Намерих това в мрежата
http://vmh-bg.com/%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B8-%D1%83%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D0%BA/, от 2018, в някакъв блог за "Времето, морето и хората", пускам го цялото (ще прощавате) като контратеза и допълнение на материала на София. Блогърът отново пише за "Запада" (поне посочва кого включва в това понятие), за "цивилизации", любопитно ми бе да го прочета след онова интервю на французина. Като цяло ми хареса.
~~~~
Богатството погубва своя притежател.“
Запада – господство и упадък.
Съществуват две представи за силата на Запада по отношение на другите цивилизации. Първата от тях разкрива непреодолимото, триумфиращо, почти пълно господство на Запада. Разпадането на Съветския съюз премахна единствения сериозен конкурент и в резултат от това светът се формира и ще бъде формиран в съответствие с целите, приоритетите и интересите на водещите западни страни с евентуалната помощ на Япония. Като единствената останала свръхсила, САЩ, заедно с Великобритания и Франция, ще взема съдбоносни решения относно световната политика и сигурността и пак САЩ, заедно с Германия и Япония, ще взема съдбоносни икономически решения.
Западът е единствената цивилизация, която храни дълбок интерес към всички други цивилизации или региони и е в състояние да влияе върху политиката, икономиката и отбраната на всички други цивилизации или региони.
Обществата на другите цивилизации като правило се нуждаят от помощта на Запада, за да постигнат собствените си цели и да защитават интересите си.
Западните нации, както обобщава един автор: • притежават и управляват международната банкова система; • контролират всички стабилни валути; • представляват основният потребител в света; • осигуряват по-голямата част от крайния световен продукт; • доминират на международните капиталови пазари; • упражняват значително морално лидерство в много общества; • способни са да извършат мащабна военна интервенция; • контролират морските коридори; • провеждат авангардни технологически изследвания; • контролират авангардното техническо образование; • имат господство в достъпа до космическото пространство; • упражняват господство в аерокосмическата индустрия; • контролират международните комуникации; • имат ярко изразен превес в производството на висока технологични оръжия.
Втората представа за Запада е съвсем различна. Тя ни разкрива една цивилизация в процес на упадък, чийто дял в световната политическа, икономическа и военна сила намалява в сравнение с този на другите цивилизации. Победата на 3aпада в Студената война довежда не до триумф, а до изнемога.
Западът все повече и повече е съсредоточен над вътрешните си проблеми и потребности, сблъсквайки се със забавяне на икономическия растеж, с демографска стагнация, с безработица, огромен държавен дефицит, упадък на трудовата етика, ниски равнища на спестяванията, а в много страни включително и в САЩ, със социална дезинтеграция, причинена от наркоманията и престъпността. Икономическата мощ бързо се измества към Източна Азия, а военната сила в политическото влияние започват също да клонят в тази посока.
Индия е пред икономически възход, а ислямският свят става все по-враждебен към Запада. Готовността на другите общества да се подчиняват на западния диктат или да живеят съгласно предписанията му бързо се изпарява заедно със самоувереността на Запада и с волята му за власт. В края на 80-те години станахме свидетели на множество спорове около тезата за упадъка на САЩ.
В средата на 90-те години един балансиран анализ стига до почти същото заключение:
„В много важни отношения тяхната (на САЩ) относителна мощ ще запада с ускорени темпове. От гледна точка на суровинния потенциал позицията на САЩ, съпоставена с тази на Япония, а евентуално и на Китай, вероятно ще продължава да губи почва. В сферата на въоръженията балансът между ефективния потенциал на САЩ и на редица бързо развиващи се регионални сили (включващи вероятно Русия, Иран, Индия и Китай) ще се измества от центъра към периферията. Част от структурната мощ на САЩ ще изтече в други нации; друга част (включително част от интелектуалната й сила) ще се озове в ръцете на недържавни играчи каквито са многонационалните корпорации.“
Коя от тези две противоположни представи за мястото на Запада в света съответства на действителността? Отговорът разбира се, е: и двете. Днес Западът упражнява непреодолимо господство и що се отнася до сила и влияние, той ще продължава да бъде на първо място дълго след настъпването на XXI в. Същевременно обаче в баланса на силите между цивилизациите настъпват постепенни, непрестанни и фундаментални промени и могъществото на Запада в сравнение с това на другите цивилизации ще продължи да намалява. С ерозията на неоспоримото му превъзходство голяма част от мощта на Запада просто ще се изпари, а останалата ще се разпилее по региони сред няколко основни цивилизации и техните водещи държави. Най-значителното нарастване на мощта се пада и ще продължава да се пада на азиатските цивилизации, като Китай постепенно ще се изгради като онова общество, което най-вероятно ще се окаже основният конкурент на Запада за глобално влияние. Тези размествания на силата между цивилизациите водят и ще продължат да водят до възраждане и до засилване на културната агресивност на незападните общества и до все по-голямо отхвърляне на западната култура.
Упадъкът на Запада има три главни характеристики: Първо, това е бавен процес. Възходът на западното могъществото продължи четиристотин години. Упадъкът му може да трае също толкова. През 80-те години изтъкнатият британски учен Хедли Бул заяви: „Може да се твърди, че европейското или западното господство в световното международното общество достигна своя апогей около 1900 г.“
Първият том от книгата на Шпенглер излезе през 1918 г., а „залезът на Запада“ стана централна тема в историята на XX в.
Самият процес продължи да се разгръща през по-голямата част на столетието. Вероятно обаче той ще се ускори. Икономическият растеж, както и нарастването на другите ресурси на една държава често следват S-образна крива: бавно начало, след него бързо ускорение, после намаляване на темпа на експанзия и най-накрая застой. Упадъкът на държавите също може да се илюстрира с обърната S-образна крива, какъвто е примерът със Съветския съюз: умерено начало, после бързо ускорение, преди да се стигне до окончателното разпадане. Залезът на Запада е все още на първоначалната бавна фаза, но в даден момент може драматично да се ускори.
Второ, упадъкът не следва права линия. Той е изключително неравномерен, с паузи, обрати и възстановяване на западното господство, последвани от прояви на слабост. Отворените демократични общества на Запада имат огромни способности за само обновяване. Освен това за разлика от много други цивилизации Западът разполага с два центъра на сила. Упадъкът, който Бул заявява, че започва от 1900 г., е по същество упадък на европейския компонент на западната цивилизация. От 1910 до 1945 г. Европа е разединена и заета със собствените си вътрешни стопански, социални и политически проблеми. През 1940 г. обаче започва американската фаза на западно господство и през 1945 г. САЩ за кратко господстват над света до степен, съизмерима с господството на обединените съюзнически сили през 1918 г. Следвоенната деколонизация още повече намали влиянието на Европа, но не и това на САЩ, при което новият транснационален империализъм измести традиционната териториална империя. По време на Студената война обаче американската военна мощ бе достигната от Съветския съюз, а силата на американската икономика намаля в сравнение с тази на Япония. Въпреки това се наблюдаваха периодични опити за военно и стопанско обновление. През 1991 г. друг изтъкнат британски учен, Бари Бъзан, пише: „Същественият въпрос е, че днес центърът е по-господстващ, а периферията — по-подчинена, отколкото през който и да било период от началото на деколонизацията.“ Прецизността на това наблюдение обаче избледнява, както чезне в историята и породилата го военна победа.
Трето, силата е способността на едно лице или на група да променят поведението на друго лице или група. Поведението може да се променя чрез стимулиране, принуждаване или убеждаване, което изисква носителят на сила да разполага със стопански, военни, административни, демографски, политически, технологични, социални и други ресурси.
Следователно мощта на дадена държава или група обикновено се измерва с ресурсите, които тя притежава или може да употреби срещу ресурсите на държавите или групите, над които иска да установи влияние. Делът на Запада в по-голямата част от силовите ресурси достига своя връх в началото на XX в. и след това започва да спада в сравнение с този на другите цивилизации.
