Връзката между Хонконг, Петербург, уйгурите, Киев, британския посланик в САЩ и .

[PlaNed]

Преди малко погледнах "оттатък" за продължаващите размирици в Хонконг и се сетих за този материал на Валентин Радомирски

Историята се движи от взаимодействието между геополитика, институции и идеи, но са необходими исторически личности, които да дадат ход  на цялото това движение.


Нещо сериозно и много важно, но засега неизвестно, трябва да е било проговорено в кулоарите на срещата на Г-20 в Осака, щом като  само за десетина дни след нея се случиха събития, които оказват сериозно влияние на политическата стабилност във водещите страни- Русия, САЩ и Китай. При това на практика едновременно и в трите.
Общата логика на събитията и процеса, който те задвижиха, като цяло изглежда така. Срещата завърши и участниците се разпръснаха – някои, като Владимир Путин и Си Дзянпин, веднага се върнаха у дома. А Доналд Тръмп, направи „кръгче” по пътя си към Вашингтон, създавайки нова световна сензация, явно договорена в Осака: среща на „тримата” на 38-ия паралел ‒  лидерите на САЩ, КНДР и Южна Корея.
И веднага след това, някои кръгове така се развълнуваха, че породиха експлозивна активност, като почти безцеремонно задействаха едновременно всички възможни и трудно въобразими лостове и ангажираха наличните разрушителни „резерви“, както вътрешни, така и външни.
Официално е невъзможно да се докаже хипотезата за причините на тази активност. Доказателствата за нея със сигурност са скрити под съответната секретна класификация – с различна национално-държавна принадлежност. Но ако се съди по индиректните знаци, възможно е тези „някои кръгове”, които не само имат достъп до доказателствата, но и първоначално са били наясно с това, което се случва (поради най-„дълбокото“ им участие в самия процес), да са били категорично против тези „проговорени” в кулоарите важни моменти.
Да си припомним сюжета на „срещата на двадесетте“. Но не унилото официално заседание на „двадесетте“ и заключителния „скучен” документ, а именно кулоарите, където се случиха основните събития: двустранните преговори на Тръмп с Путин и Си-Цзянпин, както и тристранната среща на руския и китайския лидери с индийския – Нарендра Моди.
И веднага след срещата на върха и разговорите на Тръмп с Ким и Мун в Панминджон още вечерта на 1 юли беше нанесен „хибриден“ удар върху Китай. Демонстрантите, които обсаждаха центъра на Хонконг, протестирайки срещу отдавна „замразения“ законопроект за екстрадиране „извън страната“ на градските престъпници, внезапно се активизираха и нахлуха в сградата на законодателния съвет (парламента) на мега полиса.След като окупираха институцията и оскверниха държавните символи на Китайската народна република, провокаторите просто седнаха в нея и много скоро бяха изхвърлени от там от полицейските части. През тези няколко часа в Парламента те не осъществиха никакви смислени действия и това ясно показа, че целта на превземането е била да се провокира и да даде импулс на по-нататъшна кампания за улично неподчинение и дестабилизация.
Коментирайки какво се случва в Хонконг на следващия ден, 2 юли, говорителят на външното министерство на КНР Ген Шуан обърна внимание върху външния фактор на събитията, като се обяви срещу чуждестранната намеса в делата на региона и на Китайската народна република. Два дни по-късно, на 4 юли, източникът на тази намеса бе ясно обозначен, когато китайският посланик в Лондон изрази сериозен протест пред британската страна, като поиска преоценка на нейните „погрешни твърдения и действия“. След това дипломатът събра представителен брифинг, на който очерта ситуацията около парламента на Хонконг и позицията на Пекин. Британската страна „скромно“ мълчеше.
Но веднага бе организирана нова атака, чрез която глобалистите, поддържайки висока степента на политическа истерия, се опитаха да засегнат наистина съществените интереси на своите опоненти. Става дума за антикитайската провокация на 22 държави, представлявани от техните постоянни представители в ООН, които се обърнаха към Върховния комисар на ООН по правата на човека, бившия президент на Чили Мишел Бачелет, с „призив“ към КНР във връзка със обстановката в Синцзян, по-точно в Синцзян Уйгурския автономен регион (СУАР). Списъкът на „доносниците“(по азбучен ред)  е важен за по-нататъшния анализ. Австралия, Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Ирландия, Исландия, Испания, Канада, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия, Финландия, Франция, Швейцария, Швеция, Естония и Япония. Смисълът на призива, появил се по същото време с демонстрациите в Хонконг, „съвпадна“ с информациите от редица западни центрове за човешки права, например Human Rights Watch, и сайтове, близки до ислямистите за предполагаемите „ужасни“ условия, създадени в КНР за териториите на СУАР ( 1).Този път обаче авторите на провокацията се сблъскаха с бърза и координирана реакция на Китай. Почти два пъти повече страни, отколкото броят на подписалите „призива“ – 37 на брой, включително Русия, твърдо подкрепиха Китай, подчертавайки неговите „изключителни постижения“ в защитата на правата на човека. Списъкът на авторите на това писмо, адресирано също до М. Башелет включва освен Русия, Бахрейн, Беларус, Венецуела, Катар, Северна Корея, Куба, Кувейт, Мианмар, Обединените арабски емирства, Оман, Пакистан, Саудитска Арабия, Сирия, Филипините, както и редица африкански държави.
Ако анализираме споменатите списъци на опоненти и привърженици на политиката на КНР в Синцзян, може да направим няколко извода.
Първо, внимание привлича отсъствието в първия списък на подписа на американския постоянен представител, особено в присъствието на подписите на Великобритания, на нейните спътници от Британската общност – Канада, Австралия, Нова Зеландия, на страните от Бенелюкс, известни като приветстващи британското влияние на континента, на островните съмишленици – Ирландия и Исландия. Плюс почти всички големи страни в Европа, с изключение на Италия. Какво може да означава липсата на претенции към Пекин от Вашингтон в сферата на човешките права? Тази липса насочва към версията за постигането на важни „кулоарни“ споразумения в Осака, за което говори и безусловната подкрепа от Русия за Китай.
Второ. Може да се види, че Китай е започнал да отнема Африка от бившите й колониални „господари“; нито една африканска страна не е подкрепила критиките срещу КНР. Това е осезаем удар за европейския имидж.
Следващата атака, координирана вътрешно и външно, беше насочена срещу Русия. На XXVIII Международен финансов форум в Санкт Петербург ръководителят на Централната банка на Русия Елвира Набиулина изнесе доклад на 4 юли, който може да бъде окачествен като фактически манифест на войнстващия либерализъм.
След като влезе в задочен дебат с Владимир Путин по въпроса за факторите, възпрепятстващи развитието на руската икономика, тази „възпитаничка“ на Висшето училище по икономика при Националния изследователски институт се разпростря върху своите виждания. От действителната забрана за всички вътрешни инвестиции (с изключение на използването без знанието на гражданите на пенсионните фондове) до прекратяване на бюджетното финансиране на „необходимите на държавата предприятия“ и налагането на заробващи „социални рейтинги“ на гражданите.
Тази атака на либералите вътре в страната беше подкрепена от скандалната външна провокация в Тбилиси, където журналистът на ТВ „Рустави-2“, за която се твърди, че е в тясна връзка със Саакашвили (който получи разрешение от украинските власти за участие в парламентарните избори), си позволи от екрана на 7 юли реч, пълна с обиди към президента на Русия. Ясно бе, че тази провокация съвпада с контекста на неотдавнашните тбилиски вълнения, като Саакашвили, коментирайки грозния епизод не пропусна момента да напомни за себе си в Грузия.
А на следващия ден, 8 юли, антируската кампания продължи в Киев с участието на президента Владимир Зеленски, ръководството на Службата за сигурност на Украйна, Съвета за национална сигурност и отбрана (НСРБ), т. н. „майдан-овци” във Върховната Рада и националистите от бандеровските „доброволни отряди”. Причината бе опитът на украинския телевизионен канал NewsOne да проведе телеконференция под заглавието „Трябва да говоря“ с московското студио на държавния телевизионен канал „Русия-1“.
Нещо повече, показателно беше, че в специалното си изявление, направено по този повод, украинският президент се опита да „приватизира“ идеята за диалог с Москва, превръщайки я не само в своя инициатива, но и опитвайки се да се постави в редичката на всички изброени от него западни лидери.
В този многоизмерим украински епос има още доста други интригуващи нюанси, но за нас интерес представлява неговото съвсем неслучайно „съвпадение“ с общия контекст на случващото се в света.
Паралелно с това започна безпрецедентна атака срещу Доналд Тръмп. В същия ден, 7 юли, когато „Рустави 2“ шокира Грузия, британският елит осъществи още по-резонансно  по своето естество „изтичане на информация“, като „Дейли Мейл“ публикува тайна кореспонденция на британския посланик във Вашингтон Ким Даррок с външното министерство в Лондон. Поразителното беше, че посланик на бившата велика Британия окачествява американския президент по начин, който по същество не се отличава от отношението на Тбилиси към руския президент. Становищата в Албиона по този казус бяха пределно разнопосочни. Министър-председателят в оставка Тереза ​​Мей, както и самото външно министерство, подкрепиха своя пратеник, но много членове на нейното правителство, като министърът на търговията Лиъм Фокс, който се готвеше за посещение в САЩ, бяха възмутени от поведението му, обещавайки да се извинят „на място“.
Тръмп пък, изказвайки се по този повод нелицеприятно за британците, предупреди Лондон, че би било по-добре да го смени, защото Белият дом вече няма да работи с него. Стопанинът на Овалния кабинет помаха с ръка на Мей, поздравявайки британците за факта, че ще имат друг премиер. И споменавайки скорошното си посещение в британската столица, той поръси с комплименти Елизабет II, премълчавайки дипломатично за обидата, нанесена му от един от членовете на кралското семейство – принц Хари.
Доналд Тръмп не каза нито дума и за контекста на това посещение: той се престори, че не разбира, че публикацията в „Дейли мейл“, наред с други неща, всъщност изпраща сигнал до официален Вашингтон от бреговете на Темза, че ще му върнат Джулиан Асандж (обещанието на монарха трябва да се спазва), но не може да се надява на информационна сигурност, която няма да вади „скелети“ от килера. Самата WikiLeaks не е политика, а само неин инструмент. И такива инструменти, в допълнение към „Дейли мейл“, може да бъдат в нашата съвременност безброй.
Продължението на информационната атака срещу Белия дом беше с доклада от 8 юли на изключително показателния „мозъчен тръст“ – Центъра за двупартийна политика, в който се предвиждаше тази есен дефолт – т.е наплатежоспособност или по-просто фалит на държавата САЩ.
Този ход трябва да се разбира като първата съвместна стъпка, която прави двупартийната, демократично-републиканска група от главните опоненти на Доналд Тръмп (Джо Байдън и Мит Ромни) за предстоящите през следващата година избори. С нея се обвинява сегашния шеф на Белия дом в провала на най-успешната част от неговото председателство – вътрешната икономическа политика. И му се приписва отговорността за „неуспешната“ данъчна реформа, която рязко ограничава доходите в хазната.
По този начин, ако сравним всичко, което се случи през първата половина от месеца след срещата в Осака, няма начин да не видим рязко изостряне на задкулисните сражения както на международната сцена като цяло, така и във водещите страни, които формират глобалния „геополитически триъгълник“. И едва ли всички тези събития, които заляха общественото пространство наведнъж, с един замах, са случайни. Т.е „случайно се случи това, просто съвпадение“.
Дори с невъоръжено око прозира, че това е сценарий. В много отношения, между другото, спонтанен, защото не е напълно подготвен, както се вижда от преобладаващите скандални ситуации. Очевидно е, че просто не е останало време за подготовка на достойни мизенсцени, а това означава, че организаторите са били изненадани и са действали „в цайтнот“.
От друга страна обаче, нивото на участниците в тази „игра“ (британският министър-председател и английското външно министерство, ръководителят на Централната банка на Русия, както и тези, които също неслучайно, а очевидно след консултациите, при неотдавнашното си пътуване до Европа,  „освети“ В. Зеленски в обръщението си към В. Путин за „новия“ нормандски формат“), сочи, че поръчителите на веригата от събития трябва да се търсят в редиците на западните либерални елити.
Съвсем очевидно е, че Д. Тръмп, който стана обект на атака, не е сред тях, тъй както е ясно, че неговите опоненти от световната „дълбока държава“ седят зад “сценария”. А кой друг? Внимание привлича обстоятелството, че в повечето случаи се вижда „лондонска следа“. От организиране на улични бунтове в Хонконг до провокации срещу Тръмп. А от това, че американският лидер косвено поиска разяснение от Бъкингамския дворец, без да го получи, най-вероятно може да се предположи следното.
Първо. В Осака, засега на нивото на неформално обсъждане на настоящата глобална ситуация, са били предприети колективни стъпки за преформатирането му по такъв начин, че да бъдат отстранени от кормилото на сенчестата глобална власт т.н. „клинтъноиди“ – старите европейски елити и техните колеги от Съединените щати
Сондажът, проведен от Д. Тръмп по време на неговия престой в Лондон, разкрива някаква игра на кралския двор, чийто общ контекст беше изяснен от обещанието за предложената размяна с Вашингтон: екстрадирането на Джулиан Асандж с компромат от него срещу Байдън и компания срещу примирие с глобалистите. Това всъщност е гаранция за втори президентски мандат. Тръмп се престори, че е съгласен, противниците, предвождани от кралския двор, се успокоиха и започнаха да чакат „необходимите“ резултати от Осака, където, както се оказа, всичко се обърка.
Второ. Като измерител на степента на истерията, която обхвана „традиционния“ Запад, трябва да се разглеждат одиозните изрази, с които британския посланик в САЩ окачествява Тръмп, както и пълното мълчание на кралското семейство, което, въпреки цялата екстраординарност на случилото се, не коментира с нито дума. Бъкингамският дворец дори не благодари на Белия дом, за похвалите към Елизабет, с право считайки ги за продължение на сондажа, направен преди това от Тръмп в Лондон.
Едновременно същият удар в съответна импровизация бе нанесен на Владимир Путин и Си Дзинпин. Но ако срещу Русия „клинтоноидите“ използваха вътрешни агенти на влияние, както и „на всичко готови“ марионетки от Киев и Тбилиси, то в Китай подобните им все още се пазят, така че „в бой“ беше хвърлено само периферното, поангличанчено хонконгско „пушечно месо“.
Трето. За какво тримата лидери са разговаряли в Осака чрез серията от двустранни срещи, историята засега мълчи. Но фактът, че темите са били сериозни – това се вижда от всичко, което се случва в рамките на наблюдаваната глобалистична реакция.
Като се има предвид визуалното разпадане на Г-20 във формата на двустранни срещи, може да се очаква, че от този хаос има вероятност  да се появи ново ядро, което да поеме независима роля на този глобален триъгълник, чиито противоречия глобалистите бяха свикнали да манипулират според „добрия стар“ британски принцип – разделяй и владей.
След Осака става все по-ясно дълбоко скриваното от обикновените хора противостояние на управляващите я елити. И ако този процес продължи със същите темпове, в близко бъдеще световната общност може да разбере за такива неща, след които светът просто няма да може да остане същият. Оттук и основният въпрос на нашето време: готови ли сме да чуем истината, колкото и невероятна да е тя? И как ще реагираме на такава информация?

 Източник: 24 май

[wreckage]

Ако навремето Уилиам Джардин не беше основал Хонг Конг с цел лично обогатяване посретством внос и дистрибуция на опиум, сега на мястото щеха да джиткат пет-шес аборигени и некоя и друга чайка.

[Nor1]

Едва ли някой съвременник на Уилиам Джардин е предполагал, че кметът на Лондон един ден ще се казва Садък.

[Firmin]

... но, както изглежда, начело на изпълнителната власт в Обединеното кралство ще да застане братовчедът на кралицата и правнук на Али Кемал паша Александър Борис де Пфефел Джонсън. Същият той сол ташак на Стив Банън, актуалният идеолог на поредния Черен интернационал, бабувал и при избирането на Тръмп и при печалния Брекзит.

Прочее, ако тезата на Радомирски е вярна, не се знай откъм Бъкингам ако запеят, откъм Даунинг стрийт как да отгласят. Но това е дерт на Бети, Господ да настави дните и.

Дерт мой, ако имам такъв, е как назовали себе си леви хора в България точат лиги на умиление подир тая ултра и радикално дясна фашизоидна шайка, само щото тя, видите ли, щяла да громи глобалистите.

Впрочем, да се смееш ли, да плачеш ли. Та нима не Китай, с неговите "пояси" и "пътища", не е днес най-активният геополитически глобализатор? И какво щеше да е днес Китай без предния цикъл на глобализация? Хайде малко по-сериозно, дееее.

[Nor1]

Та нима не Китай, с неговите "пояси" и "пътища", не е днес най-активният геополитически глобализатор?

Китай не "демократизира" с бомби, ракети, обеднен уран, насилствено наркоманизиране, унищожаване на конкурентните икономики, задължаване да търгуваш с неговата валута и прочие светли и либерални похвати.
Глобализацията е естествен и неминуем процес и в нея няма нищо лошо. Злото е в глобализма, при който се унищожават всички морални бариери пред алчността на капиталистите.

[AnonimusBG]

Дерт мой, ако имам такъв, е как назовали себе си леви хора в България точат лиги на умиление подир тая ултра и радикално дясна фашизоидна шайка, само щото тя, видите ли, щяла да громи глобалистите.

Само аз ли забелязвам отрицание на правото на друго мнение в най-добрите традиции от времената на врага с партиен билет?
Не лепи такива етикети.
Като нищо и на теб могат да ти лепнат нещо от рода на либерален фашист.
След това иди доказвай кой фашизъм е по-лош или по-хубав.

[пешo]

Дерт мой, ако имам такъв, е как назовали себе си леви хора в България точат лиги на умиление подир тая ултра и радикално дясна фашизоидна шайка, само щото тя, видите ли, щяла да громи глобалистите.

Абсолютно идентично с "...как назовали себе си десни хора в България точат лиги на умиление (и гласуват!) подир тая ултра просташка и крадлива милиционерска шайка, само щото тя, видите ли, щяла да громи комунистите. "

[Bacho Кольо]

Та нима не Китай, с неговите "пояси" и "пътища", не е днес най-активният геополитически глобализатор? И какво щеше да е днес Китай без предния цикъл на глобализация? Хайде малко по-сериозно, дееее.

Което е право, право е, Китай се възползва в максимална степен от глобализацията. А също така е право, че в един момент глобализацията започна да му пречи и в момента Китай е на път да оглави антиглобалисткото движение.

Колкото до "поясите" и "пътищата", тяхната аналогия с глобализацията която познавахме, е твърде условна. Щото има разлика дали те глобализират Роял Дъч Шел и HSBC   или   ЦК на ККП.

[Eisblock]

този материал на Валентин Радомирски

- От къде е темата?  Ето я тук: http://24may.bg/2019/07/21/%D0%B2%D1%80%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D1%85%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3-%D1%83%D0%B9%D0%B3/

Инак, на уважаемият наш ляв другар, с либерастки уклон, пак и пак му се привиждат некви "фашисти". Не, че ги няма, но все се търсят под неправилната рокля и чужди потури...
 :way_to_go-1308:
Енджой! (както се казва на ново-български)

[Firmin]

Та нима не Китай, с неговите "пояси" и "пътища", не е днес най-активният геополитически глобализатор?

Китай не "демократизира" с бомби, ракети, обеднен уран, насилствено наркоманизиране, унищожаване на конкурентните икономики, задължаване да търгуваш с неговата валута и прочие светли и либерални похвати.
Глобализацията е естествен и неминуем процес и в нея няма нищо лошо. Злото е в глобализма, при който се унищожават всички морални бариери пред алчността на капиталистите.

Е, един път и ти да си прав. В случая, обаче, феноменът е по-скоро системен, отколкото идеологически. Какво следва от системна гледна точка, когато глобалната експанзия на малък брой глобализатори достигне естествените си граници (Земята е кръгла и има само пет континента)? Това е хубавият въпрос. А отговорът е ... порядък, структурна инвариантност, накратко - ред. Най-често, структурните характеристики (и логика) и на мрежите на един от глобализаторите, както и моделите му на глобализация надделяват и се възприемат от останалите. И, не, ако тичате тъй далеч напред, това не е краят на историята. Защото средата, вътрешна и външна се променя и следващ локален ефект, флуктуация, ще се усили и разпространи до глобален ред. Така работи "нещото". Но понеже сме още далеч от това по програмата, да се върнем тук и сега.

Неминуемо е да стане, каквото има да става. Но може да стане по трудния и по ... по-трудния начин. Трудният начин е чрез споразумение. И това, в условията на глобализация е споразумение от нов тип - то не разделя сфери на влияние, а по-скоро форми на влияние, доколкото мрежите се припокриват на доста критични места. Прочее, глобализаторите сядат на една маса с апела "дайте да видим какво да правим" (че на всички нас, тук, да ни е добре, а бедните ... бедните да го духат, както е рекъл великият Рим).

По-трудният начин е до болка известен - война. В случая, когато се конкурират не сфери, а форми на влияние, войната бива и ... хибридна, също така студена, а даже и жежка, понякога.

[Firmin]

Дерт мой, ако имам такъв, е как назовали себе си леви хора в България точат лиги на умиление подир тая ултра и радикално дясна фашизоидна шайка, само щото тя, видите ли, щяла да громи глобалистите.

Само аз ли забелязвам отрицание на правото на друго мнение в най-добрите традиции от времената на врага с партиен билет?
Не лепи такива етикети.
Като нищо и на теб могат да ти лепнат нещо от рода на либерален фашист.
След това иди доказвай кой фашизъм е по-лош или по-хубав.

Илюстрирам с извадка от цитирания текст.

Списъкът на „доносниците“(по азбучен ред)  е важен за по-нататъшния анализ. Австралия, Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Ирландия, Исландия, Испания, Канада, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия, Финландия, Франция, Швейцария, Швеция, Естония и Япония. Смисълът на призива, появил се по същото време с демонстрациите в Хонконг, „съвпадна“ с информациите от редица западни центрове за човешки права, например Human Rights Watch, и сайтове, близки до ислямистите за предполагаемите „ужасни“ условия, създадени в КНР за териториите на СУАР ( 1).Този път обаче авторите на провокацията се сблъскаха с бърза и координирана реакция на Китай. Почти два пъти повече страни, отколкото броят на подписалите „призива“ – 37 на брой, включително Русия, твърдо подкрепиха Китай, подчертавайки неговите „изключителни постижения“ в защитата на правата на човека. Списъкът на авторите на това писмо, адресирано също до М. Башелет включва освен Русия, Бахрейн, Беларус, Венецуела, Катар, Северна Корея, Куба, Кувейт, Мианмар, Обединените арабски емирства, Оман, Пакистан, Саудитска Арабия, Сирия, Филипините, както и редица африкански държави.
Ако анализираме споменатите списъци на опоненти и привърженици на политиката на КНР в Синцзян, може да направим няколко извода.

Преди да си направя изводите, търся отговор на прост въпрос или два - първо, какво обединява държавите в единия списък и какво тези в другия и, второ, ние, България, към кой списък принадлежим или се стремим (две большие разницы, говорят в Одессе)? Демокрации срещу диктатури - кратък, ясен и прост отговор на първия въпрос. На втория всеки да отговори, избере, за себе си. Аз избирам демокрациите.

[Firmin]

... а по туй време, над Такешима ...

Агенция "Ренхап" твърди, че руски военни самолети два пъти са нарушили въздушното пространство на Южна Корея. Първоначално три руски военни самолета нарушили въздушната зона за идентификация над морето до източния бряг на Южна Корея, преди един от тях да навлезе в южнокорейското въздушно пространство, посочи министерството на отбраната в Сеул. Тогава южнокорейски изтребители F-15K и F-16K се вдигнали и дали предупредителни изстрели. В отговор южнокорейските изтребители са открили предупредителна стрелба. Инцидентът, според информацията, се е случил в района на Японско море. Агенцията се позовава на Комитета на началниците на щабовете на въоръжените сили на Южна Корея. Съобщава се, че инцидентът е станал в района на островите Токто (Такесима) на изток от южната част на Корейския полуостров, които са предмет на спор между Токио и Сеул. За първи път руски военен самолет нарушава южнокорейското въздушно пространство, заявил служител от министерството на отбраната на Южна Корея. Трите руски самолета нарушили южнокорейската въздушна зона за идентификация заедно с три китайски военни самолета. Не е известно дали двете страни са направили това умишлено, каза служителят. Министерството на отбраната в Сеул се готви да извика представители на руското и на китайското посолство по-късно днес, за да изрази официален протест. В средата на миналия месец Южна Корея отново използва военни самолети, за да прихване руски стратегически бомбардировачи Ту-95, които влезли в южнокорейската опознавателна зона за противовъздушна отбрана. Според руското военно министерство самолетите от ВКС са изпълнявали полета в строго съответствие с международните правила. Превод и редакция: БЛИЦ

Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/intsidenti/naprezhenie-yuzhnokoreyski-iztrebiteli-strelyat-po-ruski-voenni-samoleti_news687179.html

Эт` не мы! Китайчики подвели.

[Firmin]

This image released by Joint Staff, Ministry of Defense, shows Russian A-50 airborne early warning and control aircraft flying near the Korean-controlled island called Takeshima in Japanese Tuesday, July 23, 2019. Japan has protested to Russia for allegedly violating Japanese airspace and to South Korea for firing warning shots there. (Joint Staff, Ministry of Defense via AP)

Мааалииийй ...  ;D Руското АУАКС им образува нерви по онез места.  ;D

[Nor1]

първо, какво обединява държавите в единия списък и какво тези в другия.

Демокрации срещу диктатури - кратък, ясен и прост отговор на първия въпрос. Аз избирам демокрациите.

Васали на глобалистката мафия срещу независими д-ви. Кратък, ясен и верен отговор.
Аз избирам независимите д-ви.

[Nor1]

Неминуемо е да стане, каквото има да става. Но може да стане по трудния и по ... по-трудния начин. Трудният начин е чрез споразумение.
Прочее, глобализаторите сядат на една маса с апела "дайте да видим какво да правим" (че на всички нас, тук, да ни е добре, а бедните ... бедните да го духат, както е рекъл великият Рим).

По-трудният начин е до болка известен - война.

Има и честни държавници все още, не всички са слуги на юдейските банки.
Та сядат, значи, първите срещу вторите, и им казват:
"Можете да си запазите една част от парите и властта ... а можете и всички вие да идете при вашия баща ...
(където няма да им хареса, защото баща им не обича децата си).
Кое избирате ?"

[Firmin]

Кратък, ясен и верен отговор.

... А има и още една разлика, очевадна. Тези от първия списък формират съюзи, работят - верно, понякога доста трудно - в екип. А то ще рече координирано, като система с висока степен на интеграция. Европейски съюз, НАТО. Но не само. Ред други съюзчета и сдруженийца, дето омрежват структурата с допълнителни връзки и отношения. Армират я. А онези, другите, доста от тях не могат да се гледат, камо ли да са съюзници в каквото и да е. И тук "юдейските банки" са нипричьом.

Колкото до "честните" държавници, благородството задължава. Но задължава, уви, и мащабът. Когато владееш земи и пространства, "над които слънцето не залязва", глобалното, геостратегическо, мислене е императив на държавността, а с това - задължително за държавника. Да, добре. Нека и имперско да е. Управляват, без да са ги създали, империи. В длъжностната им характеристика е.

[Nor1]

Тези от първия списък формират съюзи

Формират феодален васалитет. Не съюзи. Съюзи може да има само там, където има уважение и зачитане на интересите на по-слабите.

[Nor1]

благородството задължава. Но задължава, уви, и мащабът. Когато владееш земи и пространства, "над които слънцето не залязва", глобалното, геостратегическо, мислене е императив на държавността, а с това - задължително за държавника. Да, добре. Нека и имперско да е.

Да, Английската империя (днес САЩ), Русия, Китай, Индия. Китай е малко спорно дали е империя, защото почти всички в Китай са от народа Хан. Виж обаче колко различно отношение към владените народи има в тези империи:
 - В Англ. империя англичаните са господарите, шотландци и ирландци - слугите, а небританците са роби. Отделно има и разделение по социален (на практика кастов признак) сред самите англичани.
 - В Русия неруснаците са равни с руснаците, стига да не вдигат бунтове.
 - В Индия няма разделение по нац., а по кастов признак.
 - Китай - май ханците са видели сметката на почти всички не-ханци.

Обобщено - става въпрос за равноправие и йерархии. Равни (или почти равни) възможности или неотменимо неравно предопределение.
Капитализмът позволи за кратко (и в определени граници) социалния асансьор. Докато му е удобно. Т.е. докато е удобно на кукловодите на Зап. Свят. Но това време отмина. За това доста е писал Енгелс (нашият).

[Firmin]

- Китай - май ханците са видели сметката на почти всички не-ханци.

А, останали са мъничко, тук-там. Колкото за дамазлък. Има-няма към 100 000 000. 

[Nor1]

Около 9 % от насел. на Китай. При положение, че в началото Хан са били само едно от многобройните малки жълти племена. Хич не са били от най-толерантните ...

[wreckage]

ноо е смешно и анахронично, когато некой описва миналото през некви новоизобретени мисловни конструкти.
Т.нар. "хан" не говорят на един и същ език, а на неколко взаимно неразбираеми такива. Теа, които праскат на шанхайски, бъкел не вдяват од кантонски или мандарин, или нинбо... И обратно.

 Ханко брат.

[Nor1]

ноо е смешно и анахронично, когато некой описва миналото през некви новоизобретени мисловни конструкти

Смешно е. Телени мрежи, толерантност, английски футбол и тюменски катерици. Гулаш от глупости.

[wreckage]

не въждам защо ръгаш гулаша въф тема, немаща нищо опщо с маджарите. Отвори ена посветена на моята персона тема, и я запълвай с гулаш и квото ти кефне.

Но нека да се върнем към Хонг Конг. Местните говорят кантонски(Гуанджоу). Той си е съфсем отделен език. Именно наличието на ноо различни комуникационни кодове на територията на тва, което иаме фмомента като Китай, е наложило въвеждането на пиктографската система за епистоларна комуникация, известна като "йероглифна писменост" и де факто поставила началото на империята. Пофтарям и потчертавам, империята, а не ханските щуротии, с които некои неосведомени колеги(кимвам ф посоката ти) се опитват да заменят историческите факти.

[Firmin]

Цин, прочее, оня юнак, дето ви пуснах клипче с него, и няколко други после него

[Nor1]

Истор. факти са, че империята е създадена от народа Хан, който се е оказал най-силен.
С какви атрибути ще означи този народ своята власт, си е негова работа.
И този народ е избрал езика мандарин за държавен език. Кантонският днес е езикът на емигрантите от китайски произход. Т.е. на аутсайдерите.

[AnonimusBG]

Мисля че тук му е мястото.
Интервю на бившия шеф на чешкото военно разузнаване.

На чешки
Exšéf tajné služby promluvil o Rusku, Číně, „dezinformacích“ a Krymu
https://www.parlamentnilisty.cz/arena/rozhovory/Exsef-tajne-sluzby-promluvil-o-Rusku-Cine-dezinformacich-a-Krymu-589331

И превод на руски
Parlamentní Listy (Чехия): бывший глава чешской спецслужбы — о России, Китае, «дезинформации» и Крыме
https://inosmi.ru/politic/20190724/245513236.html

Джиджи ще извинява, но на английски го няма.

[Giuseppe]

Жив и здрав да си Анонимус за линка!
Толкова ясен и на обикновен език анализ скоро не бях чел!

[buratinob]

AnonimusBG  :way_to_go-1308:
Много добър материал!
Йонаш Кршиж добре води интервюто, генерала също е класа.

[AnonimusBG]

Продъджаваме чешката тема.

На чешки
Válka proti Rusku je naprosté šílenství
http://halonoviny.cz/articles/view/51465843

И на руски
Haló noviny (Чехия): война с Россией — полное безумие
https://inosmi.ru/politic/20190725/245521769.html

Джиджи извинявай.
Пак го няма на английски.
Сайтът е такъв.
Тъпите руснаци превеждат империалистическите вестници на руски и дават линк към източника.

[ddantgwyn]

Джиджи извинявай.
Пак го няма на английски.
Сайтът е такъв.
Тъпите руснаци превеждат империалистическите вестници на руски и дават линк към източника.

А какво и кой пречи да се преведе на български

[AnonimusBG]

Джиджи извинявай.
Пак го няма на английски.
Сайтът е такъв.
Тъпите руснаци превеждат империалистическите вестници на руски и дават линк към източника.

А какво и кой пречи да се преведе на български

Не зная.
Аз го намирам на чешки и на руски.
Ако някой иска и има възможност да го публикува на български бих се радвал.

[Bacho Кольо]

Ще се справи с чешкия.

[ddantgwyn]

Джиджи извинявай.
Пак го няма на английски.
Сайтът е такъв.
Тъпите руснаци превеждат империалистическите вестници на руски и дават линк към източника.

А какво и кой пречи да се преведе на български

Не зная.
Аз го намирам на чешки и на руски.
Ако някой иска и има възможност да го публикува на български бих се радвал.

Закачката е да го преведете от руски, макар че професионалните преводачи избягват да превеждат през трети език.

[AnonimusBG]

Принце имам претенцията да владея много добре руския.
Нямам предвид руска филология в СУ.
Английския тук там.
Френския - бях супер до 11 клас.
Другото е с онлайн преводача.
Те така.

[ddantgwyn]

Принце имам претенцията да владея много добре руския.

Значи няма проблем да го преведеш от руски на български, за да може Джиджи (а и не само тя) да се запознае с двамата чехи

Между другото, нищо не съм казал за това как владееш руския език

[AnonimusBG]

Едно че ме мързи и второ никой не превежда от английски заради мен.
Така че Гугъл, Яндекс и т. н. ще помогнат на всеки който иска да го прочете.

[пешo]

Закачката е да го преведете от руски, макар че професионалните преводачи избягват да превеждат през трети език.

Пробвах с гугъл - твърде добър превод от руски на български. Ето началото:

Интервю на “Хало Новини” с пенсионирания майор Станислав Балик, основател на Академията. Масарик и Бати, бивш военен човек и учител.

Хало новини: Името Станислав Балик е добре известно, но хората го знаят повече благодарение на появата в медиите на политолог, ръководител на катедрата по политология на факултета по социални науки в университета Масарик, професор Станислав Балик. Това означава, че искам да изясня, че сте пълни едноименници и дори и двамата преподаватели, въпреки че сте специализирани в различни области.

Станислав Балик: Да, познавам проф. Станислав Балик дълго време. Срещнахме се веднъж на сватбата на един от нашите приятели. Оттогава сме пресичали няколко пъти в лекции и двамата изнасяхме лекции в YouTube. Всеки читател има възможност да формира обективно мнение за нашите възгледи и нашата популярност.

- Вие преподавахте в Университета по отбрана, ръководехте група за хуманитарни науки във Военната академия във Висково, а преди това работехте като младши преподавател във Военната академия в Бърно. Какво се е променило във военното образование през последните 30 години? В допълнение към факта, че векторът се обърна на 180 градуса, а сега Варшавският договор се превърна в плашило.

- Спомням си армията при стария режим, когато бях слушател във военния факултет на университета. Беше 1989 г., а през ноември същата година предизвикателно напуснах военния отдел. Баща ми беше войник, ръководител на групата с чин подполковник във Военна академия "Антонин", в Бърно. Считаше ме за бунтовник и имаше скандали в семейството. Ноемврийският преврат се случи и аз, студент, взех много активно участие в борбата срещу стария режим. Едва след налудната амнистия на Хавел започнах да осъзнавам колко хаотичен се ражда режимът пред очите ни. Отрезвителният процес беше болезнен, особено когато видях на практика демократизацията на армията.

- Можете ли да дадете някои примери?

- Аз бях завършил училището за запасни офицери и всеки ден срещнах анархия, разруха и хаос, които преобладаваха в армията в началото на 90-те години. Спомням си лудите писъци в трапезарията и маслото на тавана. Наборните войници бяха като отвързани. Трябваше да положа всички сили, за да спася мястото на командира на взвод и заместник-командира на ротата. Много професионални войници по това време напуснаха армията; масово унищожено военно оборудване; имаше съкращения. Лудо време. Някой ден ще напиша книга за него.

Военните не знаеха какво да вярват. Всичко непрекъснато се променяше: клетвата беше отнесена към демократичната Чехия и Словакия, а след това - към Чехия. Реформа следва реформа и това продължава вече 30 години. През този период армия от 220 хиляди души, която имаше хиляди танкове и стотици самолети, се превърна в армия от малко над 20 хиляди души. Всъщност в нея има няколко хиляди бойци, които пътуват в чужбина. Голямата армия на Варшавския пакт се превърна в армия, наподобяваща експедиционен екип, който, като "правителствени войски", създава символичен фон за американските въоръжени сили.

Хората не знаят какво да вярват. Те нямат съответните знания, така че до прегракване повтарят, че нашите военнослужещи се борят за свобода и демокрация. Старите политически офицери от предишния режим бяха заменени от нови либерални социалистически политически лидери в ролята на командири, свещеници, психолози и прес секретари. Разбира се, всичко винаги зависи от индивида. Военният историк полковник Стеглик, който някога е бил модел за мен, ме разочарова силно. Отнасях се с него с уважение, докато той каза на конференция на историците, че агентите на Путин стоят зад краха на нашата армия. Този човек разочарова почти всички, които присъстваха в залата. Той не трябваше да казва това, но каза така, за да се види в него човек, който се придържа към правилното либерално социалистическо мнение, което съответства на линията на ръководството на НАТО, т.е. на гледните точки на сегашния политически мейнстрийм.

Пипнал съм само 6-7 пъти.

[пешo]

Ето още:

Ръководителят на моя университетски екип в Бърно беше бивш свещеник и постоянно ме питаше как се отнасям към Русия и за НАТО. Той каза, че ръководството на факултета следи лекциите ми в YouTube и  не е доволно. Пренебрегнах всички предупреждения и винаги казвах истината. Всеки читател има възможност да провери това чрез четене на книгите ми или в интернет, където всичко е прозрачно.

Знаете, огромното мнозинство от военните не  казваха публично истината, защото се страхуваха да не загубят позицията си. Но дори и не се държаха като споменатият г-н полковник Стеглик. Преобладаващото мнозинство се опитва да оцелее, и тези командири, които бързо промениха цвета си и учиха във военни университети в чужбина на запад, попълниха командния състав  и оправдават настоящата политика на интервенционални войни, които се наричат ​​хуманитарни мисии. Смятам, че днес единствената истинска идеология за високопоставени офицери е опортюнизъм, който като цяло цари в цялата държава.

От друга страна, огромното мнозинство от военните гласуваха за своя президент - за Милош Земан. Патриотизмът в армията е все още силен и аз направих всичко, за да го накарам да расте там. Оставам горд войник, който облече униформи на различни събития, предимно с участието на деца, за да подпомогне патриотичното образование. Това е основната функция на нашата академия Масарик и Бати.

- Лично аз не разбирам как някои военнослужещи, завършили военна гимназия преди ноември 1989 г. и научили доктрината на Варшавския договор, след кадифената революция, бързо се прехвърлиха в НАТО. Показателен пример е Петър Павел, който се издигна много високо в НАТО и може би определени сили ще насърчат кандидатурата му за президент. Възможно ли е да се промени идеологическата окраска, без да  загубиш себе си?

- След ноемврийския преврат всички кадри се обърнаха към НАТО, Европейския съюз и Запада като такъв. Не им пукаше за всичко старо. Но заедно с водата изсипаха и  детето. Националната ни традиция, възникнала по време на нашето национално възраждане, е загубена. Забавно и тъжно беше да се наблюдава как бившите служители на старата армия на всяка цена се опитват да задържат постовете си и за целта по всякакъв начин подчертават готовността си да се присъединят към НАТО. Благодарение на това масата на глупците останаха в армията и много талантливи хора я напуснаха, защото вече не можеха да търпят това, което се случва там. Дори е трудно да си представим нивото на професионална и морална деградация на армията след кадифената революция.

Спомням си как по онова време си казвахме, че слагането на край на хаоса, разрухата, неморалността и некомпетентността е възможно само чрез присъединяване към НАТО. Ние наивно вярвахме, че НАТО ще ни помогне да върнем реда във въоръжените сили, а съюзът ще върне престижа, присъщ на западните армии, които предизвикаха такова възхищение към военната професия. Разбира се, роля играят и парите. Армията ни беше по всякакъв начин Пепеляшка. Именно в армията стана ясно, че сме станали бананова република. Колкото по-дълбоко се спуснахме надолу (без модерно оборудване, без униформи и логистично оборудване), толкова повече прах влезе в очите. Потьомкинските села са подредени. И в това, г-н генерал Петър Павел, несъмнено, се отличаваше най-вече, затова той направи толкова главозамайваща кариера. Още като началник на Генералния щаб той направи голямо впечатление на мен на една неформална среща. Сред нашите генерали той беше най-добрият медиен специалист, който нямаше конкуренция. Никой не умееше  да хвърля прах в очите на публиката по-добре от генерал Пол. Той притежаваше всички качества да стане председател на Военния комитет на НАТО. Имаше всички предпоставки, за разлика от другите генерали. Той много ясно - по форма и по съдържание - изразяваше това, което американците искаха да чуят.

Тук се наложи малко повече редакция.
Предавам щафетата 

[buratinob]

Можело и на български,от българин.

По време на Гражданската война в САЩ (1861-1865 г.) настъпва период, в който войските на Севера не могат да преодолеят съпротивата на Юга. Тогава Северът организира блокада, в резултат на която Югът остава без оръжие, боеприпаси и храна. Журналисти определят този елемент от стратегията като „Прегръдка на анакондата” (анакондата е змия, която напада жертвата си от засада и я задушава преди да я погълне). Такава стратегия беше планирана и осъществена от САЩ през 80-те г. на ХХ век спрямо СССР с цел, първо, унищожаване на СССР и, второ, разделяне на Русия на няколко самостоятелни републики. Първата част беше реализирана и малко не достигна да се осъществи и втората.

http://glasove.com/categories/komentari/news/nashite-iztrebiteli-f-16-chast-ot-pregrydka-na-anakondata

Заглавието ме подведе, за Ф-ките им няколко реда, останалото  "пълнежа" е по-интересен.

[Джиджи]

Джиджи извинявай.
Пак го няма на английски.
Сайтът е такъв.
Тъпите руснаци превеждат империалистическите вестници на руски и дават линк към източника.

А какво и кой пречи да се преведе на български

Не зная.
Аз го намирам на чешки и на руски.
Ако някой иска и има възможност да го публикува на български бих се радвал.

Закачката е да го преведете от руски, макар че професионалните преводачи избягват да превеждат през трети език.

:aplause: :b0302: :aplause:

[Джиджи]

Едно че ме мързи и второ никой не превежда от английски заради мен.

Това изобщо не е вярно! Правила съм го на два пъти, и то не специално заради теб …

Първият път – с темата за „капитализЪма”, за която вероятно доста хора тук си спомнят кво станА. Поради което и спрях.

А вторият – само преди няколко дни в темата „За логика, математика, философия и в никакъв случай за Майкъл Хъдсън”, отворена от SgtTroy на  11 юли. В която обаче към днешна дата има само 14 коментара.

А конкретната тема беше със заглавие „Търговските заплахи на Тръмп са всъщност СТУДЕНА ВОЙНА № 2” на посочения вече по–горе Майкъл Хъдсън.

Към която обаче поясних и следното:

Мат’рялът е почти преразказан, а не преведен. За дан’сЪ получи като ОНЯ ПЪТ. 
:t1811:

[AnonimusBG]

Джиджи
Посипвам си главата с пепел. Не съм прав.
Но мързелът като първа причина си остава.

[Джиджи]

Независимо от актуалната тема на Planed, за която :way_to_go-1308:, аз бих искала да кажа две думи по така заформилата се тук езикова темичка.

Закачката е да го преведете от руски, макар че професионалните преводачи избягват да превеждат през трети език.

Пробвах с гугъл - твърде добър превод от руски на български. Пипнал съм само 6-7 пъти.

и

Тук се наложи малко повече редакция.

При всеки превод или само текст на родния език, "пипаме" и редактираме, Гринго, НЕПРЕКЪСНАТО. 

Ще дам най–близък пример с текстовете на дописките от любимата до неотдавна газета, които са меко казано – отвратителни!

В смисъл на излишни повторения и неподходящи думи и изрази, но най–вече на СЛОВОРЕД. И след като аз "пипна" например абзац от 10–на реда, остават по–малко от половината. Но става четивно и лесно за храносмилане.  :D

Така че, пипай на воля и не се притеснявай. Правиш го добре! Стига да не те мързи ...

[Джиджи]

Джиджи
Посипвам си главата с пепел. Не съм прав.
Но мързелът като първа причина си остава.

Ти не си длъжен да го правиш, Анонимъс, но при мен е професионална деформация.
Тръпка и хъс!!!  :t2002:

И виж кво съм писала по–горе /фключително и за мързела!/ – нещо, което смятах отдавна да направя.  ;D