Присъствието на близки и роднини в линейка, ако изобщо се налага, е по преценка на лекуващия екип и по-скоро нямат място там, по същата логика, по която нямат място в операционните зали. Те трябва да пътуват отделно. При грижата за пациента, особено при спешната грижа, намесата на (емоционални) външни фактори е по-скоро нежелателна.
И най-добрият професионалист не би могъл да се концентрира адекватно при силно стресова ситуация и, не, не му е работа да е подготвен за абсолютно всичко и да работи в условия на всякакъв стрес. На запад от Белград сичкото линейки са с парамедици, без доктори - осигурява се спешна помощ, така щото пациентът да бъде закаран в болница, по възможност без влошаване на състоянието, и вече в болницата да се види какво и що. Линейките не са място за лечение, а за поддържане, няма как в линейка да ви сложат стент например.
Мястото на лекаря е било отзад при пациента, мястото на бабата не е било в линейката.
Нещата никога не са еднозначни, на теория сичко изглежда мноо по-елементарно и лесно.
