Темата трябваше да спре още с джидженият баща.
Защото на този свят няма никакво значение какви длъжности си заемал или не. Това зависи от конюнктурата на времето, и бързо отива в небитието.
От осемдесетте години насам натегачи и кариеристи бяха избутани напред умишлено, съобразно стратегическата линия на реформаторите и ликвидаторите в България.
Въпросът с бащата на Джиджи е, че не я е възпитал.
Нито в първите седем години, нито след това.
Длъжности и звания не струват пукната пара.
Единственото нещо, което има стойност за оценка на един човек е, какво е произвел от децата си. Как ги е възпитал, какви знания им е дал, научил ли ги е да мислят, и уважават другите.
За съжаление на нас се е паднала честта да оценим този продукт.
Нагло, повърхностно същество с прекомерно самомнение за изключителност, граничеща с гротеска.
Т.е. тук бащата се е провалил.
Наблъскал е в главицата на детето си идеи, които е сметнал, че ще са необходими за бъдеща кариера на отрочето, съобразно Новото време.
Но времената се менят, и тези кариеристи и натегачи, произведени от същите кариеристи и натегачи родители, стават все по голяма тежест за обществото.
