Който си мисли, че прогреса е за добро да погледне на кво са напраили любимия ми филм
Вбесявам се от дигитално постфактум оцветено доброто старо черно-бяло кино. Големите режисьори, оператори и монтажисти на ХХ век специално са го правили, кадър по кадър, с оглед на собствената му черно-бяла естетика и стилистика. И след тях връхлетява някой изрод от fun поколението и започва да вапцва. Особено ме възмути с пошлостта си вапцваната версия на "17 мига от пролетта", на която веднъж попаднах. Загубени завинаги онези строги и чисти линии. Но явно не само аз съм се възмутила, защото повече не съм попадала на тая постмодерна простотия.
