В наше село никой не бръсне разни баби за сливи. Вика се полиция (ако вече не е дошла, което е рядко) и бабата вежливо или не чак толкова се отвежда настрани. Шофьорът на мястото си, вторият реаниматор - при пациента. Никакви баби, лели, учинайки, независимо колко са обезумели - защото е СИГУРНО, че ще попречат на нормалната практика. Както в родилното не пускат бащи - дори колеги - щото редовно някой припада, та се налага да се свестяват.
Докторът не е полицай, докторът не е бияч, докторът е там да лекува. Ако правилно помня понятието, казва се "златен час" - часът, в който все още може да се направи нещо при сериозна травма и там броячът върви на минути. Разбирам мъката на бабата, но това е повече себелюбие, отколкото любов към детето. Могла ли е бабата да помоли да седне до шофьора? Предполагам, че едва ли биха й отказали, а дори и да й откажат, хлапето щеше да е в ръцете на професионалист.
