Последните няколко дни попаднах на няколко по-стари филми, останах впечетлен от/преоткрих Ейми Адамс, Дженифър Лоурънс - ролите в които ги видях ме изненадаха много с отлични изпълнения, с основние са си заслужили наградите, много добра, дори отлична игра в някои от ролите на Кристиан Бел и Брадли Купър.
Silver Linings - много ми допадна играта на Лоурънс, издигна ми се в очите като актриса.
American Hustle - много добра игра на целия състав
The Fighter - много убедителна игра на целия състав може би с изключение на Уолбърг който не ме впечетли.
Love - Ное е успял да съчетае порно с младежка житейска драма, с непрофесионални или с не добри артисти му се е получило повече с първото. Все пак можеше да бъде и по-зле, въпреки всичко драмата на героите е предадена разбираемо, въздействащо и впечатляващо.
Climax - докато танцуваха беше нормално, след като се дрогираха стана като в типичен филм на Ное, постижението му в случая е че, този път успя да слезе много низко, докарава зрителя с помоща на въздействието от случващото се на сцената, различните ефекти на заснемането до най-низшите състояния в които може пребивава човек. Може да се разглежда като по-лека вариация на Irréversible. Всъщност и за това се изисква майсторство, но какво печели зрителя от цялата тая мръстотия в която е потопен? Не ми е ясно откъде са дошли високите оценки които филма е получил на IMDB.