Според писаниците им, ще ги познаеш!
А г-н Донков, според мен е един много, много достоен човек! За него досега не съм срещал нещо споделено тъдява, може и да се лъжа - не съм в състояние да преситвам всичко и да вадя затрупани бисери. От Оттатъка, може би най-ценното беше и е, колонката на Калин Донков.
Винаги го чета с преголямо удоволствие и не пропускам, с малки изключения, да прочета поредното му есе. В същност ми е трудно да определя какъв стил и каква форма имат неговите подредени мисли. За мой срам, все още не съм потърсил и не сме си купили негови книги - без съмнение има издадени. Напоследък моята Слънчев лъч търси и събира невероятно добри книги на български поети. Покрай нея чета някои неща...
Днескашното есе на г-н Донков ме заведе в далечни лични преживявания. И от тях, спрямо едно, все още имам ярък спомен и неизяснена съдба. Този на Авторът е бил изяснен, за макар и трагично завършила живота си, непозната. Но така или иначе, познати или не, много следи покрай нас - задържали се повече или много по-кратко време, отминават във вечността и само лъхът на избледняващата фигура в съзнанието ни буди все още някакви очертания...