Дебелашките мачистки шегички тук няма как да отменят факта, че независимо от наличието или отсъствието на съпротива при нежелан сексуален контакт, жените го осъзнават като травма.
Днес голяма част от тях са успели, авторитетни и също така властни или дори овластени жени. Но травмата остава. И те решават да си решат проблема с нея. Класическият психотерапевтичен съвет е да се сподели. Да се изправят срещу факта на насилието и насилника и да ги назоват като такива. Named, shamed and blamed, насилникът се чуди откъде, по дяволите, му идва и това на главата. Доколкото в повечето случаи той не разпознава себе си в профила на насилник или счита, че това е в реда на нещата. В малкото случаи, когато това не е така, и в още по-малкото случаи, когато е носил, макар и потиснато, чувството за вина дълги години, това е и възможност за него. Съвсем не е сигурно, че би избрал да се възползва. Защото предразсъдъкът е тук. Наднича. Включително и от дебелашкия хумор, демонстриран по-горе. И това е джендър, да. Основано на дискриминиращи стереотипи насилие.