да се води коалиционна политика може да се приеме, докато продължава мандатът на правителството на Сергей Станишев (2005–2009), след края му то вече е неприемливо. Нещо повече, през септември 2010 г., при обсъждането на програмата „България 2020 ‒ европейска социална държава“ на вече опозиционната БСП, предложението за отмяната на плоския данък е отложено (6). Споровете за плоския данък в БСП само затвърждават впечатлението, че тя трайно е приела икономическия либерализъм, отдалечавайки се от социалистическите решения.

Да, в това отношение БСП не е сама, тъй като големите европейски леви партии още през 90-те години на ХХ в. избраха т.нар. трети път, съчетавайки традиционния социализъм с модерния тогава либерализъм. А когато в началото на 2012 г. БСП наистина се отказа от плоския данък и обяви желанието си той да бъде отменен, вече много малко хора повярваха, че тя си връща левия характер – обществото е все по-категорично убедено, че тя е партия на бизнеса, а и на част от олигархията. Едно убеждение, което трябва да се оборва с действия, а не с думи.

Все пак БСП, за разлика от славните си посестрими от Централна Европа, остава втората по влияние политическа сила в България. Но е вярно, че влиза в поредица от изборни поражения от популистката формация ГЕРБ ‒ една партия, обявила се за дясна, но съчетала както спомена за миналото (чрез комунистическия произход на много нейни ръководители), така и умелото приспособяване към новите реалности. Олицетворение на това ново явление е Бойко Борисов, завършил Школата в Симеоново, бивш член на БКП, който предпочита да напусне МВР, вместо да си хвърли партийната членска книжка, охранител и ученик (по неговите думи) както на Тодор Живков, така и на Симеон Сакскобургготски. В първите години от политическата си кариера  той твърдеше, че „каквото Тодор Живков е построил, ние не можем и да боядисаме“.

Двойственият образ на ГЕРБ се оказва по-привлекателен за голяма част от българите от загубилата облика си на лява партия БСП, както показват резултатите от парламентарните избори през последните години: на 5 юли 2009 г. БСП получава 17,7 % от гласовете (748 147 д.), на 12 май 2013 г. – 26,6 % (942 541), на 5 октомври 2014 г. – 15,4 % (505 527). И е неизменно на второ място.

По всичко личи, че макар и по-бавно от левите в Централна Европа, БСП също е започнала да потъва в политическото блато. Това показа неуспехът на Михаил Миков, заменил на 27 юли 2014 г. Сергей Станишев след поредната му изборна загуба, да промени образа на партията, като направи завой наляво.

После дойде изненадата. На проведения на 7–8 май 2016 г. 49-и конгрес на БСП действащият лидер Михаил Миков неочаквано загуби състезанието за председател. На втория тур от гласуването депутатката Корнелия Нинова получи 46 гласа повече (395 гласа срещу 349), въпреки че на първия имаше с 49 по-малко. Споменавам тази подробност, защото това стана след преливането на гласове от двама други кандидати за поста: Красимир Янков и Георги Гергов. Промяната донесе свеж полъх и защото за пръв път в 125-годишната ѝ история начело на БСП застана жена.

Почти веднага Корнелия Нинова предложи нестандартен ход – еднолично издигна за президентските избори една неочаквана кандидатура – на критика на правителството на ГЕРБ ген. Румен Радев, непознат в партийните среди, но популярен в обществото с ясната си позиция. Кандидатурата се оказа удачна и на 13 ноември 2016 г. ген. Радев беше избран за Президент на Република България – първо изборно поражение за Борисов.

Съживяването беше видимо: подемът в редиците на БСП и разширилото се опозиционно пространство принуди премиера Борисов да прекъсне мандата и на второто си правителство и да обяви предсрочни парламентарни избори на 26 май 2017 г. Те бяха използвани от Корнелия Нинова, за да наложи нови правила. С цел да подмлади парламентарния облик на БСП, тя ограничи присъствието в парламента до 12 години, втората голяма промяна беше въвеждането на пряк избор на лидера на БСП от цялата партия и ограничаване на мандата му до 8 години (7).

Усещането за промяна, подмладяване и надеждата за връщане на БСП в управлението предизвика ентусиазъм, който обаче не се реализира. В изборите БСП получи 27,9 % (955 490 гласа), докато ГЕРБ – 33,5 % (1 147 292 гласа). Загубата не беше голяма – само с около 200 хиляди гласа, но върна на ГЕРБ самочувствието на победител.

Все пак положителната тенденция беше факт. БСП можеше да се похвали с двойно по-голяма парламентарна група, стана значително по-настъпателна опозиция, Корнелия Нинова се възползва от всяка възможност, за да се противопостави на Бойко Борисов и управлението на ГЕРБ, използваше всички парламентарни и извънпарламентарни средства, за да очертае новия облик на партията.

В началото на тази година изглеждаше, че за разлика от другите източноевропейските леви партии, БСП ще запази своето присъствие като втора политическа сила и това даде надежда, че изборният неуспех е случаен. Несъмнено основната роля за възраждането на БСП е на Корнелия Нинова. Тя действително притежава завидни ораторски умения, смело се изправя срещу Бойко Борисов, заявява се като негова алтернатива и привлича привърженици сред недоволните от твърде дългото и силово управление на ГЕРБ.

Едновременно с това, макар и не толкова видими за външните наблюдатели, но се появиха и сигнали за нарастващи проблеми. Още в началото на своето председателство Корнелия Нинова показа завидно умение да утвърждава контрола си върху партията. Умело и с различни мотиви отстрани онези, които бяха съдействали за избора ѝ – Георги Гергов, Красимир Янков; извади от парламента старите кадри, закалени в политическите битки, но омръзнали на хората, заяви се като носител на новото.

Това умение продължава да я съпътства – и в сюжета с подадената и оттеглена оставка след загубените евроизбори тя запази пълен контрол върху Конгреса и с твърда ръка отстрани онези, които се опитаха да ѝ се противопоставят – например Валери Жаблянов. Това са важни качества за партиен лидер. Но ако се вгледаме малко по-внимателно в идейните ѝ позиции, се появяват и съмненията – поне у хора като мен, които смятат, че политиката трябва да се гради върху идеи,
а не само върху моментните настроения на гражданите

Първата червена лампичка за мен светна, когато БСП се противопостави на Постановление 208 от 2016 г. за настаняване на бежанците. На хората вероятно това им хареса, тъй като мотивът беше, че не бива местните власти да дават пари за бежанци, когато има толкова нуждаещи се българи. Само че един от най-старите принципи в социалистиеското движение е солидарността.

Залагането на егоизма на бедните хора продължи и през следващите месеци, когато БСП постепенно еволюира към национализма както при обсъждането на Истанбулската конвенция, така и по въпроса за бежан­ците. Искам да бъда разбрана правилно – не се обявавам срещу защитата на националните интереси, но не бива това да става за сметка на съпричастността и солидарността с нуждаещи се хора. Защото тогава имаме не лява, а дясна политика.

Струва ми се, че истинският проблем е в стремежа на всяка цена да се следват моментните настроения на хората, а не идейните позиции на БСП. Това доведе до залитане по модния днес национализъм. Но така БСП повтаря грешките на левите партии от прехода, които през 90-те години заложиха на властващия тогава либерализъм и се оказаха изместени от истинските либерали. С увлечението по национализма днес, който обаче си има собствени политически изразители, си обяснявам постепенното изчерпване на симпатиите към БСП през последните месеци. Защото по този начин тя напуска собствения си път.

Няма да коментирам положението в БСП преди, по време и след евроизборите, защото го направиха вече достатъчно много анализатори. Но не мога да не видя, че за разлика от положението след загубените парламентарни избори през 2017 г., днес БСП е раздирана от скандали, вътрешнопартийни битки, което намалява доверието в нея като основен опонент на ГЕРБ. Когато към това прибавим и трудностите с финансирането, липсата на съюзници и най-вече загубения идеен ориентир, няма как да не се види опасността временните неуспехи да се превърнат в тенденция. Това, от което се боя най-много, е потъването на БСП в идейното блато на популизма. Съдбата на централноевропейската левица би трябвало да ни послужи като предупреждение.

Бележки

(1) Имам предвид това, че ЧКП нямаше как да се преименува, тъй като името социалдемократическа вече беше заето от създадената през март 1990 г. Чешка СДП, а при КПРФ запазването на наименованието беше обяснено от дългогодишния ѝ лидер Генадий Зюганов с това, че в огромна страна като Русия името КП е добре познато и ако го сменят, ще загубят връзка с хората.

(2) Тъй като зная колко чувствителни са левите българи към темата за доклада „Ран–Ът“, ще направя някои уточнения. Той наистина е план за въвеждането на капиталистическа икономика в България. Но ако докладът (има го в интернет) бъде внимателно прочетен, ще се види, че в него се говори за запазване на онези отрасли от българската индустрия, които са конкурентноспособни: електрониката, тежкото машиностроене, роботиката и т.н. Докладът е внесен във ВНС, но не и обсъден и приложен. След оставката на правителството на Луканов на 29 ноември 1990 г. наистина беше утвърден капитализмът в България, но не беше запазен нито един индустриален отрасъл. Сиреч – ако капитализмът беше въведен организирано според доклада „Ран–Ът“, вероятно икономическият старт можеше да бъде по-добър. Вж. „ДОКЛАД върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България“, подготвен от Фондацията на Националната камара на САЩ за Народна Република България. Ръководство и редактиране Ричард Ран и Роналд Ът, октомври 1990 г., https://bultimes.com/proektat-ran-at-palen-tekst-na-balgarski-vavedenie-za-proekta/

(3) Зад това понятие се крият 10 препоръки за икономически промени, изработени от най-важните световни икономически институции: Международния валутен фонд, Световната банка, Министерството на финансите на САЩ, Фондацията „Херитидж“, Института Брукингс и Федералния резерв на САЩ. Препоръките са обърнати към държавите в тежко икономическо и финансово състояние и целта им е чрез неолибералната рецепта те да успеят да преодолеят кризата. Най-общо казано, мерките предвиждат трансформация на икономиката чрез тотална приватизация, пазарна либерализация, строга бюджетна дисциплина и отваряне за чужди капитали и стоки. – Rogoff, Keneth. Wither the Washington Consensus? – Foreign Policy. 2003, № 3.

(4) Palonen, Emilia. Losing the „Left“ in Hungary? 22 Oct 09, https://www.transform-network.net/publications/yearbook/overview/article/journal-052009/losing-the-left-in-hungary/.

(5) 14 август 2007, https://www.vesti.bg/novini/zam.-predsedateliat-na-biudzhetnata-komisiia-petyr-kynev-ne-e-ubeden-che-stavkata-na-ploskiia-danyk-shte-byde-10-na-sto-1084874.

(6)  Замяна на плоския данък с подоходно облагане скара социалистите. 25 септември 2010, https://dariknews.bg/novini/biznes/zamqna-na-ploskiq-danyk-s-podohodno-oblagane-skara-socialistite-592632.

(7) Повече за тези решения на заседанието на конгреса от 4–5 февруари 2017 г. виж: Баева, И. Цената на победата. – Ново време, № 1–2, 2017, 9–19.

Източник: Ново Време Брой 6-7, юни-юли 2019

[Firmin]

Добър анализ, честен поне. Но непълен. Към него би следвало да се прибави и част относно социалната база и структура на БСП, симпатизантите и, съратниците и електората. Пък било и в контекста на анализа на проф. Баева. Защото връзката е силна. Твърдя даже, че социалната и демографската динамика в страната са ключови по отношение разбирането за процесите и състоянието, в което днес е БСП. Необходим е за разбирането им чисто системен анализ. Такъв анализ еднозначно ще покаже, че тактическите преимущества на курса на Нинова, бивайки сиеминутни и инцидентни, са изчерпани и хазартно проиграни и сега иде сметката със стратегическите уязвимости, които бяха тяхна цена. Тази сметка БСП дълго ще плаща. Разполагайки, ако не намери сили за промяна, с патологичното его на лидера си и амбицията на насърчавания под формата на път за младите кариеризъм на клакьорчетата и. Само дето тук, все още, не е Украйна и българинът не избира клоуни да го спасяват от собствения му сакатлък.

[66]

Продължаваш да пишеш високопарни безсмислици.
 

Такъв анализ еднозначно ще покаже, че тактическите преимущества на курса на Нинова, бивайки сиеминутни и инцидентни, са изчерпани и хазартно проиграни и сега иде сметката със стратегическите уязвимости, които бяха тяхна цена

Айде едно тактическо преимущество и три "стратегически уязвимости".
 
Напротив. БСП стратегически започна да се отдалечава от лебералното блато.
Защото при Съсела беше превърната в една от най-мракобесните бесни партии.
Изобщо, а не в "левия" пол. спектър.
Ами Тачър е "лява" спрямо "тогавашното БСП". А Меркел - некво ангелче.
 
И това не са приказки а факти!
Колко се разпределят през бюджета в Англия, по времето на Тачър или при сегашното консервативно управление?
и колко при Съсела и в последствие.
Колко!
Плоска данъчна система .........
И тъй нататък и тъй нататък.
Само да вметна, последно.
България беше единствената, повтарям единствената държава която не предприе мерки за компенсиране на населението от негативите от членството в "съюза".

[onzi]

половинчато. ама то като се има предвид къде е публикувано - не може повече. няма очевидни изводи за срива от прилагането на третия път, либерализацията по станишево време е заметена, като е отбелязана все пак оценката от управлението му, а именно резултатите на бсп от 2009. отбелязано е и че именно от станишев натам доверието в бсп е загубено, а загубено доверие се връща бавно.

и следват простотиите за мигрантите и стамбулската.

[пешo]

Първата червена лампичка за мен светна, когато БСП се противопостави на Постановление 208 от 2016 г. за настаняване на бежанците. На хората вероятно това им хареса, тъй като мотивът беше, че не бива местните власти да дават пари за бежанци, когато има толкова нуждаещи се българи. Само че един от най-старите принципи в социалистиеското движение е солидарността.

Залагането на егоизма на бедните хора продължи и през следващите месеци, когато БСП постепенно еволюира към национализма както при обсъждането на Истанбулската конвенция, така и по въпроса за бежан­ците. Искам да бъда разбрана правилно – не се обявавам срещу защитата на националните интереси, но не бива това да става за сметка на съпричастността и солидарността с нуждаещи се хора. Защото тогава имаме не лява, а дясна политика.

Струва ми се, че истинският проблем е в стремежа на всяка цена да се следват моментните настроения на хората, а не идейните позиции на БСП. Това доведе до залитане по модния днес национализъм. Но така БСП повтаря грешките на левите партии от прехода, които през 90-те години заложиха на властващия тогава либерализъм и се оказаха изместени от истинските либерали. С увлечението по национализма днес, който обаче си има собствени политически изразители, си обяснявам постепенното изчерпване на симпатиите към БСП през последните месеци. Защото по този начин тя напуска собствения си път.

Няма да коментирам положението в БСП преди, по време и след евроизборите, защото го направиха вече достатъчно много анализатори. Но не мога да не видя, че за разлика от положението след загубените парламентарни избори през 2017 г., днес БСП е раздирана от скандали, вътрешнопартийни битки, което намалява доверието в нея като основен опонент на ГЕРБ. Когато към това прибавим и трудностите с финансирането, липсата на съюзници и най-вече загубения идеен ориентир, няма как да не се види опасността временните неуспехи да се превърнат в тенденция. Това, от което се боя най-много, е потъването на БСП в идейното блато на популизма. Съдбата на централноевропейската левица би трябвало да ни послужи като предупреждение.

Всичко това е напълно вярно, но, за съжаление, избори се печелят не с идеологии, а с популизъм.

[otvrat]

Некои съобръжения по поставените въпроси :

Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ), които формално запазиха имената си, но по-скоро по тактически причини

Тука Баева греши. КПРФ остана марксистко-ленинска партия. В Русия социалдемократите са Справедлива Русия.

Плоска данъчна система .........

Плоската данъчна система не трябва да се разглежда еднозначно. Тя има своите предимства при конкретни икономически обстоятелства. Но временно. Винаги временно. Защото до един момент действа стимулиращо на бизнеса (вади черни пари, привлича капитали и т.н.), но след това става бреме за "социалната" (баси глупостта!) държава. Особено за супер неолиберална държава като нашата, която не участва в икономиката и се финансира единствено от данъци и такси. Според мен плоският данък бе правилно въведен в подходящия момент. Но трябваше да бъде премахнат след няколко години. Вече е късно. Никой не може да го премахне. Самата БСП не е убедителна в немощните си анонси, защото в ръководството ѝ е пълно с милионери.

[buratinob]

Старата любов ръжда не хваща.
Социнтернационал, коминтерн, солидарност с другите за сметка на нашите.

На Баева добре и е светнала червената лампичка:

Но след като преходът приключи – с приемането на тези страни в ЕС, тя постепенно залязва. Струва ми се, че това се дължи на идейното изместване на социалистическите партии в либерална посока.

Обаче нали не е удобна я загасила и включила другата дето по и подхожда на роклята и капелата - Истамбулската, мигрантската.

[onzi]

Плоската данъчна система не трябва да се разглежда еднозначно. Тя има своите предимства при конкретни икономически обстоятелства. Но временно. Винаги временно.

той и станишев я въведе временно - идеята беше да действа 2-3 години. ама не прецени, че може и да не успее да я отмени. дпс я въведе и задържа. и не пуска и досега.

обаче виновен е станишев.

[Firmin]

България беше единствената, повтарям единствената държава която не предприе мерки за компенсиране на населението от негативите от членството в "съюза".

... като си говорим за безсмислици, де. 

Кои точно негативи искаш да ти бъдат компенсирани? А позитивите не ги ли компенсират "негативите" ти?

[Firmin]

Айде едно тактическо преимущество и три "стратегически уязвимости".

Пропиляно тактическо преимущество - изборът на Радев. Последван от загуба на парламентарните избори и формиране на коалиция на ГЕРБ с националистите.

Три стратегически уязвимости:

1. Загуба на консолидация в БСП на идейна основа, последица от тъпнята "консервативен социализъм".
2. Разрив с ПЕС, в резултат на безумната кампания срещу ИК и личната омраза към Станишев.
3. Опора върху консервативните общности в райони с влошаващи се демографски и социални характеристики, без потенциал за нарастване на подкрепата.

[otvrat]

и личната омраза към Станишев.


 :b0201:

Каза човекот, който никого лично не мрази.

[micky]

Пропиляно тактическо преимущество - изборът на Радев. Последван от загуба на парламентарните избори и формиране на коалиция на ГЕРБ с националистите.

До кога ще бъркате мажоритарните президентски избори с останалите партийни такива?
Поне последните президентски бяха за личност, а не за Бацета, Корнелии и Съсели.

[Firmin]

До кога ще бъркате мажоритарните президентски избори с останалите партийни такива?
Поне последните президентски бяха за личност, а не за Бацета, Корнелии и Съсели

.

Тази ти теза издиша. Щото анализът на структурата на вота, който аз съм направил, а ти - не, сочи други неща.

Победата на Радев има стратегическо значение, сто пъти го повтарям. В резултат на нея, ГЕРБ загуби опорна точка на Дондуков 2 и си спечели корав дерт. Точно заради комплексния характер на тази победа, преимуществото за БСП бе по-скоро тактическо, а не стратегическо. Нинова в болното си и некадърно тщеславие реши да влезе в парламентарните избори, закичена с тази победа. Ама брошката излезе менте - тенеке. Или защото адекватен анализ на победата нямаше - кво да и аналицираш - победа!. Или защото бе хазартно и некомпетентно игнориран.

Радев спечели, подкрепен мощно от ДПС, ВМРО, хора на Марешки, АБВ, че даже и от избиратели на ГЕРБ.

Загубата на парламентарния вот от Нинова, довел до управляващата и днес коалиция, начело с ГЕРБ и Борисов, занули сметката. ВМРО са в институционализирана коалиция с ГЕРБ, силно свързани. ДПС са в негласна коалиция - в стратегически резерв на ГЕРБ. Марешки, палав и шумен понякога, ги следва. АБВ са вън от парламента. БСП е все така в изолация, неспособна да застраши властта на ГЕРБ и, еднолично, на Борисов.

Ето и пример как нереализирано тактическо преимущество води до стратегическа стабилизация на противника.

Следващ шанс дадоха евроизборите. Отново проигран, с бесноват пламък в очите, от Нинова.

Дори и минимален шанс да има в предстоящите местни избори, Нинова го проигра отново, практически необратимо. Този път с грижа за собственото си оцеляване, което разменя срещу бъдещето на БСП и страната. От патологичен егоизъм.

[onzi]

фирмин, нарочно ли се правиш на ощипан? трите ти стратегически али-бали са всъшност твърдите виждания на мнозинството партийни членове. тези партийни членове, които не искат мигранти, джендъри и станишев. които, повтарям, са мнозинство.

[micky]

Радев спечели, подкрепен мощно от ДПС, ВМРО, хора на Марешки, АБВ, че даже и от избиратели на ГЕРБ.

Пълни глупости! Радев спечели с гласовете на половин България.
А може да си ги цепиш освен по партии и по всякакви други твои си фирминовски удобни критерии.
Народа излезе и гласува. Народа! Не някакви си партийки.

[onzi]

Следващ шанс дадоха евроизборите. Отново проигран, с бесноват пламък в очите, от Нинова.

Дори и минимален шанс да има в предстоящите местни избори, Нинова го проигра отново, практически необратимо. Този път с грижа за собственото си оцеляване, което разменя срещу бъдещето на БСП и страната. От патологичен егоизъм.

ти наистина не разбираш, че нинова и станишевистите не могат да мелят. това първо. станишевистите са нагли, нахални и нито могат, нито искат да отстъпят - това второ. станишевистите са съвсем малко, но затова пък изключително кресливо малцинство. това трето.

от тези трите следва необходимостта от прочистване на къщичката. защото с тези креслювци /и ти между тях/ бсп не е възможно да възвърне доверието в себе си. няма как. станишенцията направи, каквото можа, станишев почти утрепа партията след сравнително успешния си премиерски мандат и скриването в брюксел. вече е време той и поддакващите му да си затворят човките и да се скрият. ако не могат - да зяпат като външни зяплювци, а не като членове на бсп.

те нарушават устава също като теб - точката за подкрепата на партийната политика.

[Firmin]

фирмин, нарочно ли се правиш на ощипан? трите ти стратегически али-бали са всъшност твърдите виждания на мнозинството партийни членове. тези партийни членове, които не искат мигранти, джендъри и станишев. които, повтарям, са мнозинство.

Е, как! Специални мерки се взеха да е така. Само дето не видят те кого обслужват с това и той накъде ги води. Но нищо. Ще го разберат накрая. По най-трудния начин. А ГЕРБ ще свалят от власт с тоя си акъл, кога Борисов надене памперсите или дори доста след това.

[Джиджи]

Пропиляно тактическо преимущество - изборът на Радев. Последван от загуба на парламентарните избори и формиране на коалиция на ГЕРБ с националистите.

До кога ще бъркате мажоритарните президентски избори с останалите партийни такива?
Поне последните президентски бяха за личност, а не за Бацета, Корнелии и Съсели.

Именно! И колкото повече се натрапва тезата, че изборът на Радев е бил заслуга на БСП, толкова повече хора като мен, които гласувахме за него с чиста съвест, ще се гневим.
Румен Радев беше избран мажоритарно. Като личност!
А Корнелия само го откри, за което сепак си заслужава аплодисментите. 

И дано успее да намери подходящ кандидат за кмет на София. Щото явно там ѝ е силата ...

[onzi]

А Корнелия само го откри, за което сепак си заслужава аплодисментите. 

не само го откри, а го наложи, залагайки авторитета си. фирмин се скъса от храчки по нея тогава. сега с половин уста ѝ признава направеното. и продължава да храчи. без да вижда, че съмишлениците му са причина за недотам високите резултати на бсп напоследък.

[Firmin]

... а колкото и да плюеш Станишев, фактите са налице.

Първо, Станишев е Председател на ПЕС.
Второ, Станишев е евродепутатът от БСП с най-висока подкрепа, от най-силните организации на БСП.
Трето, по-кротко със Станишев и "станишевистите", да не ти потрябват посред някоя важна битка, а да липсват. Както на Бузлуджа, тази години, липсвали половината от тези лани.

[onzi]

Е, как! Специални мерки се взеха да е така.

баси глупостите. какви специални мерки? напротив, специални мерки се вземаха в подкрепа на стамбулската. отказът на вигенин да я подпише мина и замина, то не бяха конференции, семинари, симпозиуми и прочие в нейна подкрепа.

[Джиджи]

Радев спечели, подкрепен мощно от ДПС, ВМРО, хора на Марешки, АБВ, че даже и от избиратели на ГЕРБ.

Пълни глупости! Радев спечели с гласовете на половин България.
А може да си ги цепиш освен по партии и по всякакви други твои си фирминовски удобни критерии.
Народа излезе и гласува. Народа! Не някакви си партийки.

:way_to_go-1308:

Мики, ходиш с едни гърди пред мен, ама аз току–що се включих.  :D
Важно е обаче, че по този въпрос мненията ни съвпадат.  :t2002:

[onzi]

... а колкото и да плюеш Станишев, фактите са налице.

Първо, Станишев е Председател на ПЕС.
Второ, Станишев е евродепутатът от БСП с най-висока подкрепа, от най-силните организации на БСП.
Трето, по-кротко със Станишев и "станишевистите", да не ти потрябват посред някоя важна битка, а да липсват. Както на Бузлуджа, тази години, липсвали половината от тези лани.

първо, станишев беше номиниран от бсп.
второ, станишев не е с най-висока подкрепа. с най-висока подкрепа е йончева.
трето, колко още битки трябва вие станишевистите да изгубите, за да разберете, че не ви искат? колко? преди малко писах как сте нагли, нахални и неспособни да приемете чуждото мнение. ето ти го доказателството, от собствените ти пръстенца.

[Firmin]

не само го откри, а го наложи, залагайки авторитета си. фирмин се скъса от храчки по нея тогава. сега с половин уста ѝ признава направеното. и продължава да храчи. без да вижда, че съмишлениците му са причина за недотам високите резултати на бсп напоследък.

За тези с твоя акъл може и така да изглежда. Истината е, че в суетнята си, Нинова едва не провали Радев. С ненавременното и противозаконно номиниране. С натиска да е кандидат на БСП, за да го откопчи от АБВ. Защото Радев се яви и спечели избора като независим кандидат. Което даде възможност на стотици хиляди избиратели извън тези на БСП да го подкрепят. Ама това не е за твоя акъл работа. Ти си гледай позитанските опорки. Те са за теб.

А колкото до мен и съмишлениците ми и как ви намаляваме иначе високия резултат - това не е изненада. Негодниците и некадърниците около Нинова имат това дежурно обяснение. И мнозина, гузни със сакатлъците си по места, ще го приемат с радост. Така удобно ги разтоварва от вини и отговорност. В началото на ноември такива ще има много. Ти си напиши, прочее, домашното - да ти е готово. 

[Firmin]

второ, станишев не е с най-висока подкрепа. с най-висока подкрепа е йончева.

Само, дето Йончева, въздухарче, не е член на БСП и никога не е била.

[buratinob]

второ, станишев не е с най-висока подкрепа. с най-висока подкрепа е йончева.

Само, дето Йончева, въздухарче, не е член на БСП и никога не е била.

В сравнение със Станишев е ГОЛЯМ ЧЛЕН!

[onzi]

Само, дето Йончева, въздухарче, не е член на БСП и никога не е била.

само дето, лъжецо, ти не си писал за евродепутат - член на бсп. ето какво си писал:

Второ, Станишев е евродепутатът от БСП с най-висока подкрепа, от най-силните организации на БСП.

йончева е евродепутат от бсп и има най-много преференции.

знам, че напоследък прибягваш до персонални обиди, лъжецо, но то е защото нямаш други аргументи. очаквам извинение.

[Firmin]

трето, колко още битки трябва вие станишевистите да изгубите, за да разберете, че не ви искат? колко? преди малко писах как сте нагли, нахални и неспособни да приемете чуждото мнение. ето ти го доказателството, от собствените ти пръстенца.

По принцип, не е много умно да стоиш там, дето не те искат. Така че напускането на ""Партията", която се надига" (по Дърева) е вариант. Но пък, от друга страна ... Като си помисля, че оставям БСП на въздухари като теб, во главе със седесарската  начело, нещо ме спъва на изпроводяк. 

[onzi]

когато и да се отърве бсп от лъжци като теб - все ще е късно. а аз в партия нямам спомен да съм членувал. бягай си в абевето.

[onzi]

во главе със седесарската  начело

сериозно подозирам, че имаш предвид нинова. което се превръща в поредната ти лъжа, освен ако не намериш доказателства за членството ѝ в сдс.
чакам да ги видя. давай, лъжецо, ти още можеш

[Firmin]

знам, че напоследък прибягваш до персонални обиди, лъжецо, но то е защото нямаш други аргументи. очаквам извинение.

Кога побелееш колко мене, можеш и дочака. Ама надали. А фактите са ясни - Станишев е член на БСП, Йончева не е член на БСП. И Станишев е евродепутатът от БСП с най-висок резултат от преференции и то от областните организации с най-висок резултат. Математически факт.

И, мисля, продължавайте да ругаете Станишев и ПЕС. Щото, ако това е правилното и, както тук се види, се посреща добре, сигурно не сте достатъчно усърдни - спроти скромния изборен успех. По-здраво трябва да се ругае, по-здраво.

[onzi]

знам, че напоследък прибягваш до персонални обиди, лъжецо, но то е защото нямаш други аргументи. очаквам извинение.

Кога побелееш колко мене, можеш и дочака. Ама надали. А фактите са ясни - Станишев е член на БСП, Йончева не е член на БСП. И Станишев е евродепутатът от БСП с най-висок резултат от преференции и то от областните организации с най-висок резултат. Математически факт.

фактите са, че лъжеш като разпран. и в допълнение към това си неспособен на извинение. не знам дали се сещаш, че това не е особено положително качество. айде сега да се напънеш да отговориш на въпросите:
1. йончева чий евродепутат е?
2. има ли йончева повече преференции от станишев?
3. това математически факт ли е?

няма начин да знаеш колко съм побелял. за 53-55 годишен лъжец се имаш за много остарял и побелял. от лъжи може да се побелява допълнително, не знам.

[onzi]

И, мисля, продължавайте да ругаете Станишев и ПЕС.

няма кво да мислиш - прочети какво е писала баева. станишев, премиер, избори 2009, резултати. как беше - математически факти

[Firmin]

Ами, мисля да предложа нещо, което, мисля си, ще ни доведе до съгласие.

А то е по взаимността на чувствата. Нито аз мога да те дишам, нито ти можеш да ме дишаш. Аз съм член на БСП. Все още. За теб не знам. Може и да си. Но това не променя фактите. И с това да приключим. Щото единствено правилата на форума, струва ми се, ни спират от това да изразим взаимните си чувства с точните думи.

Денят дава материал за размисъл в тази посока.

https://pogled.info/avtorski/Valentin-Vatsev/sblasakat-na-golemite-pera-v-bsp-dareva-i-simov-veshtae-istinska-beda.107081

Е, ако е дошло време да се избира, мисля да избера Дърева пред Симов. Независимо в или извън БСП.

А Вацев, в (само)насладата си от хала на БСП и повода да развие тезите си за либерализма и "дюнметата" е прав в едно, той има опит с това в БСП. Факт е, че взаимната омраза ще направи невъзможно да се продължи заедно нататък, защото изпразва от съдържание едно важно понятие - другар. Накъдето и да върви човек, а особено в битка, около себе си трябва да сеща другари, не омразници. Това е абсолютно, не е под зависимост от гледна точка. Нинова докара партията дотам, че оттук нататък единството и да е поставено под въпрос с най-висока степен на острота. Честито и! Тя ги умее тези. Неслучайно я снесоха в БСП кукувиците в сенките.

[otvrat]

 И Станишев е евродепутатът от БСП с най-висок резултат от преференции и то от областните организации с най-висок резултат. Математически факт.

Не е вярно! Йончева има много повече от съси. Това е много интересен факт. Най-харесваните и знакови фигури в парламентарната група на БСП не са членове на БСП. БСП няма личности и винаги ги тъси извън себе си. Но фирмин-идеолозите подсмърчат по въпроса

[micky]

Е, ако е дошло време да се избира, мисля да избера Дърева пред Симов. Независимо в или извън БСП.

Я си спомни в кой район спечели Симов. Хубавичко се замисли.

[onzi]

Ами, мисля да предложа нещо, което, мисля си, ще ни доведе до съгласие.

всъщност няма, защото ти така и не се опита да отговориш на въпросите ми. ако искаш да ти обръщам по-малко внимание - просто спри с лъжите.

за вигенин и мандатът, с който е ходил в крим, стана ясно. ето ти и за нинова и сдс:

По делото липсват данни ищцата Корнелия Нинова действително някога да е била член на СДС.

http://kanal3.bg/news/87757-Ninova-dovolna-ot-sada----nikoga-ne-e-bila-chlen-na-SDS

относно йончева, станишев и некадърно формулираната ти точка - там сам си си виновен. повече прецизност.

[66]

България беше единствената, повтарям единствената държава която не предприе мерки за компенсиране на населението от негативите от членството в "съюза".

... като си говорим за безсмислици, де. 

Кои точно негативи искаш да ти бъдат компенсирани? А позитивите не ги ли компенсират "негативите" ти?

На улав ли се правиш?
Повишанието на цените след влизане в пазар с по-високи нива.
Повтарям всички страни приети след 90-та го направиха. С изключение на България. Не зависимо кои партии и от каква част на пол спектър са били на власт.
А как се компенсира - с повишение на доходите.  Заложено 20% от конгреса Ви. Имам някъде копие от там. На програмата за управление, където е.
Ти поиска ли оставката на Съсела за неизпълнение на конгресно решение?
 
За какви "седесарски ..." хортуваш.
За съселския минфин, а и "наследник" Орешко?
Или той бел, пуфкаф и квото е там?
 
И престани за Радев. Първо си пролича за нагласите му когато Съсела след като осра евроизборите загуби и "камерните" в групата.
И второ най-голямата, квото и да значи това победа в цифрово изражение е на Първанов!
Или сме се сдобили с услужлива памет?
Тва по либераска линия ли става?

[SgtTroy]

бе що изглежда, че на онци серотонинът само и единствено в спор с фирмин се качва?  :image008:

[Firmin]

И Станишев е евродепутатът от БСП с най-висок резултат от преференции и то от областните организации с най-висок резултат. Математически факт.

Не е вярно! Йончева има много повече от съси. Това е много интересен факт. Най-харесваните и знакови фигури в парламентарната група на БСП не са членове на БСП. БСП няма личности и винаги ги тъси извън себе си. Но фирмин-идеолозите подсмърчат по въпроса

Йончева има повече от Станишев, щото на мекеретата на Нинова се постави задача да не се допусне Станишев да е с най-висок резултат. Втората "маша" бе Златева. В нея се наливаше, пък, със задача да изтика Станишев под чертата. Но, аджамии щото, не могат да смятат и объркаха баласта, с него и баланса - наляха прекалено на Йончева и недостатъчно - на Златева. А, основно и главно, силно подцениха в прогнозата си вота за Станишев. БСП има достатъчно личности. Но се взимат особени мерки за подбор - сакън напред да не излезе някой нелицеприятен на ръководството субект. Аз не подсмърчам по тази линия, по-скоро маргинализирани "идеолози" като теб точат лиги да бъдат припознати по този ред. Хем вън от БСП и тежестите на отговорностите, хем с мандат, ползвайки ползите на подкрепата и. Паразити, сър. Паразитират върху гузното заиграване на БСП с "гражданското общество".

[micky]

БСП има достатъчно личности.

Има грънци. Да изчакаме 14-ти, ама един кмет не можете да излъчите.

[onzi]

https://pogled.info/avtorski/Valentin-Vatsev/sblasakat-na-golemite-pera-v-bsp-dareva-i-simov-veshtae-istinska-beda.107081

Е, ако е дошло време да се избира, мисля да избера Дърева пред Симов. Независимо в или извън БСП.

А Вацев, в (само)насладата си от хала на БСП и повода да развие тезите си за либерализма и "дюнметата" е прав в едно, той има опит с това в БСП. Факт е, че взаимната омраза ще направи невъзможно да се продължи заедно нататък, защото изпразва от съдържание едно важно понятие - другар. Накъдето и да върви човек, а особено в битка, около себе си трябва да сеща другари, не омразници. Това е абсолютно, не е под зависимост от гледна точка. Нинова докара партията дотам, че оттук нататък единството и да е поставено под въпрос с най-висока степен на острота. Честито и! Тя ги умее тези. Неслучайно я снесоха в БСП кукувиците в сенките.

бъркаш причина и следствие. ето какво пише вацев:

“...Лявото, което всъщност е дясно”, разцъфтя с пищни цветове и даде богати плодове на българска почва. И разбира се, най-богатия плод на ляводесния синтез (Божичко, колко е модерно!) стана политиката на Сергей Станишев на българска почва. При Първанов социаллибералите, т.е. ляводесните отвреме-навреме показваха остатъци от една трогателна българска кумова срама. При Станишев, обаче, политическият нудизъм стигна до развити и зрели форми, Първанов, например, поради една първична селска срамливост не беше способен да формулира (публично) изключително наглото твърдение, например, че „плоският данък е социализъм в действие”.За Станишев, обаче, тук нямаше проблеми, по време на неговото управление (заедно с Доган и Сакскобургготски) социаллиберализмът беше представен на българското общество с очарованието на една истинска хутцпа – лявото е дясно, дясното е ляво, а който не разбира това - да се връща в комунистическата си землянка.За Станишев, обаче, тук нямаше проблеми, по време на неговото управление (заедно с Доган и Сакскобургготски) социаллиберализмът беше представен на българското общество с очарованието на една истинска хутцпа – лявото е дясно, дясното е ляво, а който не разбира това - да се връща в комунистическата си землянка. При това, нека не забравяме, че Станишев беше обичан, той беше идеалният и дългоочакван отговор на проклетия въпрос „Как ние, с овехтялите комунистически ямурлуци да се наредим в хоровода на социалистическите шушляци”. Нашата свидна рожба ни сдобряваше с историята - те ни крещят за „комунистическите зверства”, за българския Гулаг, а ние им отговаряме нещо в смисъл „А пък нашият лидер праска перфектно на английски и френски и в момента е баш европейски социалист”. Очевидно, БСП трябваше да бъде унижена, смачкана и оскърбена ( БСП в Сибир!, Един народ срещу една партия!, Времето е наше!), за да се вкопчи с две ръце в своето генерално оправдание и извинение – т.е. Сергей Станишев. Затова, всъщност, Станишев беше извън всяка възможно критика, затова беше обичан от българските политически социалисти - комплексари с една отчаяна, трескава и беззаветна любов. Станишев беше нашият персонифициран “Път към Европа”. По този път в България влизаха безусловни европейски ценности – Рамкова конвенция за правата на малцинствата, плосък данък, коалиционно партньорство с кого ли не, безконтролна идеологическа всеядност, русофобия, Истанбулска конвенция и още безброй пикантни дреболийки - дребни неща, а всъщност колко е приятно!
...

това, което прави нинова, е завой наляво от либерализма. защото въпросният либерализъм ефективно утрепа социалистите, да не говорим, че не се харесва на мнозинството членове на бсп. между другото, станишев и той даде индикации, че ще завива наляво, поне в такъв смисъл беше речта му при избирането.

вацев също като нинова разграничава партията от ръководството ѝ, ще го кориш ли и него? ето:

Всъщност, аз не бих обвинявал тук Станишев. Виновен ли е той, че така безвъпросно и естествено успя да се намъкне в огромния и досега болезнен политико-исторически комплекс на БСП – комплекс, създаден не от него, а просто намерен от него, но не в самата партия, (тя е свободна от комплекси), а в тогавашното партийно ръководство.

иначе вацев потвърждава тезите на отврат:

...една проста истина – социализмът е социализъм и не е либерализъм, а също и либерализмът е либерализъм и не е социализъм. Който не разбира това, няма място нито в ръководството на партията, нито в самата партия, и казано по руменовчаровски „с тези хора партията няма бъдеще”...

[onzi]

Йончева има повече от Станишев, щото на мекеретата на Нинова се постави задача да не се допусне Станишев да е с най-висок резултат.

глупости. станишев има колкото има, щото на мекеретата на станишев им беше поставена задача, ама те не могат повече. което пак показва малцинството станишево.

[buratinob]

Firmin, на каква възраст съобщават за сабатайството?

[onzi]

бе що изглежда, че на онци серотонинът само и единствено в спор с фирмин се качва?  :image008:

не знам какво ти изглежда. буратино попрестана с лъжите и непоисканите съвети, и го оставих. енгелсът не толкова лъже, колкото безхаберно копи-пейства дивотии. фирмин, от друга страна, лъже напълно осъзнато и целенасочено. ей го, от вчера насам има три мазни лъжи - за вигенин, за станишевите преференции и за седесарското минало на нинова.

[Firmin]

На улав ли се правиш?
Повишанието на цените след влизане в пазар с по-високи нива.
Повтарям всички страни приети след 90-та го направиха. С изключение на България. Не зависимо кои партии и от каква част на пол спектър са били на власт.
А как се компенсира - с повишение на доходите.  Заложено 20% от конгреса Ви. Имам някъде копие от там. На програмата за управление, където е.
Ти поиска ли оставката на Съсела за неизпълнение на конгресно решение?
 

А! Аз съм си улав, що да се правя. Свободно движение на хора, стоки и услуги. Следователно, трудът също излезе в пазар с по-високи нива. Защо не се повишиха доходите? Защото Орешарски, цитирам, имаше теза за "конкурентност, основана на ниска цена на труда". Грешна. Загубихме квалифицирани кадри и тези, готови на упорит труд за по-високо образование и квалификация. Аз не поисках оставката на Станишев, но на конгрес го попитах защо не изпълняваме програмата си. Тогава Миков скочи да го защити - били сме в коалиция с още двама партньори и нямаме мнозинство. На което последва моя дуплика - че нямам спомен на Доган да му се е налагало да се оправдава пред актива на ДПС, че са най-малобройния партньор в коалицията, а те си изпълняват обещанията. На което Миков рече, че те извиват ръце. На което пък аз разперих ръце - И? При което Миков завърши - ние не сме такава партия. И от секретариата ни предупредиха да не влизаме в диалози. Тчк. А после пратиха човек в нашия сектор, да пита къв е тоя, бе? Ама това вече съм ви го разказвал.

[Nor1]

Когато съселистите бъдете изхвърлени от БСП, тогава ще дойдат успехите за нея (БСП).
Дотогава ще вредите, ще отблъсквате избиратели и ще се мъчите да пробутате мръсните си фиксидеи - Истанбулската, "Бежанския" Пакт и подчинение на ПЕС.

[Engels]

Человеческая изобретательность практически бесконечна, когда дело касается конвертации власти в личную выгоду.

България има фантастични постижения в тази област.
Постигнала е за нула време това, което в Италия мафията не може да постигне десетилетия.

Италия е демокрация в която има мафия, България е мафия в която има демокрация.

Тоест в мафията България най демократично могат да управляват ГЕРБ, БСП, ДПС и който друг има желание, стига да не се опитва да превърне мафията в демокрация.
 

[Firmin]

това, което прави нинова, е завой наляво от либерализма. защото въпросният либерализъм ефективно утрепа социалистите, да не говорим, че не се харесва на мнозинството членове на бсп. между другото, станишев и той даде индикации, че ще завива наляво, поне в такъв смисъл беше речта му при избирането.

Завой наляво единствен направи Миков. И милионерите в сенките на БСП взеха незабавни мерки да го сменят с "нашето момиче" Нинова. Костовашка приватизаторка и далавераджийка от тяхната "кръвна група". Пък кой ще да вярва, че тя се е "еманципирала". Аз не вярвам. Най-много да си е сменила господарите. Но не и кръвната група. Тя е ясна.

[onzi]

продължаваш с лъжите. между другото, цитирай петима милионери от бсп, без гергов. щото аз само за гергов като доказан милионер се сещам. за разни други има слухове, ама недоказани.

[Firmin]

Когато съселистите бъдете изхвърлени от БСП, тогава ще дойдат успехите за нея (БСП).
Дотогава ще вредите, ще отблъсквате избиратели и ще се мъчите да пробутате мръсните си фиксидеи - Истанбулската, "Бежанския" Пакт и подчинение на ПЕС.

Тъй, де. Че да сбере под червени знамена де що има популисти, хомофоби, ксенофоби и черносотници, както и всяка друга маргинална измет. Щото им е неудобно някак знамето да е червено, ама със свастика. С розичка е по-добре, нали.

[buratinob]

буратино попрестана с лъжите и непоисканите съвети

На Буратино му писна да Ви отваря очите че разлика между партиите няма защото отдавна са
пренебрегнали всякакви идеологии. Сега симпатизира на БСП защото са единствената възможност да се изрита ОПГ-то от власт, не партията ГЕРБ ( такова животно няма ).
После пак ще си потънем в сивото безвремие докато някой не ни реши проблемите.